Решение № 200 от 23.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100500074 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 8974/18.09.2025г., предявена от Община-Поморие, представлявана от К. И. А., чрез пълномощник адв.Петя Владикова от БАК, срещу Решение № 293/24.08.2025г., постановено по гр.д.№ 1114/2024г. на РС-Поморие в частта му, в която се признава за установено на основание чл. 71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, че Община Поморие през 2023г. и 2024 г. е извършила дискриминация по признак „лично положение“ и „увреждане“ спрямо М. М. и В. В. М., като при подадените от ищците заявления на 29.03.2023 г. и на 27.03.2024 г. е бил постановен отказ да им бъде предоставено право на платено преференциално паркиране на ППС като живущи извън зоната за кратковременно платено паркиране в гр.

Поморие и в частта му в която Община Поморие е осъдена на основание чл.

71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. да преустанови нарушенията, изразяващи се в отказ да предостави на М. Б. М. и В. В. М. право за платено преференциално паркиране на ППС като живущи извън зоната за кратковременно платено паркиране в гр.

Поморие и да се въздържа в бъдеще от такива нарушения спрямо ищците, както и в частта, в която Община Поморие е осъдена да заплати поравно на двамата ищци сумата от общо 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за извършена спрямо тях през 2023г . 2024 г. дискриминация, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 16.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

1

Твърди се, че решението в тази му част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а така също и необосновано.Излага съображения, че Районният съд неоснователно приел, че

Община Поморие е извършила акт на дискриминация - неравно третиране спрямо М. М. и В. М. по признаците „лично положение“ и „увреждане", без по делото да е установено и доказано в какво се изразява той в конкретния случай за всеки от ищците. Съставът на Районния съд постановил решението си в противоречие с възприето в съдебната практика разбиране за съдържанието на признака “лично положение“, а именно, че този признак няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание, което налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, траен същностен за личността белег, въз основа на който да се обоснове извода за наличието на защитения признак „лично положение“.Лицето, което твърдяло, че е засегнато от дискриминационен акт по този признак, следвало да докаже съществуването на различно третиране спрямо него, както и че това третиране е извършено съзнателно по признак „лично положение“. В случая ищците не посочили, нито представили доказателства за това: кой конкретен белег на личността на всеки от тях, свързан със защитения признак "лично положение", е в основата на твърдяното дискриминационно отношение.Излагат се съображения за безкритично възприемане от съда показанията на разпитани от НРС свидетели, за които във въззивната жалба се сочи, че са в определена родствена връзка с ищците. Ищците, както и разпитаните свидетели сочели, че право на паркиране било осигурено от съседи на ищците, но въпросните съседи не били индивидуализирани по никакъв начин по имена, или адрес нито в исковата молба, нито в свидетелските показания, което водело до невъзможност да бъде проверено дали такива лица наистина съществуват и да бъде извършена проверка на документацията в Общината и евентуално да бъде проведено обратно доказване от страна на ответника дали тези хора действително притежават гаражи и съответно - дали им е предоставено право на платено преференциално паркиране.Решението било неправилно и необосновано и в частта му относно размера на присъденото обезщетение, който бил изключително завишен води до неоснователно обогатяване на ищците за сметка на Общината,като съдът не изложил мотиви, от които да е ясно от какви критерии се е ръководил за да определи така присъдения размер от 4000 лева.Въззивникът цитира Решение № 7039/25.06.2025 г. по адм. д. № 2108/2025 г. на ВАС, че липсвала правна уредба, която да създава изискване за осигуряване на право на паркиране, нито такова право е създадено с нормативен акт.

Моли постановяване на решение, с което първоинстанционното решение в обжалваната част бъде отменено и се постанови друго, с което исковата претенция се отхвърли.Моли за присъждане на разноските по делото.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 11886/26.11.2025г. от В. В. М. и М.

М.,последната чрез представителя си В. В. М., в който оспорва въззивната жалба. Изложени са фактически твърдения относно подаване на заявления за паркиране в Община-Поморие през 2023г. и 2024г.;подаване на такова 2 заявление и от М. М., която приложила и копие на решение от ТЕЛК.Заявява, че разпитаните от районния съд свидетели били посочени от ищците тъй като те били най-близо до ищците и познавали проблема и отражението му върху здравето на ищците.Оспорва се твърдението за неидентифицирането на съседите, които получили право от Община-Поморие са паркират като се твърди, че Община-Поморие при извършване на проверка на местата за паркиране на около 10-15 метра от адреса на ищците би могла да установи кои са тези лица.Намира цитираното от въззивната Община-Поморие Решение № 7039/25.06.2025 г. по адм. д. № 2108/2025 г. на ВАС за неотносимо към спора.Излага съображения за правилно констатиране от районния съд на упражнено спрямо ищците от Община-Поморие дискриминационно отношение. Заявява твърдения и срещу оплакването на въззивника за размера на обезщетението за неимуществени вреди, които счита, че дори не компенсират незаслужено негативно отношение ,тормоз и дискриминация от повече от две години.Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Предявена е насрещна въззивна жалба с вх.№ 11887/26.11.2025г. от В.

