Решение № 84 от 04.05.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Свиленград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200175 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от П. Т. К. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„Гергана” № 1, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат А. Г., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11802599 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.

1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 49.99 лв. (25.56 евро). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в разрез с материалния закон (липсвали обективният и субективният елементи от състава на нарушението, наказанието било несправедливо и не било извършено нарушението). Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П. Т. К. не се явява.

1

С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат А. Г., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като на приложения по делото снимков матириал имало заснети два автомобила и не ставало ясно кой точно от тях е превишил максимално допустимата скорост. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 27.09.202 5 година в 13.12 часа на първокласен път № 8, при км.

365+500, до бензиностанция „Евроойл”, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето МПС – автобус марка „Ивеко”, модел 65 Ц 17 с държавен регистрационен номер Х **** МА, със скорост 65 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 15 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 11677683 на името на Д.И.Б. – законен представител (управител) на „Бойдеви” ЕООД, което дружество е собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието и Справка от Търговския регистър, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП му е даден 14-дневен срок да плати Глобата или да предостави писмена 2

Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, Д.И.Б. представя в съответното поделение на МВР Декларация по чл. 188 от ЗДвП и сочи като лице, на когото е предоставил процесното МПС - жалбоподателя П. Т. К. и представя необходимите документи в тази връзка. Издаденият спрямо Д.И.Б. – законен представител (управител) на „Бойдеви” ЕООД, ЕФ е анулиран.

На жалбоподателя П. Т. К. качеството му на лице, на което е предоставено превозното средство съгласно представената от Д.И.Б. – законен представител (управител) на „Бойдеви” ЕООД, Декларация по чл. 188 от ЗДвП, е издаден процесният ЕФ. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 49.99 лв. (25.56 евро). Фишът е връчен на дата 12.02.2026 година (, видно от Справката за нарушител/водач, Картона на ЕФ, Писмо с вх.рег.№ 2111 от 10.03.2026 година и Разписката към процесния ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата. В указания срок, жалбоподателят не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 27.09.2025 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС – 27.09.2025 година, периода - от 12.30 часа до 14.00 часа и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – 3 първокласен път № 8, при км. 365+500, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване стационарен, посоката на задействие – в двете посоки, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка, на която са видни МПС. От същата се установява, че е заснето МПС при измерена скорост на движение 68 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч, като на снимката се виждат две МПС (както вече бе посочено), движещи се в различни посоки.

От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена последваща периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на М П С с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има налагани множество административни наказания за различни нарушения на ЗДвП с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) и няма налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд 4 Свиленград, с р е щ у подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Разпечатката от картона на ЕФ, от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№ 351000-1732 от 06.03.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, частично идентични с тези, посочени от адвокат А. Г. в Писмената му молба:

1. От данните, съдържащи се в ЕФ, както и от информацията, налична по делото не става ясно посоката на движение на процесното МПС, посочено е само в Протокола за използване на АТСС: двете посоки. Неконкретизирането на посоката на движение, приравняващо се на липса на посочена посока на движение, поставя както нарушителя, така и Съда в невъзможност да преценят в кое платно се е движело МПС, респ. да се установи какви пътни знаци, включително знак В26, са налични в тази посока. Посочената липса се отразява върху обективните елементи от състава на нарушението. Посоченото съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

В тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективната страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

5

2. На следващо място настоящият състав на Съда намира, че от приложената в делото снимка не може да се установи кое от двете МПС е превишило максимално допустимата стойност, независимо от факта, че МПС, налични на снимката се движат в противоположни посоки и независимо, че единият от тях е автобус, тъй като както вече бе посочено радарът извършва заснемане в двете посоки и тъй като на снимковия материал не са отразени данни, индивидуализиращи заснетото МПС.

От прегледа на приложената в делото снимка безспорно се различават две МПС, но от същата по никакъв начин не може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите е отчетена с процесното АТСС. В текстовото съдържанието на тези снимки липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство както вече бе посочено), за да се приеме, че именно автомобилът, управляван на жалбоподателя е този, който е навлязъл в зоната с ограничение на скоростта.

По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретното МПС. Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение (, които биха могли да дадат възможност да се формира извод, че процесното МПС попада именно в тази зона, при положение че на представената по делото снимка са заснети две МПС), липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона (от изображението), в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.