Решение № 1212 от 27.06.2019, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2398/2018
- Вид
- Решение № 1212
- Подписан
- 27.06.2019
- В сила
- 29.05.2020
- Състав
- ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.107, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 146 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.15, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал.1 и ал.3 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал.1 и ал.3 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.62 · Закон за местните данъци и такси
- чл.63, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.66 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.67 ал.1-2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.67 ал.1-2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.71 · Закон за местните данъци и такси
- чл.9б · Закон за местните данъци и такси
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е гр.Бургас, № 1212
/ 27.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретар Стоянка
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 2398 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, вр. с чл. 107, ал.
4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Жалбоподателят „Сънрайз” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив – 4000, район „Северен”, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №8, ет.3, представлявано от Н.Б., е оспорил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-688/25.04.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси” при същата община.
В жалбата се твърди, че в обжалвания акт липсват относими факти, които да обосноват дължимостта на определената такса битови отпадъци (ТБО) и начислената лихва за забава, не е индивидуализиран обекта, подлежащ на таксуване, съдържа общи формулировки, липсва яснота как е определен размера на дължимите суми. Не е обоснован фактът на реалното престиране на услугата.
Твърди, че административният орган, издал обжалвания АУЗД, не е оправомощен, което води до извода, че е некомпетентен. Иска обжалвания АУЗД да бъде прогласен за нищожен, а в условията на евентуалност - да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не изпраща представител. Депозира писмени становища с доказателствени искания и такива по съществото на спора.
Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
ФАКТИ:
По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на процесния имот през цялата 2014г. и от 01.01.2015г. до 02.12.2015г., когато имотът е апортиран в капитала на „Холидей Вилидж” АД.
Според обяснителна записка, представена от органа (л.208) отчетната стойност на имота, послужила като база за определяне на дължимата ТБО е в размер на 179 900 лв. Ставката за сметосъбиране и сметоизвозване е 3,4 промила, тази за поддържане на чистотата на населените места е 1,6 промила, а ставката за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депа е 0,4 промила. Посочените ставки са еднакви през двата процесни периода – 2014г. и 2015 г. Отразените в записката задължения за ТБО за 2014г. и 2015г. (главница) изцяло съвпадат с размера на задълженията, определени за същия период в АУЗД.
На 19.06.2013г. жалбоподателят е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ 14513, парт.№ *********0025, с която е декларирал за облагане с данък върху недвижимите имоти поземлен имот, с площ 17 283 кв.м, находящ се според декларацията във с. „Емона”, община Несебър, област Бургас, местност „Козлука“, с посочена отчетна стойност на имота в размер на 221 222,00 лв.
С коригираща декларация вх.№ 20851/27.12.2013г. към декларация с вх. № 14513/19.06.2013г. е посочена нова отчетна стойност на имота в размер на 179 900,00 лв.
С декларация по чл.28 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги за недвижими имоти, за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година с вх. №1707/07.11.2014г. е декларирано, че имот с партиден № 25 няма да се ползва през цялата 2015г. (л.40).
С декларация по чл.28 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги за недвижими имоти, за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година с вх. №2529/25.11.2015г. е декларирано, че имот с партиден № 25 няма да се ползва през цялата 2016г. (л.39).
Със заявление за закриване на партида вх.№272/27.01.2016г. е заявено желание от жалбоподателя да бъде закрита партида №25, относно поземления имот, поради апортирането на имота във „Холидей Вилидж” АД на 02.12.2015г.(л.38).
С решение № 667 отразено в протокол № 20/18.12.2013г. общински съвет Несебър е одобрил план-сметка за дейност „Чистота” за 2014г. (л.92) и е приел размера на ТБО за жилищни, вилни имоти на граждани и фирми върху данъчната оценка, а за нежилищни имоти върху отчетната стойност в размер на 3,4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,6 промила за поддръжка на чистотата на обществените места и 0,4 промила за обезвреждане на отпадъци. Посочените ставки се отнасят до нежилищни имоти.
С решение № 1003 отразено в протокол № 28/19.12.2014г. общински съвет Несебър е одобрил план-сметка за дейност „Чистота” за 2015г. (л.94), като в периода от това решение до решение №407/23.12.2016г., където е одобрена план-сметка за 2017г., общинският съвет не е вземал решения, с които да е изменял ставките на ТБО за нежилищни имоти по трите компонента.
Със заповед № 1216/30.10.2013г. кметът на община Несебър, на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ е определил районите включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през 2014г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
С друга заповед № 2189/31.10.2014г., но с идентично съдържание, кметът на община Несебър е определил районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата за 2015г.
В тези заповеди в.с. „Елените” не е посочено. Единствено в т.3, предл. четвърто е записано м. „Варницата” и м.”Козлука” до в.с. Елените.
От приложението към всяка от заповедите т.3.6. се установява, че това е територия извън в.с. „Елените”.
От представените по делото доказателства се установява още, че дейността по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци и почистване на обществените територии се извършва от Общинско предприятие „БКС Свети Влас”. Представени са доказателства, които удостоверяват, че общинското предприятие притежава трудов потенциал да осъществява дейностите по организирано поддържане на чистотата. Представени са доказателства за сключени трудови договори с работник – чистота и работник – озеленяване, както и множество списъци, отразяващи лицата, които са работили през съответния ден от седмицата, както и лицата, които са били в този момент в почивка. В тези списъци се съдържат само дни от седмицата, но не и дати. (л.209-241 вкл.).
