Решение № 169 от 22.02.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Добрич, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20233230100198 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на П. А. Р. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, чрез адвокат П.

Н., с която срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост - 3“, бул.“Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано заедно от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., е предявен иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. с 23 във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 1660 лева, представляваща сбор от недължимо платени суми по договор за предоставяне на потребителски кредит № 885629 от 08.05.2020 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба по пощата /19.01.2023 г./ до окончателното плащане, а при условията на евентуалност /при отхвърляне на главния иск/ - за признаване за установена спрямо ответника на недължимостта на сумата в размер на 3080 лева по същия договор, представляваща такса за банкова гаранция към финансов партньор.

Претендират се сторените по делото разноски.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства:

1

На 08.05.2020г. между "Фератум България" ЕООД, като кредитор, и ищцата П. Р., като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит №885629, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 4000 лв., които последната се задължила да върне на 12 вноски съгласно погасителен план с първа падежна дата - 07.06.2020г., ведно с лихва в размер на 920 лв., при лихвен процент23%. В т. 5 от договора е предвидено, че същият е обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank. При онлайн справка в системата на дружеството по профила на ищцата се генерира, че тя има следните задължения към ответника: 4000 лв. главница, лихва в размер на 23 % и 3080 лева - такса към финансов партньор .

По процесния кредит П. Р. е направила плащания в общ размер от 5660 лева, от които със сумата от 2 071,75 лв. ответникът е покрил част от дължимата главница, 842,20 лв. са отнесени за погасяване на договорените лихви; 160 лв. са отнесени за плащания съгласно Тарифата и Общите условия към Договора и 2 586,05 лв. е отнесена като такса към финансов партньор.

През месец ноември 2022 г., П. А. Р. получава Удостоверение за наличие на задължение, с което я уведомяват, че има активен отпуснат от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД кредит с номер 885629, с обща дължима сума 2500 лв. В дължимата сума са включени 1928,25 лв. главница, 77,80 лв. договорена лихва и 493,95 лв. такса за банкова гаранция. При справка в WEBстраницата на дружеството www.ferratum.bg по профила на П. Р. в системата се генерира, че по сключен Договор № 885629, П. А. Р. дължи главница в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, лихви в размер на 920 лв.

/деветстотин и двадесет лева/ и такса за банкова гаранция към финансов партньор в общ размер на 3080 лв. /три хиляди и осемдесет лева/. Видно от представеното удостоверение за наличие на задължения, П. Р. е заплатила и част от начислената й такса за банкова гаранция в размер на 2 586,05 лв., доколкото й търсят остатък от 493,95 лв. (2 586,05 лв. + 493,95 лв. = 3080 лв.).

Според ищцата клаузата за банкова гаранция е нищожна на основание на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Наред с това, в договор № 885629 от 08.05.2020 г. липсва информация, че по задължението за обезпечаване на кредита се дължи такса или комисион, въпреки това в WEB-страницата на дружеството www.ferratum.bg по профила на П. А. в системата се генерира, че по сключен Договор № 885629 за потребителски кредит от 08.05.2020 г., П. А. дължи такса за банкова гаранция 2 към финансов партньор в общ размер на 3080 лв. /три хиляди и осемдесет лева/. Съгласно чл.10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според ищцата, съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което в настоящия случай не е направено. Твърди, че дължимата такса за банкова гаранция към финансов партньор не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Предвид вмененото задължение за обезпечаване, предвидената такса по естеството си е свързана с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В исковата молба се твърди, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесната такса за банкова гаранция към финансов партньор не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит , но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит , за размера на текущото задължение и др.

В исковата молба са наведени твърдения, че в Договор №885629 от 08.05.2020 г. липсва съществен, императивно предвиден в разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК реквизит, а именно: липсва начинът на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, информация за дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Видно от договора в ГПР не е включен разхода - такса за банкова гаранция към фирма-партньор. Предвид 3 това и доколкото кредиторът е посочил 8000 лв., като общо дължима сума, то при изчисляване процента ГПР, той надхвърли определеният в член 19, ал. 4 ЗПК максимум - 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения (а в договора е посочен ГПР 0 %). Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В допълнение на гореизложеното, според изготвеното от ответника удостоверение за наличие на задължения, сумата за банкова гаранция е включена общия размер на дълга на ищцата, макар и описана като “такси за банкова гаранция /услуга предоставена от партньор на “Фератум България“ ЕООД/”. Изложеното дава основание да се приеме, че кредиторът е бил напълно наясно какъв ще е размера на задължението на кредитополучателят във връзка с ползване на услугата /посочена като допълнителна/ и съзнателно не я е включил при изчисляването на ГПР по Договора за кредит, като по този начин е предоставил невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които П. Р. ще следва да направи по време на действие на договора.

Ищцата счита, че в процеса на сключване на процесния договор за кредит, е налице насочване на потенциално “лош“ кредитополучател, към учредяване на обезпечение от благонадежден платец в лицето на доверено / свързано/ дружество-финансов гарант, което не събира възнаграждението си предварително, а го добавя към погасителната вноска по заема. Комбинацията от гореописаните условия по възмездното поръчителство, които отнапред са известни и се извършват със съдействието на кредитора, и които водят до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, водят до извод, че въпросното възнаграждение за професионален гарант, е следвало да се включи при изчисление на годишният процент на разходите по кредита при условията на чл.19, ал.1 от ЗПК в качеството му на друг пряк или косвен разход, комисиона или възнаграждение от всякакъв вид. След като процесното оскъпяване на кредита, чрез добавяне на възнаграждение на свързан с кредитора гарант, не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Към датата на подаване на исковата молба, П. А. Р. е заплатила на 4 ответното дружество сума в общ размер на 5660 лв., с които е погасила 2 071,75 лв. главница, 842,20 лв. - договорените лихви, 160 лв. плащания съгласно Тарифата и Общите условия към Договора и 2 586,05 лв. - такса за банкова гаранция към финансов партньор.

Предвид гореизложеното, П. А. Р. счита, че е дължала връщане само на главницата по кредита, но не и заплащане на лихви съгласно Договора в размер на 920 лв. и такса за банкова гаранция към финансов партньор в размер на 3080 лв.

Сочи се, че ищцата е заплатила общо 5660 лв., като договорът за кредит е за 4000 лв. Същата счита, че ответното дружество неправомерно е разпределяло получените суми за погасяване на задължение по нищожна клауза, като получените по нищожната клауза суми, следва да се съотнесат за погасяване на основното задължение - главницата по отпуснатия заем. Твърди се със заплатената от 5660 лв. сума П. Р. да е погасила изцяло главницата си в размер на 4000 лв. по Договор №885629 от 08.05.2020 г.

Доколкото Договорът за кредит е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, то ответното дружество следва да възстанови на ищцата сумата в размер на 1 660 лв., представляваща получена без основание сума , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В условие на евентуалност, ищцата предявява отрицатален установителен иск за недължимост на сумата от 3080 лв. (три хиляди и осемдесет лева), представляваща такса за банкова гаранция към финансов партньор.

Претендират се сторените по делото разноски.

Редовно уведомен, в срока по чл. 131 от ГПК , ответникът депозира писмен отговор, в който е обективирана и насрещна искова молба. Признава сключването на процесния Договор за потребителски кредит № 885629/08.05.2020г., по силата на който е отпуснал на ищцата кредит на ищцата в размер на 4 000 лв., при уговорено разсрочено връщане на 12 бр. погасителни вноски, при възнаградителна лихва в размер на 23,00 % и ГПР в размер на 49,11 %.

Сочи се, че по силата на чл. 5 от договора ищцата е била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето задължение, като преди сключване на договора, ищецът е избрал това да стане чрез поръчителство от Фератум Банк (Малта) .

5

Оспорва се при сключването на договора да са нарушени посочените в исковата молба разпоредби на ЗПК - чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. За неоснователно се намира твърдението на ищеца, че в договора за кредит не било ясно как е изчислен ГПР.

Що се отнася възнаграждението, което ищецът се е задължил да плати на трето лице, се сочи, същото въобще не се дължи на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поради което няма как да бъде посочено в погасителен план, нито представлява главница или лихва. Кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно nap. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. В допълнение се посочва, че тази сума не е била известна на кредитодателя преди потребителят да избере именно Фератум Банк (Малта) като поръчител. В случай, че кредитът бе обезпечен по друг начин, например чрез поръчителство от физическо лице, то кредитодателят не би имал информация за размера на евентуално възнаграждение, доколкото то се уговаря между потребителя и трето за кредитното правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на nap. 1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна логика.

Разпечатката съдържа 31 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ac5b63a-290d-47c4-94b1-5f5b39e9bed3