Решение № 204 от 26.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000527 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260140 от 05.04.2021 година, постановено по т. дело № 1060/ 2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени исковете по чл. 59 ЗЗД, предявени от „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П. 4000, бул. „***“ № 8, представлявано от управителя Н.И.Б., против О. П., ЕИК ***, с адрес гр. П., пл. „***“ № 1, за осъждане на О. да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 796 484,83 лева, представляваща стойността на извършената от ищеца, но незаплатена от ответника работа по сключения между страните по реда на ЗОП договор № 13 / 18.12.2006 год., с която сума О. П., като възложител, неоснователно се е обогатила за сметка на изпълнителя, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане, като погасени по давност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „П.“ ЕООД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на О. П., ЕИК ***, сумата 18 000 лева разноски по делото.

1

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „П.“ ЕООД. Оплакванията са, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за погасяване с общата петгодишна давност на исковата претенция. Становището на жалбоподателя е, че тази петгодишна давност е започнала да тече едва от влизане в сила на решение № 31 от 127.04.2017 година на ВКС по гр. дело № 60023/2016 година на ІІ г.о., с което е прогласена за нищожна клаузата на чл. 94.3. от специалните условия на сключения между страните договор № 13 от 18.12.2006 година, уреждаща възможност за актуализиране на цените по договора за обществена поръчка, като е осъден ищеца да върне на О. П. сумата от 128307,35 лева с ДДС, представляваща сбор от изплатени суми по издадени фактури на основание на тази нищожна клауза. Тази клауза била прогласена за нищожна по иск на О. – П.. Съдът не обсъдил направеното от жалбоподателя възражение, че става дума за клаузи от договор, сключен при условията на ЗОП, които били одобрени предварително по специален ред от административния орган и предложени от възложителя, без за изпълнителя да е съществувала възможност да влияе върху тяхното съдържанието по какъвто и да е начин, т.е. че изпълнителят бил в неравностойно положение спрямо възложителя. Предварително заложените от възложителя клаузи били във вреда на изпълнителя и създавали значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като по този начин се нарушавали изискванията за добросъвестност при сключването на договорите, като се давала възможност на възложителя да се позове на нищожност на клауза, предложена от самия него. Договорът не бил сключен при условията на свободно договаряне, а съдържал в себе си властнически елемент за неизменение на предложените и одобрени по административен ред клаузи.

Това са доводите, въз основа на които ищецът счита, че правото на бъде предявена претенцията по чл. 59 от ЗЗД е настъпило едва от момента на влизане в сила на решението, с което процесната клауза е обявена за нищожна, тъй като именно от този момент ищецът бил лишен от възможността да предяви претенцията си на договорно основание. Оспорени са и изложените от първоинстанционния съд доводи за спиране и прекъсване на погасителната давност. Жалбоподателят поддържа също, че с връщането на сумата от 128307,35 лева на О. – П., макар и в изпълнение на влязлото в 2 сила съдебно решение, тя се е обогатила неоснователно от момента на това връщане през 2017 година, а производството по настоящото дело е образувано само две години след това – през 2019 година, преди да е изтекла погасителната давност. Не бил обсъден от първоинстанционния съд и доводът на ищеца, че възложителят не се е възползвал както от правото си по чл. 46.4. от договора, така и от това по чл. 43, ал. 4 от ЗОП за прекратяване на договора за обществена поръчка, когато в резултат на обстоятелства, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения. Посочено е, че от събраните по делото доказателства се установява фактическият състав по чл. 59 от ЗЗД, а именно обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и причинна връзка между двете. Искането е да се отмени решението на ОС – П. и да се постанови ново по същество, с което да се уважи предявеният иск, като се присъдят на жалбоподателя разноски за двете инстанции.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от О.- П. с изразено становище за правилност на първоинстанцинното решение и подробно развити съображения за неоснователност на изложените във въззивната жалба оплаквания. Искането е за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от него иск. При подаване на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Пред ОС – П. по т. дело № 1060/2019 година е предявен иск от „П.“ ЕООД против О. – П. с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца.

От обстоятелствената част на исковата молба и от последващите молби 3 за отстраняване на нередовности в нея е видно, че предявеният иск е с цена 796 484,83 лева, в която е включена сумата от 663737,36 лева без ДДС и 20% ДДС в размер на 132747,47 лева. При формулирането на искането е посочено, че тази сума се претендира като неоснователно обогатяване на ответника О. П. за сметка на обедняването на ищеца със стойността на извършената от него, но незаплатена от възложителя работа по сключен между страните по реда на ЗОП договор № 13/18.12.2006 година.

Ищецът признава в обстоятелствената част на исковата молба, а и от представените към нея писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за обществена поръчка по реда на ЗОП, с възложител О. П. и изпълнител „П.“ ООД за извършването на ремонт на улици в район „И.“ и район „Т“ съгласно програма за управление на техническата инфраструктура на О. П. – реконструкция, преасфалтиране, кръпки, както и разширение на булевард „И.“ и реконструкция на бул. „***“.

Безспорно е, а и с представените доказателства се установява, че уговорената с договора обща цена от 9 070 835,51 лева, включваща цялостно извършване на проектните и строително-монтажните работи, включително цената на вложените материали, извършените работи и разходи за труд, механизация, енергия и др., подробно посочени в чл. 94.2. , разпределена по години съгласно уговореното в чл. 94.1. от договора, е реално заплатена от възложителя в сроковете по договора, след като са представени протоколите и фактурите съгласно чл. 94.5.1.

За годността на извършените от ищеца работи е съставен констативен акт образец 15 на 29.10.2008 година, на 31.03.2009 година е съставен акт образец 16 на държавната приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа, предмет на договора за обществена поръчка, а на 30.04.2009 година е издадено разрешение за ползването му.

Претенцията на ищеца по настоящото дело е основана на това, че стойностите на извършените работи не са актуализирани и възложителят не е изплатил исковата сума, представляваща разликата между първоначално договорените и реално заплатени цени и цените от „Справочник за цените в строителството“, издание на строително-консултантска агенция „С“ на база последното тримесечие на 2006 година.

В молба вх. № 18945 от 08.07.2020 година, подадена от ищеца „П.“ 4

ООД, свързана с уточнение на първоначалната искова молба, се съдържа справка с подробно посочване на актовете образец 19, съставени в хода на изпълнение на обществената поръчка, за дейностите по които се претендира исковата сума. Става дума за общо 19 на брой актове образец 19, съставени през периода от 11.04.2007 година до 25.11.2009 година. В таблица № 1 към тази молба са изброени всички 19 акта образец 19, като е посочена стойността на всеки един от актовете, която е заплатена от О. П. и разликата за изплащане след индексацията на цените съгласно коефициентите, публикувани в книжка „Строителен обзор“ на „С“. Тази разлика по всички процесни актове образец 19 е в общ размер на исковата сума от 796484,83 лева и включва сумата от 663737,36 лева без ДДС и 132747,47 лева ДДС.

От изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата се установява, че част от исковата сума от общо 128307,35 лева с ДДС, представляваща индексирани цени по актовете образец 19 от 11.04.2007 година, 11.07.2007 година, 20.09.2007 година и 12.12.2007 година, за които е съставен констативен протокол № 1/17.12.2008 година и е издадена фактура № 1542/19.12.2008 година и акт образец 19 от 06.03.2008 година по съставен констативен протокол № 2/22.12.2008 година и издадена фактура № 1543/22.12.2008 година, е приета и заплатена от О. П. през 2009 година.

Индексирането на дължимите суми по договора според обстоятелствената част на исковата молба е на основание клаузите на чл.

46.1. / общи услови/ във връзка с чл. 94.3. /специални условия/. Според чл.

46.1. договорът трябва да бъде при фиксирани цени, освен ако не е посочено друго в Специалните условия и с изключение на условията по чл.46.4.

В чл. 94.3. от специалните условия на договора е посочено, че действителните количества и стойности на изпълнените работи се доказват с акт, изготвен по единични цени от предложението на Изпълнителя, неразделна част от настоящия договор. В изречение второ е предвидено, че единичните цени се актуализират по тримесечия, като намаляват или нарастват с процента на промяната на идентични цени от „Справочник на цените в строителството“, издание на строително-консултантска агенция „С“, при база последното тримесечие на 2006 година.

О. – П. е предявила срещу „П.“ ЕООД иск по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 94.3. от договора, уреждаща 5 актуализация на уговорените цени. Искът е предявен по т. дело № 968/2013 година на ОС – П., което е приключило на 27.04.2017 година с постановяване на решение № 31 от 27.04.2017 година по гр. дело № 60023/2016 година на ВКС, ІІ г.о. С него е прогласена за нищожна клаузата на чл. 94.3. изречение второ от Специалните условия на договор № 13 от 18.12.2006 година като противоречаща на чл. 43 ал. 1 от ЗОП / отм./. Със същото решение е осъдено „П.“ ЕООД да върне на О. П. сумата от 128 307,35 лева с ДДС, изплатена на основание на нищожната клауза въз основа на издадени фактури за актуализиране на цени, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 18.12.2013 година до окончателното изплащане.

„П.“ ЕООД е заплатило на О. П. сумата от 128307,35 лева с ДДС, присъдена с решението на ВКС, на дата 15.05.2017 година, видно от банковото извлечение на стр. 258 от първоинстанционното дело.

Във връзка с актуализираните цени по останалите протоколи образец 19 / извън описаните по-горе на обща стойност 128307,35 лева с ДДС/, посочени от ищеца в таблица 1 към молбата му от 08.07.2020 година, през месец август 2011 година е съставен констативен протокол № 3 и сметка № 3, според които общата дължима сума след индексацията е 556814,57 лева без ДДС, или 668177,48 лева с ДДС. За част от тази сума – 144000 лева с ДДС е издадена фактура № 3324/05.11.2012 година. На 29.11.2012 година О. е отказала плащане по нея, позовавайки се на нищожност на клаузата на чл.