Решение № 260004 от 15.01.2021, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 15.01.2021

Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На шестнадесети декември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1337 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Предявен e иск е с правно основание чл. 288, ал.

12 от КЗ (отм.) във вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ и вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът - Г.Ф.град С.твърди се, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.), а сега чл. 557, ал.1, т.2, б. „а” от Кодекса за застраховане, изплатило по щета № 210308/27.09.2017г. и щета № 110704/27.09.2017г., обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди в общ размер на 2051.80 лева, както следва:

По щета № 110704/27.09.2017г., обезщетение за имуществени вреди за в общ размер от 546.00 лева за увреден при ПТП, настъпило на 09.03.2016г. на път ***, лек автомобил „О.К.“ с ДКН *******, собственост на И.Н.К.;

По щета № 210308/27.09.2017г., на И.Н.К., пострадал като водач на лек автомобил „О.К.” с ДКН *******, при горецитираното ПТП, сума в размер на 1 505.80 лева за неимуществени вреди.

Твърди се, че виновен за катастрофата, е А.К.К., който управлявал товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №******. ПТП настъпило при следния механизъм:

На 09.03.2016г. около 11:55ч., на път ***, се движи лек автомобил „О.К.“ с ДКН *******, управляван от И.К., като в района на км 269+200 предприема маневра изпреварване при налична хоризонтална маркировка „непрекъсната линия“ (Ml) на товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №******. В същото време, водачът на товарния автомобил предприел маневра завой наляво, вследствие на което последвал удар в лявото, насрещно за двамата водачи платно между предната лява част на товарния автомобил и страничната дясна част на лекия автомобил. При опит да овладее лек автомобил „О.К.“, И.К. окончателно загубил контрол над управлението и настъпил втори удар, от който товарният автомобил ударил лекия, като последния застанал перпендикулярно на пътя и паднал в намиращата се отдясно по посоката му на движение канавка. Вследствие на процесното ПТП И.К. получил травматични увреждания.

В нарушение на чл. 249 във връзка с чл. 259 от КЗ-отм., а сега чл. 461 във връзка с чл. 483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. И.Н.К. се обърнал към Г.Ф.за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 288 от КЗ-отм., а сега чл.

557 от КЗ - без действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №****** и по образуваните щети № 210308/27.09.2017г. УС на ГФ му определили обезщетение в размер на 1 505.80 лева за причинените му неимуществени вреди, във връзка с процесното ПТП. Същото му било изплатено с платежно нареждане от 30.10.2017г.

Обезщетението било определено при условията на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50% от страна на пострадалия, който е предприел маневра „изпреварване“ при наличие на хоризонтална пътна маркировка „непрекъсната линия“ Ml, в нарушение на чл. 179, ал. 1, т.5 от ЗДвП. С регрес на покана с изх. № GF 1334-1335/12.03.2018г. поканили ответника да възстанови изплатеното от Г.ф., но и до днес лицето не е погасило задължението си.

МОЛИ съда, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от КЗ-отм., а сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да постанови решение, с което да осъди А.К.К. да заплати на Г.Ф.исковата сума от 2 051.80 лева, представляваща изплатеното от Г.Ф.по щета № 210308/27.09.2017г. и щета № 110704/27.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Банкова сметка ***: *********,

IBAN: ***, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) *** - ********.

Ответникът - А.К.К. оспорва изцяло иска, като неоснователен и недопустим. Твърди, че за настъпване на ПТП-то вина имал само и единствено водача И.Н.К., който управлявал лек автомобил „О.К.“ с ДКН *******, като в нарушение на ЗДвП предприел маневра изпреварване на забранен за това пътен участък при налична хоризонтална маркировка „непрекъсната линия“ (М1), на товарен автомобил „М.“, модел „С.“, с английски peг. №******. В тази връзка оспорва представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в частта в която е описан механизма на ПТП-то като неверен, а именно, че А.К., като водач на товарен автомобил „М., модел „С.“, с английски peг. №******, е „завил на ляво за навлизане в крайпътна територия (бензиностанция) и не е пропуснал движещото се ППС- по пътя който ППС-1, напуска и става причина за реализиране на ПТП“. Счита, че посочения Констативният протокол с пострадали лица от 09.03.2016г. няма за него обвързваща доказателствена сила, тъй като същият не му е предявен за запознаване и е изготвен в негово отсъствие.

Оспорва правото на ищеца да извърши плащане на лицето И.К., тъй като не са налице законовите предпоставки за това. Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ-отм., в чиято хипотеза е изпълнена щетата, Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Г.ф., приемайки, че са налице предпоставките на горната разпоредба е платил обезщетение, намалено с 50% поради прието съпричиняване от страна на водача И.Н.К. ***. Твърди, че извършената от Г.Ф.преценка е неправилна предвид на това, че в случая не са били налице кумулативните предпоставки за заплащане на обезщетение в сочената от Фонда хипотеза, а именно - вредите не били причинени от МПС, имащо обичайно пребиваване на територията на страната.