Списъците не съдържат данни и за автора – лицето, което ги е съставило.
Представен е и списък на личния състав на ОП БКСО съставен от счетоводител, в който са посочени дейности сметопочистване, сметоизвозване и озеленяване, длъжности, три имена и срещу всяко име – дата. Датите са най-различни и обхващат периода от 2009 до 2018г.(л.209-212).
Представени са множество пътни листи, издадени от кметство Свети Влас, в които е отразена марката на автомобила, регистрационния номер, водача, показателите на километража и изминатите километри, както и маршрута, който по всички пътни листи е Свети Влас – Елените – района на сметището – сметище – Свети Влас. (л. 242-834). В пътните листи не е отразено какъв е предмета на превоз.
Представени са доказателства за обособяването на в.с.
„Елените” – решение № 153 от 24 февруари 2012 г. на Министерски съвет за обявяване списък на курортите в Република България и определяне на техните граници (л.854-856), съгласно което местност „Козлука“ и гр.Свети Влас, община Несебър са обявени за климатични морски курорти от местно значение със заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ бр. 54/1963г.).
Представени са доказателства за наличие на депо за битови отпадъци и справки за платени такси на РИОСВ Бургас за депониране на отпадъци от община Несебър за 2014г. и 2015г. – Акт за публична общинска собственост № 5799/11.07.2014г., Акт за поправка на публична общинска собственост № 6429/11.08.2016г., скица, издадена от СГКК Бургас за имот с идентификатор *** с начин на трайно ползване „Депо за битови отпадъци”, Акт за публична общинска собственост № 5798/11.07.2014г., скица, издадена от СГКК Бургас за имот с идентификатор ***, Акт за поправка на акт за публична общинска собственост № 6430/11.08.2016г., Акт за публична общинска собственост № 5800/11.07.2014г. и скица на имот с идентификатор *** (л.117-л.129).
Представени са справки за закупени сметосъбиращи товарни автомобили и съдове за смет за периода 2013-2016г.(л.134-137).
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че в.с. „Елените” е определено за селищно образувание с национално значение с решение № 45 от м. януари 2005г. на Министерски съвет, а с решение № 610/12.05.2006г. е одобрен ПУП-ПРЗ на ваканционното селище. Територията на селището по КККР е урбанизирана. Достъпът на автомобили до в.с. „Елените” по асфалтиран път е възможен само по пътя Слънчев бряг – Свети Влас – в.с. Елените. Според заключението процесния имот - ПИ *** е с площ от 17 280 кв.м и се намира в землището на с.Емона.
При разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че имотът изцяло се намира във вилно селище „Елените”, а не в с.Емона. Според вещото лице всички имоти във ваканционното селище се водят или в землището на гр. Свети Влас или в землището на с.Емона, тъй като няма отделен кадастрален идентификатор за самото вилно селище.
В процесният АУЗД е посочен вида на задължението – ТБО, периодът, за който се дължи – 2014 и 2015 г., партидният номер на декларацията, главницата на задължението, лихвата и общата сума, която се дължи. В мотивите на акта, декларацията, в която е описан имота е индивидуализирана чрез входящ и партиден номер. Освен по номера на декларацията имотът изрично е конкретизиран, като е посочено, че се касае за ПИ ***. Посочени са и правните норми, от които произтича задължението на собственика на имота да заплати ТБО за претендирания период.
АУЗД е съобщен на жалбоподателя на 02.05.2018г. (л.15).
Жалбоподателят е оспорил акта пред началника на отдел „МДТ” с жалба депозирана пред органа на 17.05.2018г. (л.8-10), но изпратена по пощата на 16.05.2018г.
(л.11). В законоустановения срок решаващият орган не се е произнесъл, поради което жалбоподателят на 03.08.2018г. е депозирал пред органа жалба, с която е сезирал Административен съд Бургас.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на акта.
Спазен е и срока за обжалване. АУЗД подлежи на задължително административно обжалване.
Жалбата срещу АУЗД до началника на отдел МДТ е изпратена на 16.05.2018 година по пощата и е постъпила в Община Несебър на 17.05.2018 година. В съответствие с чл. 146 от ДОПК, издателят на акта е следвало до окомплектова преписката в срок до 24.05.2018 година вкл. От своя страна, решаващият орган в административното производство е следвало до се произнесе до 22.07.2018 година (неделя), т.е. до 23.07.2018 година, по аргумент от чл. 155 ал.1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, но не го е сторил. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на 03.08.2017 година - в срока по чл. 156 ал.5 от ДОПК.
В разпоредбата на чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 е квалифицирано като потвърждение на ревизионния акт (в случая АУЗД) в обжалваната част.
В конкретния случай, решаващият орган – началник отдел МДТ при община Несебър не се е произнесъл по депозираната жалба.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, след оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, съобразно нормата на чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени със заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на община Несебър (л.102) и допълнително споразумение № 161/01.02.2018г. към трудов договор №9/07.03.2017г. на кмета на община Несебър (л.103).
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.