Решение № 223 от 26.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500072 по описа за 2026 година

С решение № 232 от 04.10.2025 год. по гр. дело № 264/2022 год. Сливнишкият районен съд е признал за установено по предявения от Е. П. Г. от гр. Б. срещу Й. В. Д. от гр.

Б. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че ответницата дължи на ищцата сумата 5 750 лева – главница по договор за заем от 22.10.2018 год., целият на стойност 8500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2021 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата 116,61 лева – лихва за забава върху главницата за периода 31.07.2021 год. – 11.10.2021 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 521 от 02.10.2021 год. по ч.гр.д. № 722/2021 год. по описа на РС-Сливница. С решението съдът е отхвърлил предявения от Й. В.

Д. срещу Е. П. Г. иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване симулативността на сключения между страните договор за заем, като прикриващ действителното основание за предоставянето на сумата 8500 лева, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата с твърдения, че същото противоречи на материалния и процесуалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения срещу нея главен иск, както и да уважи инцидентния установителен иск.

Ищцата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата твърди в исковата молба, че с ответницата имали дългогодишни приятелски отношения. Последната й споделила, че иска да започне свой бизнес с предмет изработка на ръчно направени бижута, но не разполагала с необходимите средства. Поради това се съгласили ищцата да й предостави паричен заем, като на 22.10.2018 г. ищцата превела на ответницата по банков път сумата 8500 лева, без да имат уговорка по какъв начин и в какъв срок заемателката да върне сумата. Ответницата регистрирала търговско дружество с наименование „ЙОНЕЛИАРТ“ ООД и започнала да развива дейност. След проведен между страните разговор ответницата започнала да превежда на ищцата суми в избрани от нея размер и дати. Тъй като междувременно отношенията им се влошили, ищцата поканила писмено ответницата в 7-дневен срок от получаване на поканата да погаси изцяло задължението си към нея, което след приспадане на погасените суми в общ размер на 2 750 лева, възлизало на 5 750 лева. Тъй като ответницата не изпълнила задължението да върне дадената в заем сума, ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, като такава била издадена по ч.гр.д. № 722/2021 г. по описа на Районен съд Сливница. Ответницата подала в срок възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на ищцата от предявените искове за установяване съществуването на вземанията по реда на чл. 422 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че между страните не е налице сключен договор за заем, а отношенията им се основават на съдружие в търговско дружество „ЙОНЕЛИАРТ“ ООД, в което ответницата и дъщерята на ищцата притежавали равни дялове. Причината в дружеството формално да бъде вписана като съдружник дъщерята на ищцата е, че самата ищца е държавен служител и по отношение на нея важи забрана да развива търговска дейност. Сочи, че основният предмет на дейност на дружеството е изработка, ремонт и продажба на бижута, работа с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях и др. Ответницата твърди още, че към момента на учредяване на дружеството бил внесен капитал в размер на 5 000 лева, разпределен в 100 дяла, като преведената от ищцата сума в размер на 8 500 лева била предназначена за нуждите, свързани с регистрацията на дружеството и стартирането на съвместния бизнес, като по изрично желание на нея и дъщеря й ответницата била опредЕ. като материално отговорно лице. В тази връзка на дружеството била открита и банкова сметка и на ищцата и на ответницата били издадени дебитни карти. Във връзка с дейността на дружеството ответницата заплащала наем на помещение, на което с помощта на баща си направила основен ремонт, който изцяло заплатила. Тъй като търговската дейност не потръгнала добре, ищцата се отказала от съдружието и поискала от ответницата да й заплати вложените средства. Междувременно, ползвайки издадената й дебитна карта, изтеглила от сметката на дружеството сумата от 2000 лева. Ответницата прави възражение за прихващане на сумата от 5 385,16 лева от заявената искова претенция, представляваща направени от нея разходи по повод дейността на дружеството преди официалното й прекратяване.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е предявила и иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване симулативността на твърдяния в исковата молба сключен между страните договор за заем като прикриващ действителното основание за предоставянето на процесната 2 сума като дялова вноска на съдружник в дружество с ограничена отговорност или като дялова вноска на съдружник по смисъла на чл.358, ал.1 вр. чл.357 от ЗЗД по договор за гражданско дружество.

С преводно нареждане от 22.10.2018 г. ищцата е извършила паричен превод в полза на ответницата за сумата 8500 лева, а като основание за превода е посочено „заем“. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза, според което сметката на ответницата е заверена с посочената сума.

От представените по делото платежни нареждания и от заключението на вещото лице се установява, че в периода 28.01.2019 г. – 13.01.2021 г. ответницата е превела на ищцата суми в общ размер на 2750 лева. Като основание на плащанията е посочено „връщане на заем“.

Неизплатената част от заетата сума в размер на 5750 лева.