Съгласно чл. 258, ал. 4 от КЗ-отм., територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство е територията на държавата: 1. където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен или временен; 2. където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 - в случаите, в които не е необходима регистрация за определени видове моторни превозни средства: 3. в която собственикът на моторното превозно средство има постоянно пребиваване - в случаите, в които за определени видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг отличителен знак. С оглед регистрационният номер на МПС- английски peг. №******, същото е с обичайно пребиване на територията на К.В., а не на територията на република България. Отделно от горното, не е изпълнена и друга предпоставка на чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ-отм., изр. последно, а именно - виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в титулната му част, в която се посочват данните за водач № 1, участвал в ПТП е вписано: СУМПС кат. „В“, валидно до 08.06.2022г., алкохол: не, Застр. полица № *******, валидна от 29.02.2016г. до 28.02.2017г., ЗК AVIVA.

Категорично оспорва твърдението да е управлявал ППС с посочени данни – товарен автомобил „М.“, модел „С.“, peг. № *******, поради което моли като спорно обстоятелство, то да бъде в тежест на ищеца за доказване в процеса.

Оспорва и твърдението, че надлежно е бил поканен да възстанови платено обезщетение от ищеца застрахователно обезщетение, в следствие на причинено увреждане - настъпило ПТП с ППС управлявано от А.К. *** - товарен автомобил „М.“, модел „С.“, peг. № *******.

Оспорва исковата претенция по нейния размер, като счита, че той е силно завишен както в частта за имуществените вреди така и в частта за неимуществените вреди.

Твърди, че водачът Костов, умишлено и самонадеяно е нарушил забрана уредена в чл. 6, т. 1 от ЗДВП, което строго регламентирано поведение, и с което е създал непосредствена опасност за движението, което на самостоятелно основание сочи за различен - значително по-голям принос за настъпване на ПТП и от там за различен размер на отговорност за причинени вреди.

Счита, че не се установяват, както елементите от фактическия състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД за възникване деликтната отговорност по отношение на него за причинените вреди, така и всички предпоставките на чл. 288, ал.1 КЗ-отм., сега чл. 557 от КЗ, при които ищецът да има право на регресен иск срещу причинителя до размера на платеното от него обезщетение за настъпилата вреда, но само до този размер, за който деликвента би следвало да отговаря, т.е. при спазване на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД, според която разпоредба ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В този смисъл счита, че увреденият няма права срещу ответника, които да могат да бъдат реализирани от ищеца.

Оспорва изцяло твърденията, че има вина за настъпване на ПТП на 09.03.2016г. около 11.15ч., в община К., на път първи клас № 1- 6 км.. 269+200 в посока с. В.Л.- гр. К..

Изцяло оспорва твърдението, че надлежно е поканен от ищеца да му изплати претендираната сума, поради което и счита, че не е в забава. Оспорва представената с исковата молба „Покана за плащане“ с изх. № 12.3.18-GF- 1334-1335 по отношение на нейната автентичност, дата и подпис на подател, както и наличието на представителна власт на лицето, която я е подписало - Г. Вълков, което оспорва достоверността на датата, съдържанието и подписа на лицата които са го подписали.

Оспорва размера на исковата претенция, като счита, че изплатените суми са силно завишени. Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение е в завишен размер в сравнение с действителните вреди, при отчитане и възрастта на автомобила. Посочва, че разходите за ремонта значително надвишават средната пазарна цена, необходима за извършването му. Твърди, че не са налице основанията за възникване на отговорност породена от права на пострадал, тъй като изплатеното застрахователно обезщетение не е било дължимо от ответника, тъй като е налице самоувреждане. Счита, че Г.Ф.е извършил плащане на обезщетението при липса на основание за това, и не притежава право на регресен иск към ответника за платената сума. Моли съда, да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 и огледен протокол се установява, че на 09.03.2016г. около 11:55ч., е настъпило ПТП на път I-6 км 269+200, между лек автомобил „О.К.“ с ДКН *******, управляван от И.К. (обозначен като ППС-2) и товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №****** (обозначен като ППС-1). ППС-1 завива наляво за навлизане в крайпътна бензиностанция и непропуска движещото се ППС-2 по пътя, по който ППС-1 напуска и става причина за реализиране на ПТП.

Видно от Справка от база данни на Информационен център към Г.ф., на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка Гранична „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (Транзитна), по отношение на товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №****** липсват данни за застраховка и не е намерено в регистрите на КАТ.

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в титулната му част, се съдържат данни, че товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №****** има Застрахователна полица №

*******, валидна от 29.02.2016г. до 28.02.2017г., ЗК AVIVA.

Процесния

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от 09.03.2016г. е оспорен от ответника, като съдът в закрито заседание с определение № 1143/27.12.2019г., на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК е открил производство по оспорване истинността на Констативния протокол и Справка ИЦГФ, в частта относно тяхното съдържание, като невярно и неотговарящо на действителното фактическо положение отразено в тях. Указал е, че съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността на документа пада на ответната страна. В тази връзка е изискан оригинала на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от 09.03.2016г., пришит към корицата на делото, който напълно съответства с приетото по делото копие от същия.

Разпечатката съдържа 42 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ac48fce-3696-4cf5-8f0f-c6218fb8f5f7