Разпореждане № 6531 от 17.12.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 17.12.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3939 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на: гр.София, БУЛ.“ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ“ № 21, общ.Столична, обл.София (столица), подадено от пълномощника юрк. В. Л., против длъжника М. Т. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението постоянен адрес: с. *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 487.11 BGN /четиристотин осемдесет и седем лева и единадесет стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит ***., ведно със законната лихва от 17.12.2025 г. до изплащане на вземането; 25.00 BGN /двадесет и пет лева/ - договорна лихва за периода от 04.03.2022 г. до 02.02.2023 г., начислявано върху отпуснатата главница в размер на 1200 лв.; 453.88 BGN /четиристотин петдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ - неустойка за периода от 04.03.2022 г. до 02.02.2023 г., а така също и сторените разноски – 180,00 BGN /сто и осемдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение и 21,25 BGN /двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ – платена държавна такса.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за паричен заем и др.

Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.

1

В горния смисъл и досежно сумата в размер на 453.88 BGN /четиристотин петдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка, съдът намира същата за недължима, поради уговарянето й във вероятно неравноправни по смисъла на закона клаузи и в двата й компонента – по чл. 8 от процесния договор и по чл. 14 от Общите условия към него.

Съгласно чл. 8 от процесния договор в случай, че заемателят не предостави предвиденото в чл. 6 от същия договор обезпечение, то се поражда задължението му да заплати неустойка в полза на заявителя, конкретно сума в размер на 1 154,18 BGN.

Тоест, неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение, т. е. за обезпечаване изпълнението на задължение, което има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем сума в срок, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора. Следва да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение не би довело до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната норма на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Предвид изложеното, налага се извод, че процесната неустойка, която е уговорена за непредоставяне на обезпечение в размер близък до половината от размера по заема, няма присъщите обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а със същата търговецът цели единствено оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито възнаграждение по него. Изложеното води до недължимост на тази неустойка в сочения й компонент.

На следващо място съгл. чл. 14 от ОУ към процесния договор е предвидено заплащане на еднократна неустойка в случай на забава, считано от 60-ия ден след съответната падежна дата в размер, представляващ 10% от непогасената гавница по договор за заем. Чрез коментираната уговорка обаче се заобикаля императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждаща, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение, което безспорно оскъпява кредита и поставя иначе икономически по-слабата страна в процесното отношения в още по-уязвима позиция.

Поради горното и в тази си част заявлението следва да бъде отхвърлено.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 80,00 BGN (осемдесет), тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Така, дължимите разноски с оглед уважената част от претенцията са както следва: 11,27 BGN – държавна такса и 42,41 BGN юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която М. Т. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението постоянен адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ на „БЕСТ Кепитъл 2

България“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на: гр.София, БУЛ.“ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ“ № 21, общ.Столична, обл.София (столица) сумите, както следва:

487.11 BGN /четиристотин осемдесет и седем лева и единадесет стотинки/ главница по Договор за потребителски кредит *** г., ведно със законната лихва от 17.12.2025 г. до изплащане на вземането; 25.00 BGN /двадесет и пет лева/ - договорна лихва за периода от 04.03.2022 г. до 02.02.2023 г., начислявано върху отпуснатата главница в размер на 1200 лв., а така също и сторените разноски – – 42,41 BGN /четиридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение и 11,27 BGN /единадесет лева и двадесет и седем стотинки/ – платена държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на: гр.София, БУЛ.“ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ“ № 21, общ.Столична, обл.София (столица) за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 453.88 BGN /четиристотин петдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ - неустойка за периода от 04.03.2022 г. до 02.02.2023 г., дължима на осн. чл.8 от Договора и чл. 14 от Общите условия.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, в която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

3