Решение № 256 от 01.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. П., 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500216 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 270 ал.3 ГПК във връзка с чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1/ 04.01.2022 г. постановено по гр.д. № 740/2021 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд е обезсилено Решение № 260047 от 02.03.2021 г. постановено по гр.д. № 163 / 20220 г. по описа наВ.ски районен съд , както и решение № 260136 / 23.06.2021 г. постановено от съдия съд по същото дело в производство по чл. 247 ал.1 ГПК, както е отменено определение № 260383/12.07.2021 г. постановено по молба с правно основание чл.

248 ГПК от същия съд по същото дело и въззвният съд е върнал делото за ново разглеждане от нов състав наВ.ски районен съд.

Предмет на въззивната проверка е решение № 352/10.11.2025 г. постановено по гр.д.

№ 240 / 2022 г. по описа наВ.ски районен съд , с което по предявения иск от М. И. Т. с ЕГН **********, с адрес: грВ., ***, против Д. И. Р. с ЕГН **********, с адрес: грВ., ***, вх.А, с правно основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, е обявен за нищожен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том I, рег.№ 890, нот. дело №61/2015г. по описа на помощник-нотариус по заместване на С.Д.-нотариус, вписан в регистъра на нотариалната камара под №541, с район на действие-Районен съдВ., с който ищцата е дарила на ответника следния недвижим имот: 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и две/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на грВ., общ. В., обл.П., одобрени със Заповед РД- 1

181214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР. с адрес на поземления имот: грВ., п.к.4600 /четири хиляди и шестстотин/. ул.”Н.Х.” №10 /десет/, целият с площ от 574 /петстотин седемдесет и четири/ кв.м.. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 /десет/ м.). предходен идентификатор: няма. номер по предходен план: парцел VI (шести), отреден за имот пл.№3688 (три хиляди шестстотин осемдесет и осем) от квартал 150 (сто и петдесет), при съседи на парцела:

*** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и четири/, *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, три хиляди и четири/, ***/десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две. точка, три хиляди и пет/. *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и три/ и ПЪРВИЯ ЕТАЖ от построената в подробно описания по-горе поземлен имот двуетажна жилищна сграда е идентификатор: *** /десет хиляди четиристотин и петдесет,точка, петстотин и две, точка, шестстотин четиридесет и две. точка, едно/, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на грВ.. общВ., обл.П., одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на сградата: грВ., п.к.4600 /четири хиляди и шестстотин/, ул.“Н.Х.” №10 /десет/, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна. със застроена площ от 94 (деветдесет и четири) кв.м., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две. точка, шестстотин четиридесет и две/, брой надземни етажи: 2 (два), брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, стар идентификатор: няма. номер по предходен план: няма, тъй като дарението и мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона и на добрите нрави.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника Д. Р., чрез адв. П., с която се обжалва изцяло постановеното съдебно решение, като неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При условията на евентуалност, се обжалва решението и като недопустимо, подлежащо на обезсилване. Подробно са изложени съображения и доводи в посока на това, че мотивите на съда са неправилни, същите не почиват на събрания по делото доказателствен материал, противоречат на материалния закон. Поддържа се , че съдът е проявил принципно неразбиране за разликата между предмета на иска по чл.226, ал.

3 от ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на този по чл. 30 от ЗЗД. Поддържа се, че в процесния случай няма данни мотивът за извършване на дарението да противоречи на добрите нрави. В исковата молба на практика, дори липсват твърдения за такова противоречие. Твърдяното заплашване, изхождащо от изложените обстоятелства в исковата молба, може да аргументира само опорочаване на процеса по формиране на мотива за извършване на дарението, но не и противоречие на вече формирания мотив с добрите нрави.

Твърди се, че оставеният без разглеждане и без произнасяне с диспозитив, но на практика 2 единствено обсъждан в обжалваното решение иск по чл. 30 от ЗЗД, също се явява неоснователен и недоказан, като са изложени подробни доводи, тъй като този иск е предявен при условие на евентуалност. На първо място се твърди, че този иск е погасен с 3-годишната погасителна давност по чл.32, ал.2 от - ЗЗД, за което изрично ответникът е изложил възражения с отговора си по чл.131 от ГПК. Поддържа се, че при заплашване по смисъла на чл. 30 от ЗЗД увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси, както на страната по сделката, така и на други, близки на нея лица. Поддържа се , че в решението си, ВдРС не посочва на ищцата да са били внушени неблагоприятни последици, които ще настъпят, ако не дари своята част от процесния имот. Поддържа се, че се обсъждат отделни случки, при които, обаче, не се анализира извършени ли са действия от страна на ответника, имащи за цел възбуждане на страх у М. Т., че ако не дари своята част от имота на Д. Р. за нея ще настъпят неблагоприятни последици от гореописаното естество. Не се анализира дали с евентуалните действия е било изобщо възможно да се възбуди такъв страх у ищцата и дали този страх именно я е подтикнал към извършване на дарението. Оспорва такива факти изобщо да са настъпили, но се поддържа , че дори да се приеме, че са настъпили, те нямат нищо общо с дарението и формирането на мотив у ищцата за неговото извършване. Подложени са на подробен анализ събраните при двете разглеждания на делото свидетелски показания, като се извеждат правни изводи досежно правно релевантни за спора факти и и обстоятелства. В заключение се сочи, че несъобразявайки се с мотивите за връщане на делото за ново разглеждане, изложени в Решение №1/04.01.2022г. по в.гр.д.№740/2021г. на Пазарджишки окръжен съд,В.ски съд отново е допуснал процесуалното нарушение, допуснато и при първото разглеждане на делото - уважил е искът по чл.226, ал.3 от ЗЗД с мотиви, относими към иска по чл.30 от ЗЗД, който разгледан сам по себе си е неоснователен. Твърди се, че това е довело до порок под формата на неправилност на решението, който следва да се отстрани по реда на въззивното обжалване. Поддържа се, че ако се приеме, че неоснователността на иска по чл.226, ал.3 от ЗЗД е водела до необходимост от разглеждане на иска по чл.30 от ЗЗД, а обстоятелството, че разглеждане и произнасяне по този иск не са проведени от първоинстанционния съд води до недопустимост на решението, се моли да бъде обезсилено същото и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В този смисъл изложените искания пред въззивния съд са да бъде отменено постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно, а вместо него да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове, вкл. и предявения при условията на чл. 30 от ЗЗД, евентуално се поддържа искане да бъде обезсилено решението като недопустимо и върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата М.

И. Т., чрез адв. Т., в който се поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Взема се становище по твърдяното неправилно приложение на закона и 3

„смесване“ на основанията по чл. 226, ал. 3 ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД. Поддържа се, че не е налице такова смесване в мотивите на решението. Съдът е приел за установено липса на дарствено намерение у ищцата към момента на сключване на договора, наличие на единствен мотив страх от ответника, противоречие на този мотив с добрите нрави, поради което се поддържа, че договора е нищожен на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК. Поддържа се, че съдът не е унищожил договора на основание чл. 30 от ЗЗД и не се е произнасял по този иск по същество, тъй като е уважен главният иск. Поддържа се, че обсъждането на обстоятелствата, свързани със страх и психологически натиск, е извършено единствено с оглед установяване на действителната вътрешна воля на ищцата и липсата на дарствено намерение. Това представлявало правилно приложение на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, а не смесване на правни основания. Излагат се подробни доводи във връзка с твърдението за липса на дарствено намерение, липса на основания, като се поддържа, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата не е имала намерение да дари процесния имот на ответника. Свидетелките Е. Р.а и Н.В. последователно и непротиворечиво сочат, че решението за извършване на дарението е било взето под въздействие на продължителен психологически натиск и конфликтно поведение от страна на ответника. Относно противоречието с добрите нрави, правилно съдът бил приел, че вътрешната воля на ищцата не съответства на външния й израз. Прехвърлянето на имота не било продиктувано от щедрост, а от стремеж да се преустанови неблагоприятно и заплашително поведение. При тези факти липсвало основанието на договора за дарение, което обуславя неговата нищожност по чл. 226, ал. 3 от ЗЗД. Относно преценката на доказателствата се поддържа, че не са допуснати процесуални нарушения, нито пък РС е допуснал нарушение на материалния закон. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. В самия край на отговора се поддържат и доводи за неоснователност на направеното възражение за изтекла погасителна давност на иска по чл. 30 ЗЗД, като се коментират относими по делото обстоятелства.

В съдебно заседание, страните чрез техните процесуални представители поддържат доводите и възраженията изложени във въззивната жалба и писмения отговор. Представят списъци за присъждане на разноските по чл. 80 ГПК.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната въззивна жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите развити от процесуалния представител на жалбоподателя досежно произнасяне на съда с мотиви, които са относими към евентуалния иск. В настоящия случай параметрите на 4 спора са очертани, както от обстоятелствата изложени в исковата молба, така и в многобройните молби по повод оставяне на исковата молба без движение, като указания в тази посока са изложени и от въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото.