Решение № 70 от 28.06.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Девин, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100356 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 238 и следв. от ГПК, чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че през месец март 2023 г. ответникът, с който били приятели, се свързал с ищеца с молба да му предостави паричен заем във връзка с осъществяваната от него дейност на музикант. Споделил намеренията си за музикални проекти, от които можел да спечели пари, но в този момент не можел да ги реализира поради липса на финансова възможност за това. Помолил го да му услужа с 8000 лева временно, като му казал, че ще върне заетата сума в много кратък срок до ден- два. Казал, че може да му помогне в това професионално начинание, след като му обещал бързо връщане на поисканата сума. Твърди, че в изпълнение на постигнатата устна договорка за предоставяне на паричен заем на 24 март 2023 г. му превел поисканата сума в размер на 8000 лева по банков път с платежно нареждане от 24.03.2023 г. с номер на банковата операция - 354L1F02308300E9, попълнено и изпълнено с мобилното приложение за онлайн банкиране от "У. Б." - АД с посочен IBAN на получателя Х. Х. И. и с основание „заем за музикални проекти". Твърди, че ответникът не е спазил уговорката си за връщане на заетите парични 1 средства в уговорения срок от един - два дни и започнал да се укрива и да избягва срещи и контакти с ищеца като комуникацията им се изразявала в молби от негова страна за връщане на заема, тъй като и ищеца имал нужда от средствата. Така с многократни обещания за връщане на цялата сума му е върната в крайна сметка част от заема - веднъж сума в размер на 1000 лева съгласно Разписка на И. № 070001873345* на 16.05.2023 г. и още веднъж му е върната по банков път сума в размер на 500 лева по Е., или това е и причината дължимата от ответника сума да е в размер на 6500 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 6500 лева считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а именно от 14.08.2023 г. до окончателното плащане на задължението. Твърди, че е образувано заповедно производство по ч. гр. дело № 302/2023 г. по описа на Районен съд гр. Девин, по което със заповедта по чл.410 от ГПК е разпоредено от съда длъжникът да заплати на В. П. сумите от 6500 лева /шест хиляди и петстотин лева/- за предоставен заем за музикалните проекти на длъжника в размер на 8000 лева /осем хиляди лева/, съгласно документ за превода на заема от 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6500 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а именно от 14.08.2023 г. до окончателното плащане на задължението и разноските по делото - 130 лева /сто и тридесет лева/ - държавна такса и 600 лева / шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение. Твърди, че ответника е подал възражение с вх.

№ 2435 от 17.08.2023 г., което обосновава за него правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да установи в отношенията им с ответната страна, че Х. Х. И., с ЕГН ********** дължи връщане на парична сума в размер на 3600 лева /допуснато изменение на иска в о. с. з./ като част от предоставен и невърнат паричен заем от 24.03.2023 г., ведно с законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 11.08.2023 г., за музикалните проекти на ответника.

В о.с.з. ищеца не изпраща представител. С молба- становище пълномощник на ищеца адв. А. поддържа изцяло изложеното в исковата молба срещу ответника. В случай, че ответникът не се яви в първото с. з. моли съда да постанови по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК 2 неприсъствено решение, а в случай, че е направено признание на исковата претенция, прави искане по смисъла на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Претендира за разноски в двете производства- настоящото и заповедното. Излага подробни съображения.

В о. с. з. ответникът не се явява, не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На 23.10.2023г. ответникът е получил съобщение, с приложение Разпореждане № 766/16.10.2023г. на ДвРС, постановено по реда на чл. 131 от ГПК, в което изрично са указани последиците по чл. 238 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 131 ал.1 от ГПК едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаване на отговора, връчен е и препис от исковата молба.

В първото заседание по делото ответникът не се явил, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Към исковата молба са представени писмени доказателства: преводно нареждане от 24.03.2023г. и Разписка № 070001873345* от 16.05.2023 г. на И. .

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 156/16.08.2023г. по ч. гр. дело № 302/2023г. по описа на РС-Девин, с която ответникът Х. Х. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т., общ.

Д., обл. Смолян да заплати на В. С. П., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Л. № *, ет.*,ап.**, чрез пълномощник адв. А. К. А. сумите: 6500.00 лева - заем за музикални проекти в размер на 8000.00 лева, съгласно документ за превод на заема от 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 6500.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението и разноски по делото – 130.00 лева държавна такса и 600.00 лева - адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Паричното вземане, произтича от предоставени средства в заем на длъжника, във връзка с неговата професионална дейност на музикант за музикални проекти в размер на 8000.00 лева, съгласно документ за превод на заема от 24.03.2023г., от която са върнати веднъж 1 000.00 лева, съгласно разписка № 070001873345* на И. и 500.00 лева по Е.. Дължимата сума е след приспадане на върнатите суми в 3 размер на 6500.00 лева, с лихва за забава от датата на депозиране на заявлението 14.08.2023г. до окончателно изплащане.

При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства следва, че иска е вероятно основателен. Доказателствата по делото от външна страна са формално редовни и свеждащи до извода на основателност на иска с правно основание чл.415, ал.1 във връзка чл.422, ал.1 и чл.410 от ГПК, затова ще следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че ответника Х. Х. И. в качеството му на длъжник дължи връщане на парична сума в размер на 3600 лева като част от предоставен и невърнат паричен заем по документ за превод на заема от 24.03.2023г. за музикалните проекти, ведно с законната лихва за забава върху главницата от 3600 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 11.08.2023г. до окончателното плащане на сумата, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 56/16.08.2023г. по ч. гр. дело № 302/2023г. по описа на РС - Девин.

Относно направените по делото разноски. Искането за установяване на направените в заповедното производство деловодни разноски няма самостоятелен характер. По силата на т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищеца не представя списък за разноски. В приложеното по делото пълномощно /л.9/ липсват данни за уговореното, съответно заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, други доказателства в тази връзка не са представени. Ищеца е направил разноски в общ размер на 862.23 лева, от които по настоящото дело 132.23 лева – държавна такса и по заповедното производство в размер н а 600.00 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 130.00 лева.

Съдът намира, че следва да се уважат изцяло разноските, направени от ищеца, с оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 862.23 лева – разноски в заповедното и настоящото производство.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Х. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т., общ. Д., обл. Смолян, че дължи на В. С.

П., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Л. № *, ет. *, ап. **, чрез пълномощник адв. А. К. А. сумата в размер на 3600 лева - част от предоставен и невърнат паричен заем по документ за превод на заема от 24.03.2023г. за музикалните проекти, ведно с законната лихва за забава върху главницата от 3600 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 11.08.2023г. до окончателното плащане на сумата, за които вземане има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 56/16.08.2023г. по ч. гр. дело № 302/2023г. по описа на РС – Девин.

ОСЪЖДА Х. Х. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т., общ. Д., обл. Смолян ДА ЗАПЛАТИ на В. С. П., с ЕГН **********, от гр.

П., ул. Л. № *, ет.*,ап.**, чрез пълномощник адв. А. К. А. сумата в общ размер от 862.23 лева - разноски, от които: 132.23 лева по настоящото дело и 730.00 лева по заповедното производство по ч. гр. дело № 302/2023г. по описа на РС-Девин.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Девин: _______________________ 5