Решение № 492 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900526 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от М. И. Д., с ЕГН ****, с постоянен адрес в гр.

****, в качеството й на земеделски производител, чрез процесуалния си представител адв. Д. М., против “ТУФЕКС“ ЕООД, с ЕИК 160137054, в която се твърди, че между страните е възникнало правоотношение, свързано с доставка на конопено семе за посев, съставляващо канабис Сатива Л, сорт от каталога на ЕС, представляващи сертифицирани семена за посев FINOLA LOT B33710202100001, label №1074103889254 и label №1074103889070.

Ответникът следвало да достави на ищеца два броя пакета по 100 гр., които семена да бъдат използвани за посев за селскостопанската 2023 – та година. За уговореното количество била уговорена цена 27 500 без ДДС, съответно 33 000 лева с вкл. ДДС, като плащането на цената следвало да стане в срок до 3 дни след издаване на проформа фактура. Доставката следвало да се осъществи в срок до 14 дни след пълното плащане на уговорената цена на продавача. Съобразно уговорката, ответникът издал Проформа фактура №37/04.11.2022 г. на стойност 33 000 лв. По нея били направени плащания от ищеца на 04.11.2022г – за сумата от 15 000 лв – аванс по посочената проформа фактура, на 07.11.2022 г. -15 000 лв – аванс и на 07.11.2022 г. – доплащане по същата проформа фактура. След пълното изплащане на сумата била издадена Фактура №37/07.11.2022 г. на стойност 33 000 лв за продажба на договорените семена. Въпреки това продавачът – ответник не доставил стоките. Липсващата доставка се установявала от счетоводните записвания на молителя. Ищецът твърди, че е провел неколкократни разговори с ответника, след което 1 адресирал уведомление до него чрез ЧСИ Петя Николова, с което го уведомявал, че разваля договора по вина на последния поради неизпълнение от негова страна за продължителен период от време, в резултат на което изпълнението станало безпредметно. Уведомлението било връчено на 24.07.2023 г., а на ответника бил даден срок от 3 календарни дни за връщане на сумата. Връщане на сумата не било осъществено. Поради това молят съда да постанови решение, с което ответникът “ТУФЕКС“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 33 000 лева с ДДС – дадена по повод развалено облигационно правоотношение поради неизпълнение на задължение за доставка на стоки, както и законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират сторените в производството разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът “ТУФЕКС“ ЕООД, с ЕИК 160137054, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. “Никола Карев“ 49, ет. 3, ап. 14, представляван от управителя си А. Б., чрез процесуалния представител на страната адв. И. Д. И., депозира отговор на исковата молба. В него той признава част от твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че ответното дружество е издател на проформа фактура №37/04.11.2022 г. за сумата от 33 000 лв с ДДС, че по нея ищцата е извършила плащане в пълен размер на датите, посочени в исковата молба, че ответникът е издал фактура №36/07.11.2022 г. за посочената сума, че на управителя на дружеството на 24.07.2023 г. е връчено уведомлението за едностранно прекратяване на договора и покана за възстановяване на платената сума, както и че процесната сума не е възстановена на ищцата.

Наред с това оспорва твърденията на Д., че не е извършил доставката и че в резултат на това същата не е успяла да засее в технологичните срокове в 2023 г. насажденията, както и че дружеството - ответник дължи връщане на процесната сума. В отговора се посочва още, че управителят на “ТУФЕКС“ ЕООД след запознанството му с ищцата, бил поканен в гр. Баня, където огледал имота, направило му впечатление, че същият не бил обработван и бил затревен. Предупредил ищцата, че почвата не отговаря на изискванията за отглеждане на въпросната растителна култура и следвало да се извършат допълнителни обработки, свързани с подобряване състава на почвата.

Страните се договорили устно, че ищцата ще организира извършване на дейностите по подобряване на почвения състав на имота, а ответното дружество, след заплащането на договорената цена, ще организира закупуването на семената от лицензиран производител, доставка до България и предаването им на Д., както и необходимите съпътстващи документи. Било договорено също, че Д. ще заплати на ответника 12 000 лв с ДДС за предоставяне на консултантски услуги във връзка с подготовката на имота за засаждане на семената, в т.ч. и разсаждане и отглеждане на растенията.

Сумата се дължала към датата на засаждане на растенията – към края на месец март 2023 г.

След извършено частично плащане “ТУФЕКС“ ЕООД направило заявка 2 към “ЛИЛ ГРИЙН“, дружество, регистрирано на територията на Р. Италия.

Извършило необходимото плащане. Твърди се по-нататък от страната, че през ноември месец при проведена между тях среща, лично ищцата М. Д. подписала Фактура №36/07.11.2022 г., както и приемо-предавателен протокол, с който се предавали процесните пакети семена и съпътстващите ги документи. Върху опаковките на доставените от ответника два пакета семена бил записан контролен номер Е21-0021750, който представлявал код за проследяване движението на опаковките между различните търговци. Този номер бил записан и в Сертификат за кълняемост №Е21-0021750.

Нормативната уредба предвиждала задължения за лицата, притежаващи лиценз за придобИ.е, държане и засаждане на семена от растенията “Канабис“, вкл. и от вида на растението, в което съдържанието на активното вещество “Тетрахидроканабинол“ е под 0.2%, в срок до 10 дни от датата на засаждането на семена от растението писмено да уведомят контролния орган за извършените действия, вкл. и местонахождението на поземления имот, където е извършено засяването и произхода на посадъчния материал, с посочване на контролните номера, изписани на опаковките. Претендират направените от ответника в производството разноски.

В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва твърденията на ответника да е подписан протокол за приемане на стоките по фактура №36/07.11.2022 г., както и да е налице уговорка за оказване на консултантска услуга от ответника в полза на ищеца, в т.ч. и уговорено заплащане на 12 000 лв. Не било оказвано и съдействие по въпросите, изложени в отговора на исковата молба.

В законовия срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба от “ТУФЕКС“ ЕООД, чрез адв. И. Д. И., с който се заявява, че поддържат направените в отговора на исковата молба твърдения и възражения.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

С доклада на делото доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин: Всяка от страните дължи доказване на заявените от нея позитивни факти. Ищецът следва да докаже наведените материалноправни предпоставки за разваляне на договора, обосноваващи основанието на претенцията му. В тежест на ответника е да установи направените от него правоизключващи възражения за позитивни факти, в т.ч. наведеното основание за задържане на процесната сума.

Изрично за безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати следните факти: че ответното дружество е издател на проформа фактура №37/04.11.2022 г. за сумата от 33 000 лв с ДДС, че по нея ищцата е извършила плащане в пълен размер на датите, посочени в исковата молба, че ответникът е издал фактура №36/07.11.2022 г. за посочената сума, че на управителя на дружеството на 24.07.2023 г. е връчено уведомление за едностранно прекратяване на договора и покана за възстановяване на платената сума, както 3 и че процесната сума не е възстановена на ищцата.

Имайки предвид обстоятелствата, които се признават от страните, както и че на доказване подлежат само положителните факти от значение за делото, които изключват отрицателните, на ищеца не е разпределена самостоятелна доказателствена тежест в процеса, доколкото извън безспорните факти, единственият спорен такъв е твърдяната липса на доставка, който за него е отрицателен, а ответникът, който твърди положителния факт за осъществена доставка, следва да докаже, че е извършил такава на процесните 2 бр. пакети семена във връзка с възникналото между страните правоотношение.

По принцип правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл.

87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна.

За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора, което в случая не е необходимо да е в писмена форма, тъй като договорът е устен, е необходимо да бъде доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение или чрез безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението или при уговорка за изпълнение непременно в определено време.

В случая ищецът твърди, че договорът е безусловно развален преди подаване на исковата молба поради продължителността на забавата, от която стоката е станала безполезна за него, а ответникът отрича да е неизправна страна по договора с твърдение, че стоката е доставена.

Следователно, спорът се концентирира около това изпълнил ли е продавачът задължението си да предаде на купувача стоката, което е в неговата доказателствена тежест, указана му от съда.

Няма спор, че процесната стока има следните индивидуализиращи признаци: конопено семе за посев, съставляващо канабис Сатива Л, сорт от каталога на ЕС, представляващи сертифицирани семена за посев FINOLA LOT B33710202100001, label №1074103889254 и label №1074103889070, видни и от издадената от ответника фактура на л. 11 от делото, както и че тези семена е следвало да бъдат използвани за посев за селскостопанската 2023 – та година.

Няма спор също, че в случая – за конкретния вид стока, са приложими разпоредбите на Закона за посевния и посадъчен материал и НАРЕДБА № 1 от 12.03.2018 г. за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, за търговия и контрол /заглавие на наредбата към момента на възникване на правоотношението/, изменено впоследствие, считано от 5.05.2023 г като НАРЕДБА № 1 от 12.03.2018 г. за условията и реда за 4 издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,3 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, за търговия и контрол.

От представените към отговора доказателства се установяват твърденията на ответника, че е направил заявка към трето за спора лице “ЛИЛ ГРИЙН“, дружество, регистрирано на територията на Р. Италия, като след плащане на цената е получил конопено семе за посев от договорения вид с контролен номер Е21-0021750, представляващ код за проследяване движението на опаковките между търговците, записан и в Сертификат за кълняемост №Е21-0021750 /л. 51/, като твърди, че именно това е стоката, предадена на ищеца.

Установява се с категоричност и това, че въз основа на специалния нормативен режим ищцата е подала три справки за извършена сеитба на растения от рода на конопа със съдържание под 0,3 тегловни процента на тетрахидроканабинол, съответно на 10.06.2022г, 14.07.2023г и 26.07.2023г.

/писмо и справки на л. 209 и сл./. За втората справка – тази от 14.07.2023г, се сочи в писмото на МЗХ, че при служебна справка било установено, че ЕКАТТЕ на декларираното място на сеитба не отговаря на действителното, поради което е необходимо земеделският стопанин да извърши корекция на справката. Констатираното разминаване е разяснено на ищцата при телефонен разговор на 24.07.2023г и на 26.07.2023г е подадена нова коригираща справка, в която обаче ищцата коригирала и вида на семената. Така именно тази втора справка била въведена в регистъра на лицата, получили разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа. И двете справки са представени към писмото. В първата – тази на л. 214 от 14.07.2023г, ищцата е отразила, че на закрити площи в размер на 1 276 дка в гр. Баня местност землища с.