Решение № 195 от 19.07.2022, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 227/2022
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 19.07.2022
- В сила
- 19.07.2022
- Състав
- Лилия Георгиева Терзиева Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. гр.Велинград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Лилия Г. Терзиева Владимирова при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско дело № 20225210100227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:
************** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против К. АЛ. АЛ. , ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул. Любен Каравелов № 17, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума от 1824.92 лева (хиляда осемстотин двадесет и четири лева и деветдесет и две ст.) - главница по Договор за потребителски кредит № 30041447519, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, възнаградителна лихва в размер на 877.61 лева (осемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и една ст.), за периода от 10.09.2020 г. до 05.10.2021 г., лихва за забава в размер на 241.84 лева (двеста четиридесет и един лева и осемдесет и четири ст.), за периода от 11.05.2020 г. до 05.10.2021 г. и законна лихва в размер на 62.84 лева (шестдесет и два лева и осемдесет и четири ст.), за периода от 05.10.2021 г. до 25.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 508 от 29.11.2021 г., по ч.гр.д. № 1176, по описа ВРС за 2021 г., кумулативно съединени с осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 520.12 лева (петстотин и двадесет лева и дванадесет ст.), представляваща възнаграждение за закупена услуга Фаст и сума в размер на 1214.74 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение № 508 от 1
29.11.2021 г., по ч.гр.д. № 1176, по описа ВРС за 2021 г., като съдът отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендират възнаграждение за закупена услуга Фаст и услуга Флекси, поради което в тази част е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск. Твърди, че между него и ответника на 19.12.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30041447519, по силата на който длъжникът е получил за сума на кредита в размер на 2000 лв. която се е задължил да върне в срок от 36 месеца, при вноската в размер на 96.00 лв., Годишен процент на разходите в размер 49.15 %, Годишен лихвен процент:
41.00 %, Лихвен процент на ден: 0.11 %, като общото задължение по кредита е в размер на 3455.81 лв.. Поддържа се, че е закупена допълнителна услуга – Фаст, по която ответникът дължи сума в размер на 600.00 лв., а за закупена услуга Флекси в размер на 1400.00 лв., поради което общото задължение по кредита и по пакетите допълнителни услуги е в размер на 5455.81 лв.. Твърди се, че нa 24.04.2020 г. между страните е сключен Анекс № 1 към ДПК № 30041447519, с който страните се договорили да бъде намален размерът на погасителни вноски № 5, 6 и 7, които да бъдат заплатени в края на погасителния план, ведно с нов коригиран погасителен план, като броят на погасителните вноски се променят от 36 на 39 броя. На 30.08.2020 г. между страните е сключен Анекс № 2 към ДПК № 30041447519, с който страните се договорили да бъде отложена една погасителна вноска № 8, която да бъде заплатена в края на погасителния план, към който е подписан нов погасителен план, съобразно който броят на погасителните вноски е променен от 39 на 40 броя. Сочи се, че е уговорена възнаградителна лихва в размер на 1455.81 лева. Поддържа се, че ответникът е избрал да се възползва от описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“, като до момента е заплатил сума в размер на 79.88 лева по услуга „Фаст“, а по услугата „Флекси“ сума в размер на 185.26 лева. Твърди се, че длъжникът е погасил изцяло седем пълни погасителни вноски и една непълна, поради което задължението му е станало предсрочно изискуемо на 05.10.2021 г.. Поради изложеното молят съдът да уважи предявените установителни и осъдителни искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К.А.кенов не депозира отговор на исковата молба.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответника К. АЛ. АЛ. е връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подал отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като от представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
2
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от исковете или на сума в общ размер на 889,70 лв., представляващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство (110.15 лв.) и платени държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съобразно представените доказателства и списък по чл.
80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ************** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В , п р о т и в К. АЛ. АЛ. , ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул. Любен Каравелов № 17 , че К. АЛ. АЛ. , ЕГН:**********, ДЪЛЖИ НА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, сумата от 1824.92 лева (хиляда осемстотин двадесет и четири лева и деветдесет и две ст.) - главница по Договор за потребителски кредит № 30041447519, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, възнаградителна лихва в размер на 877.61 лева (осемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и една ст.), за периода от 10.09.2020 г. до 05.10.2021 г., лихва за забава в размер на 241.84 лева (двеста четиридесет и един лева и осемдесет и четири ст.), за периода от 11.05.2020 г. до 05.10.2021 г. и законна лихва в размер на 62.84 лева (шестдесет и два лева и осемдесет и четири ст.), за периода от 05.10.2021 г. до 25.11.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 508 от 29.11.2021 г., по ч.гр.д. № 1176, по описа ВРС за 2021 г..
ОСЪЖДА К. АЛ. АЛ. , ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул.
Любен Каравелов № 17, ДА ЗАПЛАТИ НА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ************** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 79 ЗЗД, сумата от 520.12 лева (петстотин и двадесет лева и дванадесет ст.), представляваща възнаграждение за закупена услуга Фаст и сума в размер на 1214.74 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда- 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, а н а основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 889,70 лв., представляваща сторените по делото разноски от ищеца в исковото и заповедно производство.
Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3