Решение № 152 от 02.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен П. Чакалов

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300501144 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Обжалвано е Решение № 260843/17.02.2021г., постановено по гр.д. № 8786/2020 год. на Районен съд - Пловдив, ІХ граждански състав, с което е отхвърлен предявения от А. В.

АНД., с ЕГН **********, живущ в гр. П., *** против Н. К. К., ЕГН ***, със съдебен адрес гр. П., ул. *** иск с правно основание чл. 270, ал.2 от ГПК за прогласяване на нищожността на Решение № 1271/26.10.2017г., постановено по гр. д. № 1638/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VII граждански състав, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска за издръжка, досежно началния момент, от който А.

В. А. е осъден да заплаща издръжка на двете си деца В. А. А. и Г. А. А.

Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд по съображения, подробно изложени в жалбата, в хода на устните състезания и в писмена защита.

Въззивамета страна Н. К. К. счита обжалваното решение за правилно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Жалбоподателят счита, че решението постановено по по в. гр. д. № 1638/17г. от Пловдивския окръжен съд е нищожно, защото вижда противоречие между началната дата на 1 дължимата издръжка, като в уводната част е посочено: «начиная от депозиране на исковата молба пред съда – 18.06.2014г.» и отразеното на стр. 10 от решението, че издръжката следва да се присъди от датата на влизане в сила на решението в сила, което е повторено и на стр.

11 от мотивната част на решението.

Вярно, че в първата част от мотивите на въззивното решение е посочен начален момент на дължимата издръжка, а именно – влизане в сила на решението, а в края на мотивната част е присъдена издръжка от влизане в сила на решението.

За да е налице нищожно съдебно то следва да е постановено от ненадлежен орган, нефункциониращ в необходимия състав; извън пределите на правораздавателната компетентност на съда; да не е съставено в писмена форма или да не е подписано, а също така и да изразява воля на съда по начин, който да не позволява да се изведе даже и чрез тълкуване на нейното съдържание.

Настоящият въззивен състав намира, че в постановеното от ПдОС съдебно решение няма нито един от посочените пороци, който да прави съдебния акт нищожен. Напротив, в него е изразена ясна и разбираема воля издръжката, дължима на децата да е с начален момент датата на влизане на решението в сила.

Ето защо искането да се прогласи нищожността на Решение № 1271/26.2017г. по гр. д. № 1638/17г. на ПдОД, VІІ -ми въззивен граждански състав е неоснователно и следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил иска районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260843/17.02.2021 год., постановено по гр.д. № 8786/2020 год. на Районен съд - Пловдив, ІХ граждански състав.

ОСЪЖДА А. В. А., с ЕГН **********, живущ в гр. П., *** да заплати на Н. К. КР., с ЕГН ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3