Решение № 542 от 02.10.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 456/2023
- Вид
- Решение № 542
- Подписан
- 02.10.2023
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- Надя Узунова, Миглена Йовкова, Гюлфие Яхова
Цитирани разпоредби
- чл. 226, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 542 гр. Благоевград, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500456 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 665/13.01.2023 г., подадена от Л. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в Б., ул. „*****“ № *, ет.
*, чрез адв. С. Д. и адв. Е. С., пълномощник на Л. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в Б., ул. „*****“ № *, против Решение №721/13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 452/2022 г. по описа на РС Благоевград. В нея са изложени подробни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на акта, защото не съдържа обсъждане на гласните и писмените доказателства. Според жалбоподателя доказателствата не са обсъдени в съвкупност и са интерпретирани едностранно само с оглед тезата на ищците.
Изложени са обстойни доводи за неправилност на обжалваното решение и за необоснованост на същото. Ето защо е направено искане за отмяна на Решение № 721/13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1
452/2022 г. по описа на РС Благоевград и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отхвърлен искът за нищожност.
Отговор на ВЖ е депозиран от ищците в производството, в който се поддържат мотивите на атакувания съдебен акт и е направено искане за потвърждаването му.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.
Въз основа на събраните от първоинстационния съд писмени и гласни доказателства, въззивният състав прие за установено от фактическа страна следното :
Ищците Ц. Н. Б., с ЕГН ********** и Б. Т. Б., с ЕГН ********** в качеството им на дарители са надарили ответника Л. Г. Б., с ЕГН **********, чрез договор за дарениие изповядан с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38, том II, рег. № 2396, дело № 218/2021 г. на помощник - нотариус по заместване Александър Балабански при нотариус Искра Кутева с район на действие Районен съд Благоевград, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 241, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 1785, акт. № 79, том VI, дело № 566/2021г. Предмет на дарението е недвижим имот, представляващ 1/4 идеална част от следните собствени на ищците, придобити по време на брака им в законов режим на общност недвижими имоти, а именно:
1). Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-1832/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 16.03.2021 г., с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с площ от 293 кв.м., при граници (съседи): ***, ***, ***, ***, с номер по предходен план
2
1718, същият имот идентичен на Парцел I, отреден за имот планоснимачен № 1316, квартал 5, по плана на гр. Благоевград, действащ към 1994 година; 2). Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 16.03.2021 г., с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, ***, етаж 1, с предназначение: Жилище апартамент с площ 36,11 кв.м., при граници (съседи): на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***; 3).
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, с предназначение:
Жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 16.03.2021 г., с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, ***, етаж 2, с предназначение: Жилище апартамент с площ 91,32 кв.м., при граници (съседи): на същия етаж: няма, под обекта: ***, *** и ***, над обекта: няма; 4).
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния 3 директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 16.03.2021 г., с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, ***, етаж 1, с предназначение: за търговска дейност, с площ 19.14 кв.м., при граници (съседи): на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***; 5). Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 16.03.2021 г., с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, ***, етаж 1, с предназначение: за офис с площ
23.80 кв.м., при граници (съседи): на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***.
Не е спорно в делото, а и от гласните доказателства се изяснява, че синът на ищците Трайко Ц.в Б. и синът на ответника Калин Л.ов Бодзев са приятели от детството, а по – късно и семейни такива.
Видно е от писмените доказателства, че К. Б. работи в Държавен фонд Земеделие, със седалище в гр. Б., пл. „****“ № *, а съпругата на Т. Б. - И. С. Б., е регистрирана като земеделски стопанин. Последната с Административен договор № BG06RPNP001-6.001-1463-C01 от 15.01.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., сключен от нея с Държавен фонд „Земеделие“ със срок за изпълнение от 15.01.2021 г. до 15.01.2026 г. - 60 месеца, е получила две плащания - всяко в размер на левовата равностойност на 12 500 евро за безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1. - Стартова помощ за млади земеделски стопани.
4
Установява се от представената преписка по горния договор от Държавен фонд „Земеделие“, че К. Б., като експерт в него е взел участие в одобрението на проектното предложение по административен договор № BG06RPNP001-6.001-1463-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Останалите писмени доказателства, като неотносими към същността на правния спор, не следва да бъдат обсъждане.
В показанията си свидетелят Т. Б., сочи, че ответникът е започнал да му иска голяма сума пари за това, че синът му като експерт в ДФ“Земеделие“ може да развали договора на съпругата му с фонда и за нея да възникне задължение да връща предоставената й помощ по договора, както и неустойка, надхвърляща предоставената сума. Сочи, че многократно му е искана голяма сума пари, както от ответника, така и от сина му. Твърди, че последните са му казвали многократно и, че ако няма пари може да им прехвърли имоти, каквито има. Поради горното е бил притеснен и е споделил притеснението с родителите си. Категоричен е, че те не са се познавали с Л. Б. и К. Б., не са търсили пари от тях, нито пък са имали бизнес взаимоотношения. Твърди, че баща му не е имал намерение да се разпорежда с имоти, нито да ги дарява на Л. Б., а е склонил да прехвърли имоти, заради натиска от ответника и за да не връща сина му 100 000 лв.
Горните показания се потвърждават от показанията на другите двама свидетели на ищците по отношение на обстоятелствата, че след разговори с Л. Б., синът на ищците Т. Б. се е чувствал притеснен и е споделил, че е притискан за пари от ответника. Свид. Сугарев сочи, че знае за дадени имоти като дарение от бащата на Т. Б. на Л. Б., които се намират в Б. на ул.“****“ и кв. „**“, както и в с. А., поради това че от сина на дарителя са искани пари от надарения. Същият свидетел е категоричен, че не е виждал Ц. Б. и Л. Б. да контактуват или да се 5 срещат и не му е известно да са имали някакви отношения. Заедно с това пред него Ц. не е споделял, че има намерение да дарява имоти.
Свидетелите на ответника излагат последователни и непротиворечиви показания за това, че Л. Б. е предоставял парични суми на сина на ищците - като е заплатил на съпругата му осигуровките й за земеделски стопанин, като й е заплащал семестриалните такси са обучение в Колежа по туризъм и други суми като паричен заем. Тези суми според показанията на свид. К. Б. – син на ответника, са общо в размер на 80 000лв.
Същият свидетел е категоричен, че не знае неговият баща да има отношения с Ц. и Б. Б.и, които е виждал единствено на рожден ден на Ц.. Твърди, че Ц. и Б. са дарили идеална част от техен имот на баща му, защото техният син е взел от него пари на заем и причината за даренията са даване на пари.
Съдът дава вяра на обсъдената част от показанията на двете групи свидетели, тъй като те в своята същност не си противоречат. Те сочат на конфликт във връзка с финансови отношения между сина на ищците и ответника, който за да бъде разрешен, е реализирана сделката за дарение. Показанията на свидетелите за други факти, извън обсъдените по – горе, са без съществено значение за делото.
Поради това оплакванията във ВЖ, относно кредитирането на тези показания, са неоснователни.
Правни изводи :
Искът предмет на разглеждане в настоящото производство е с правно основание чл. 226, ал.3 от ГПК, според коята норма нищожно е дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави.
Според принципното становище в съдебната практика, намерило израз в Решение № 288 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Д.а, което настоящият състав 6 цитира, при иск за обявяване нищожността на договора за дарение, на основание чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, основание за противоречие на договора с добрите нрави е безвъзмездното прехвърляне на имота и липсата на основание. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните субекти. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Дарението обаче е едностранна сделка и чрез него едно лице се обогатява, т. е. неговото имущество се увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за дарение. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако 7 мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно.