Решение № 36 от 19.03.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Девин, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100416 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП, чл.34 и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

Образувано е по искова молба от С. Ж. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., общ. Девин, обл. Смолян, ул. Л. № **, представлявана от ЕАД Е.

И., с Булстат *********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * против „В. К.“ АД, с ЕИК: **********, правоприемник на „В. К.“ ООД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л., бул. Д. Н. № **, ет.*, офис **Г, представлявано от изпълнителен директор К. И. К., чрез процесуален представител адв. А. Н. – МАК и юрисконсулт М. М. - С. за прогласяване нищожност на договор за паричен заем Viva Standart 14 (ДПК) № 554*/26.08.2019г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК и да осъди ответното дружество да върне недължимо платена сума в размер на 1 458.30 лева, платена по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2025г. до окончателно плащане.

Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество ДПК № 554*/ 26.08.2019г., по силата на който и бил предоставен паричен кредит в размер на 1 500.00 лева. Съгласно договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000,00 лева; да 1 работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател/ поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от „Редовен“ или банкова гаранция.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в договора, същият дължи неустойка, заедно с погасителната вноска, към която се добавя вноска за неустойка в размер на 491.04 лева, с която неустойка падежното вземане нараства значително.

Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи вноските за неустойка.

Клаузата за неустойка е недействителна, тъй като не отчита вредите от реалното неизпълнение, съгласно т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, нейният размер е завишен и предвидените ограничения за поръчителство, правят невъзможно изпълнението му от кредитополучателя, поради което са уговорени в негова вреда и при заобикаляне на ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК. Неустойката не отговаря на изискванията за добросъвестност и е излязла извън присъщата й обезщетителна функция, тъй като води до допълнително оскъпяване на кредита.

Съгласно чл.1 ал.3 от договора за заем, потребителят дължи такса експресно разглеждане в размер на 736.74 лева, която е неравноправна по чл.144, т.9 ЗЗП - клаузата е наложена от кредитора на потребителя, без да е имал възможност да се запознае преди сключване на договора, която цели обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и реално заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Посоченият в договора размер на ГПР, не е реално прилагания в отношенията между страните и представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП и приетото разрешение с Преюдициално заключение по дело С-453/10 - използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от 33П.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска, като недопустим, тъй като за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност, доколкото осъдителният иск за връщане на недължимо платено по него съдържа в себе си искане за установяване на спорното материално право. При предявен осъдителен иск, при който ищцата претендира да бъде осъден ответникът да й заплати определена сума като недължимо платена без правно основание, може да поиска признаване за нищожен на договора /респ. на отделна негова клауза/, въз основа на който е извършено плащането; респ. да се позове на 2 нищожността на този договор.

Процесната неустойка не е уговорена в нарушение на добросъвестността и не води до скрито оскъпяване на кредита.

Възнаградителната лихва, представлява цената на предоставената от кредитора услуга - ползването на парични средства - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер (отново по аргумент на чл.9 от ЗЗД). ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва, като в настоящия случай ответното дружество е спазило това ограничение.

Таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, което въпреки посочената предоставена услуга, може да не възникне по решение на която и да е от страните - заемателя или заемодателя. Таксата за експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер, по аргумент на чл. 9 от ЗЗД.

Оспорва твърденията на ищцата, че „клаузата е неравноправна, не е уговорена индивидуално и е нищожна, на основание чл.146 ЗЗП“. Договорът е сключен по искане от кредитополучателя, след като му е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието и клаузите на договора.

Процесният договор не противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК и т. 10 ЗПК, поради невключване на таксата за експресно разглеждане в ГПР.

Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми - главница и лихви, като счита, че предявеният осъдителен иск и акцесорния такъв, са погасени по давност. Не е налице фактическият състав на чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за уважаването му, съобразно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС.

Прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА - за предоставена безвъзмездна правна помощ на материално затруднено лице. Ищцата през сравнително кратък период от време е предявила множество искови претенции срещу ответното дружество и други кредитни институции за нищожност на договори за кредит и/или клаузи по тях, по които се иска заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което моли да бъде намалено, съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото - да присъди възнаграждение под определения минимум 3 по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И., в писмено становище поддържа иска.

С протоколно определение № 54/23.02.2026г. съдът е допълнил проекта за доклад по искане на адв. Е. И., относно началният момент, от който настъпват последиците от обявяване на недействителност на договор за кредит, съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, погасителната давност като правна последица от плащането без правно основание, започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно практиката на ВКС началният момент, от който тече пет годишната погасителна давност за вземане по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен договор за потребителски кредит е моментът на получаване на сумата на първоначална липса на основание, при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича претенцията. Фактът, че договорът е изпълнен изцяло или по друго дело, по което потребителят не е страна е установена с влязло в сила неравноправност, не доказва, че потребителят е узнал или разумно е можел да узнае за неравноправния характер на клаузата.

В хипотеза, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят е приета или е обявена за нищожна като неравноправна договорна клауза към датата на влизане в сила на решението, потребителят със сигурност е узнал за неравноправността на тази клауза.

Ответникът „ В. К.“ АД не изпраща представител и не ангажира становище.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор, а и от представения Договор за паричен заем № 554*/26.08.2019г. се установи, съгласно чл.2 ДПК, че ответното дружество „В.

К. ООД като кредитор е предоставил потребителски кредит на ищцата в размер на 1 500.00 лева, при следните условия: 1) Размер на погасителна вноска 137.07 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такси за експресно разглеждане; 2) Срок на заема 36 седмици; 3) Брой вноски 18; 4) Дати на плащане за периода от първа погасителна вноска 09.09.2019г. до 04.05.2020г.; 5) Фиксиран годишен лихвен процент 40.32 %; 6 ) лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14 ден 0.11 %; 7) Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2 467.26 лева, като този размер е сборът от общия размер на предоставения кредит и общите разходи по кредита съобразно, допусканията в т.8; 8) Годишен процент на разходите 49.34 %, при изчисление на който са взети предвид следните допускания - договорът ще е валиден за посочения в него срок. Всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията.

4

Съгласно чл.4, ал.1 заемателят се задължава в тридневен срок от предоставяне на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от „Редовен“ или 2) банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по ал.1 заемателят дължи неустойка в размер на 491.04 лева, която сума се разсрочва за заплащане с всяка погасителна вноска, като дължимата вноска в този случай става в размер на 164.35 лева, а общото задължение по договора става в размер на 2 958.30 лева.

При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие следното:

Искът е за нищожност на Договор за потребителски кредит (ДПК) № 554*/26.08.2019г., на основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето, във връзка с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 и т.19 ЗЗП, във връзка с чл.146 ЗЗП, като основанията за свеждат главно до неравноправни клаузи в чл.4 ал.1 и ал.2 относно предвиденото задължение за потребителя да осигури обезпечение в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, а при неизпълнение на това задължение да заплати неустойка размер 491,04 лева, която не е отчетена при общо дължимата сума по чл.2, ал.1, т.5,т.7 и т.8 – 2467.26 лева, при изчисление на ГПР и ГЛП.