В. М. и М. М.,последната чрез представителя си В. В. М. срещу Решение № 293/24.08.2025г., постановено по гр.д.№ 1114/2024г. на РС-Поморие в частта му, с която е отхвърлен иска над уважения размер от 4000 лева до претендирания размер от 8000 лева; в частта за отхвърляне на иска за имуществени вреди от 2000 лева и е отхвърлен иска срещу кмета на ОбщинаПоморие И. А. и Директора на ОП „СУДО“ М. М.,по който отхвърлителен иск липсвали каквито и да било мотивите на НРС; моли постановяване на решение за уважаване на така предявените искове.Заявява факти и обстоятелства в подкрепа на твърдението си, че целенасочено били подложени на тормоз и дискриминация като сочи и нововъзникнали обстоятелства: подаване на ново заявление за ПМ на 25.03.2025г. в ОбщинаПоморие,като такова заявление било подадено и от брата на ищеца , но последвал нов отказ.Освен това дискриминацията била и затова, че ищецът бил служител на МВР, което се доказвало от публично заявление на Кмета на 03.07.2025г., в което го назовавал „бивш милиционер“.Сочи и на случай когато на новоназначения директор на ОП“ СУОИ“ Валери Георгиев задал въпрос за проверка на ПМ-тата,но злоупотребите с паркоместата продължавали. Заявява становище относно адв.възнаграждение на адв.Петя Владикова в размер на 2800 лева, който счита за висок и прекомерен, още повече, че в Община-Поморие имало десетина щатни юристи и не се налагало използване на платени адвокати.Представя нововъзникнали доказателства: изявление на кмета на Община-Поморие от 03.07.2025г. обективирано на СД, както и питане до ОП“СУОИ“ и неговия отговор.

Правното основание на производството е чл.71,ал.1,т.1,т.2 и т.3 Закон за защита от дискриминация.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Делото е образувано по повод исковата молба на М. Б. М. и В. В.

3

М., двамата с адрес: гр. *** ул. *** № *** против Община Поморие, против И. А. в качеството му на Кмет на Община Поморие и против М. М. като Директор на ОП „СУОИ“ при Община

Поморие.Ищците твърдят, че живеят в жилище в гр. *** ул *** № ***, собственост на родителите на втория ищец, състоящо се от първи жилищен етаж и 1/2 от партерния етаж, като ищците обитавали жилищния етаж, а братът на втория ищец - партерния. Сочат, че в условията на съпружеска имуществена общност придобили лек автомобил „Дачия Сандеро“, закупен на 22.03.2024г., както и лек автомобил „Хонда Джаз“, който продали на 01.04.2024г. Тъй като нямали гараж или място, на което да паркират автомобила, две години кандидатствали да им бъде отдадено платено паркомясто по възможност на улицата, където живеят, съгласно разпоредбите на Раздел V от Наредба № 23 за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства, приета с Решение № 1071/28.02.2023г. на Общински съвет - Поморие. Развиват съображения относно режима за платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън „зоната за кратковременно платено паркиране“, като навеждат, че са подали заявление с вх. № 94М-2738-1/24 от 27.03.2024г., към което приложили изискуемите документи съгласно чл. 23 от Наредбата.Предвид здравословното състояние на ищцата/диатностицирана през 2021г. с *** ***/, помолили да им бъде предоставено паркомясто пред дома им или наблизо.На 31.05.2024г. позвънили в центъра за градска мобилност към ОП СУОИ, като било отговорено, че имат отказ, тъй като не отговаряли на изискванията.По тази причина депозирали жалба до Кмета на Община Поморие с вх. № 94М-27381/04.06.2024г.,като на 09.07.2024г. получили отговор-отказ от Кмета по съображения- че вторият ищец имал гараж. Твърдят, че не би трябвало да се третират по-неблагоприятно без обективни основания от други лица, кандидати за паркоместа, на които били дадени такива. Освен това миналата година по подадено от втория ищец заявление също им било отказано паркомясто, тъй като притежавали гараж. Вторият ищец подал жалба до Кмета на Община Поморие с вх. № 94В-2172-2/26.05.2023г. с предложение за проверка, като на 01.06.2023г. получил отговор, в който се твърдяло, че имали гараж от 35 кв.м. и че нямат автомобили. Всъщност по наследство вторият ищец притежавал по наследство от *** си/ починал на 19.02.2021г./ 1/6идеална част от недвижимия имот, от който ищците ползвали жилищния етаж, а братът на втория ищец - частта от партерния, където се намирал гаражът.Твърдят, че отношението на ответниците към ищците било дискриминационно и основано на признак „лично положение“; с негативното си поведение и отношение ответниците съзнателно и целенасочено осъществявали психически тормоз с цел да ги унизят и уязвят. Навеждат, че пред дома им имало обозначено паркомясто № 4, което било дадено на техен съсед, който имал и друго паркомясто. Имало много паркоместа, които се отдавали избирателно, без да се извършват проверки и на хора, които не отговаряли на изискванията.Ответниците тенденциозно и целенасочено третирали ищците неблагоприятно и неравно с другите кандидати за паркоместа; незаслуженото негативно отношение на основата на лично 4 положение от страна на ответниците накърнявало достойноството на ищците и създавало враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда, компроментирала ги пред съграждани, съседи и лица, които, въпреки че не отговаряли на изискванията на Наредбата получили паркоместа, като за това говорил и фактът, че на ищците не им било предложено дори и по-отдалечено от дома им паркомясто.Молят съда да приеме за установено, че спрямо ищците от страна на ответниците - длъжностни лица е извършена дискриминация и умишлено упражнен психически тормоз;да осъди ответниците да преустановят нарушенията си, включително и на собствената си Наредба, както и да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения.