Решение № 1523 от 06.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330204887 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Я. А. А., ЕГН ********** против наказателно постановление № 24-1030-005410/17.07.2024г. на Началник група ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Я. А. А. са му наложени административни наказания: глоба в размер на 20.00 лева, за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП. В жалбата си и допълнително депозирани от процесуалния представител на жалбоподателя писмени бележки, оспорва по същество вменените му нарушения с твърдение за липса на съзнание за извършеното и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени обжалваното НП, като претендира и разноските по делото.

Въззиваемата страна, Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, в молба-становище оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна. Излага становище за изяснена фактическа обстановка, доказани нарушения, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който да бъде намален до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

К. У. от АК-П., който поддържа жалбата и излага съображения за нейната 1 основателност. постановление.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима, по същество се явява неоснователна.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановката: на 23.05.2024г. в 15:22 часа, в гр.Пловдив на бул.“Христо Ботев“ №92В, жалбоподателят Я. А. А. управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ ***, като допуска следните нарушения: 1. При движение назад не се убеждава, че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен, в следствие на което блъска паркирания зад него лек автомобил „Ауди“ с рег.№ *** в предната му част, при което допуска ПТП с материални щети, описани в Протокол за ПТП № 1929003/24г. 2. Напуска мястото на произшествието, без да спре и да окаже съдействие за установяване на вредите от него.

В НП е отбелязано, че АУАН е съставен във връзка с преписка № 103000-10215/24г. по описа на сектор „ПП“ Пловдив.

Водачът виновно е нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП.

В показанията на актосъставителя – Й. В. К., дадени в първоначалния му разпит /след предявяване на процесния АУАН и два броя докладни записки/ и в проведения допълнителен такъв, свидетелят потвърждава изцяло констатациите, изложени в съставения от него акт и посоченото от него в докладните записки. В допуснатия от съда допълнителен разпит св.К. сочи за извършено пътно-транспортно произшествие /ПТП/ пред „Рилон център“ с МПС с *** номер, като описва обстоятелствата по съставяне на АУАН и категорично потвърждава, че пред него жалбоподателят признал, че е допуснал ПТП, както и вината си, като изразил желание да бъде изготвен двустранен протокол между участниците в инцидента. Съдът даде вяра на показанията на св.К. като логични, вътрешнонепротиворечиви, убедителни, достоверни, без индиции за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство.

Следва да бъде посочено, че показанията на свидетеля възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления от съставянето на АУАН и изявлението на 2 жалбоподателя в насока признание на авторството на нарушението, направено пред самия актосъставител. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия, от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. По отношение на мястото на нарушенията, водачът и конкретното МПС, показанията на свид.К. са в синхрон с установеното от показанията на свид.Т. Ж. Т. и са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от административнонаказателната преписка /АНП/– протокол от ПТП, докладни записки, които ще бъдат обсъдени по-долу в решението. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха свидетелските показания на актосъставителя.

От показанията на свид.Т. Ж. Т. се установява, че е собственика на пострадалия в ПТП лек автомобил, установяват се мястото на инцидента, обстоятелството, че нарушителят е бил придружаван от други две лица, констатираната от свидетеля материална щета, нанесена върху пострадалото МПС, възприетото от него при преглед на направения запис от камера на намиращата се в близост на ПТП сладкарница, както и наличието на очевидци, които му разказали за случилото се и за поведението на жалбоподателя след инцидента. Потвърждава наличието на очевидци на случилото се, които са чули силно изпукване и отправили забележка към жалбоподателя, както и нанесените щети върху решетката на личния му лек автомобил. Съдът цени с доверие показанията на свид.Т., който макар да е заинтересован от изхода на делото, пресъздава с подчертана убедителност и непротиворечивост фактически обстоятелства, които се потвърждават от останалите писмени и гласни доказателства, в частност от показанията на свид.К. и протокола от ПТП, поради което ги намира за достоверни и обективни.

Съдът не кредитира с доверие обаче онези части от показанията на свид.В. А. Г. и свид.Д. К. И., в които и двамата твърдят, че не се е случило нищо и нямало удар между леките автомобили, както и липсвали нанесени материални щети. Изводът за недостоверност на посочените части се обосновава не само от съпоставката им с изнесените от актосъставителя и свид.Т. факти, които съдът кредитира с доверие, но и от данните, които дава Протокола за ПТП, съставен по повод настъпилото пътно произшествие между конкретните участници в движението и нанесените материални щети върху моторните превозни средства, което очевидно не кореспондира със заявеното от свидетелите Г. и И.. В тези им части показанията на двамата свидетели остават изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства, като следва да се преценяват и през призмата на това, че свид.Г. е в близки отношения с жалбоподателя, а свид.И. е негов познат и като такива желаят да му помогнат в конкретната ситуация. Този факт, на фона на 3 установеното противоречие с кредитирания от съда съвкупен доказателствен материал, обосновават извода за наличие на предубеденост и създават впечатление за недостоверно пресъздаване на ситуацията, с оглед изграждане защитна версия за жалбоподателя. Изолирани и недоказани са и твърденията на св.Г., че телефонът на жалбоподателя бил на безшумен режим към момента на инцидента и след това, което като обективен факт не се потвърждава от никое от събраните по делото, не се извлича и от показанията на св.И. и основателно поражда съмнение в истинността на тази част от изложеното от свидетелката И..

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

От приложеното по делото копие на Протокол за ПТП №

1929003/13.06.2024г. се установява, че на инкриминираната дата и място жалбоподателят е допуснал извършването на ПТП с материални щети.

От приложените по делото две Докладни записки, изготвени от свид.Й.

К. се установяват извършените контролни действия и установеното от тях.

От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент същият е бил санкциониран по ЗДвП и за други административни нарушения с издадени срещу него фишове.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия, както и показанията на ангажираните от негова страна свидетели не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН, респ. да опровергаят неговата доказателствена сила, по изложените вече по-горе съображения. Всъщност, описаното в акта и НП се потвърждават от показания на актосъставителя, присъствал при съставянето на АУАН, който при непосредствения си разпит пред съда изрично потвърди констатациите в съставения от него 4 административен акт и направеното пред него от жалбоподателя признание за пътния инцидент, неговото авторство и вина. В подкрепа на изложеното от актосъставителя са и показанията на св.Т., който макар да не е бил очевидец на случилото се, излага обстоятелства по случая, чиято достоверност се подкрепя от кореспондиращите им писмени доказателства. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН и на свид.Т. и частично на показанията на свид.Г. и свид.И.. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с кредитираните гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, мястото и по начинът, отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вменените му нарушения.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Безспорно от всички кредитирани с доверие доказателства по делото се доказа, че жалбоподателят в качеството му на водач по смисъла на §6, т.25 от ДП на ЗДвП, при управление на процесния лек автомобил е нарушил правилото за движение назад, като без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, започнал маневра движение назад. В резултат на това блъснал паркирания зад него лек автомобил, описан в акта и НП, и причинил ПТП с материални щети. Оспорването на това нарушение от санкционираното лице не беше успешно, въпреки ангажираните от него свидетели – В. Г. и Д. И., чийто показания съдът кредитира частично.