По делото е представен учредителен акт от 26.10.2018 г., от който се установява, че ответницата Й. В. Д. и дъщерята на ищцата – Й. Г. Г. са учредили като съдружници дружество „Йонелиарт“ ООД със седалище гр. Б., ул. „И.“ № 17 и предмет на дейност изработка, преработка, ремонт и продажба на бижута, продажба на картини. Според чл. 4 от учредителния акт капиталът на дружеството възлиза на 5000 лева и е разпределен в 100 дяла по 50 лева и всеки от съдружниците притежава по 50 дяла на стойност 2500 лева. Във връзка са дейността на дружеството бил сключен и договор за дебитна карта за бизнес клиент от 04.12.2018 г. между „Уникредит Булбанк“ АД и „Йонелиарт“ ООД. Дружеството било представлявано от ответницата като законен представител. С цел извършване на търговската си дейност дружесвото сключило и договор за наем от 09.11.2018 г. на магазин в гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 15, както и договор за сигнално-охранителна дейност със СОТ от 06.12.2018 г. От заключението на вещото лице се установява, че финансовият резултат на дружеството бил счетоводна загуба в размер на 4285,19 лева, а ако се вземат предвид и неосчетоводените разходи загуба в размер на 10 370,19 лева.

Според показанията на свидетелката М. страните по делото били дългогодишни приятелки, като ответницата се занимавала с изработване на бижута. Ищцата предоставила парични средства на ответницата за стартиране на бизнес, но последната върнала само малка част от тях, поради което отношенията им се развалили. Свидетелката твърди, че страните не са започвали заедно съвместна дейност. Целта на предоставянето на средствата била ответницата да може да наеме магазин за продажба на бижутата.

Съгласно показанията на св. А.М. – бивш съпруг на ответницата, последната от дълги години мечтаела да направи магазин за бижута, в който да продава изработени от нея неща.

Разбрали се част от финансирането да поеме ищцата за наем на помещение и обзавеждане.

Двете създали обща фирма и наели магазин, като идеята била ответницата да си направи ателие, където да изработва бижутата, а ищцата да помага в бизнеса – да ги продава и др., като двете да бъдат равностойни съдружници. Двете закупили и стока от Турция, след което магазинът отворил врати. Един месец по-късно ищцата се оттеглила и Й. останала сама.

Малко по-късно магазинът преустановил дейността. Това се случило в края на 2018 год. началото на 2019 год. По документи съдружник във фирмата била дъщерята на ищцата – Й..

Не знае каква сума е предоставила ищцата на ответницата.

Свидетелят А.М. – брат на ответницата твърди, че знае за съвместния бизнес на ответницата с дъщерята на ищцата, като двете били съдружнички във фирмата „Йонелиарт“ 3

ООД. Ищцата била скрит съдружник, тъй като работела като военнослужещ и нямала право да извършва търговска дейност. Дядото на свидетеля изработил мебелите в магазина.

Няколко месеца след отварянето му дейността била преустановена, тъй като Е. се оттеглила, а майката на ответницата се разболяла.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал.

1, чл. 86 и чл. 82 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление, респ. паричният заем, е от категорията на така наречените реални договори и договорът се смята сключен от момента на предаване на заемната сума.

Законът не предвижда опредЕ. форма за сключването на договора. По делото се доказа, че с преводно нареждане от 22.10.2018 год. ищцата превела по банковата сметка на ответницата сумата 8500 лева с посочено основание „заем“.

В подкрепа на извода, че страните са били обвързани именно от договор за заем е и обстоятелството, че след предоставянето на сумата ответницата започнала да прави регулярно /ежемесечно/ вноски по банковата сметка на ищцата през периода м. януари 2019 год. – м. юли 2021 год. с приложените платежни нареждания с посочено основание именно «връщане на заем», което представлява извънсъдебно признание на дълга, а именно – сключен между страните договор за заем. Според заключението на вещото лице изплатените от ответницата суми са в размер общо на 2750 лева, следователно останалата неизплатена част от заетата сума е в размер на 5750 лева.

Тъй като страните не са уговорили срок за връщане на дадената от ищцата на ответницата в заем на 22.10.2018 год сума в размер на 8500 лева., задължението за връщането й става изискуемо с отправянето на покана от страна на заемодателя, в случая – с подаването на исковата молба /същата се счита предявена на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/.

С оглед това съдът намира, че по делото са установени всички елементи на фактическия състав, от който се е породило и задължението на ответницата да върне дадената в заем сума, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Твърдения и доказателства за изпълнение на задължението на заемателката да върне останалата част в размер на 5750 лева от дадената по договора сума по делото не са налице. Това налага извод за основателност на предявения главен иск за връщане на сумата 5750 лева /част от дадена в заем сума в общ размер на 8500 лева/. Ответницата дължи и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.10.2021 год. до окончателното изплащане.

Решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата 116,61 лева – лихва за забава върху главницата за периода 31.07.2021 год. – 11.10.2021 год., не е обжалвано и е влязло в сила.