Решение № 588 от 08.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-66

08.07.2019г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро

Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Пламена ВЪРБАНОВА мл.с. Марина МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 647 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от Община Несебър, адрес: гр.

Несебър, ***, код по Булстат *********, представлявана от Виктор Борисов – Зам.кмет съгласно Заповед № 1861/16.11.2015г. и Заявление № 133/25.02.2019г. на Кмета на Община Несебър против Решене № 31/13.02.2019г., постановено по гр.д. № 382/2018г. по описа на РС Несебър.

Жалбоподателят е останал недоволен от обжалваното решение като го намира за неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че необосновано съдът е приел, че е налице отчуждаване на процесния имот в полза на държавата, тъй като сочи за липса на доказателства за осъществено отчуждително производство и проведена процедура по ЗПИНМ. Твърди, че липсват доказателства за отчуждени имоти, от кои собственици, както и за извършено обезщетяване на собствениците като намира за неправилно твърдението, че е заплатено обезщетение на ТКЗС – с. Равда. От заключението на вещото лице се установявало, че имот с площ 332 дка бил записан на името на С. М.. Твърди, че за да се придобие имота, следва да се отчужди от собственик, а преди включване на имота в регулация, той бил собственост на С. М. и в този смисъл отчуждаването от несобственик не пораждало действие. Сочи за относими Решение № 12 по к.д. № 12/1993г на КС; Решение № 8 по к.д. № 12/1995г. на КС, Решение № 20 по к.д. № 21/1996г. на КС. Счита, че общинските и държавни органи не са имали правно основание да отстъпват право на строеж върху земи, които не са били държавна или общинска, а частна собственост и отстъпеното право на строеж не може да се противопостави на правата на собствениците на земеделски земи, защитени и гарантирани по см. на чл. 17, ал. 1 и 3 от КРБ.

Поддържа се, че липсва валидно отчуждаване и държавата никога не е ставала собственик на процесния имот. Твърди, че липсва индивидуализация на имота с описания в акта за държавна собственост. Излага съображения, че дори да се приеме, че имота е валидно придобит от Държавата, то Общината го е придобила на основание пар. 7 ЗМСМА. Счита за недоказано твърдението, че процесния имот е бил със статут на публична държавна собственост „…до момента в който е обявен за частна държавна собственост с РМС № 1005/2004г.“. Сочи за липса на доказателства, от които да се направи извод, че почивна база „Равда - Стара Загора“ била обслужващо звено с национално значение. Съгласно представена Заповед № РД 14-18/08.04.1999г. на Министъра на образованието и науката, издадена на основание чл. 10, ал. 2 и пар. 1, ал. 1 ДР на ЗНП не бил включен процесния имот, нито почивна база с наименование „Равда – Стара Загора“. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователен предявеният от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД срещу Община Несебър иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК относно поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Равда. Не се правят доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, с който счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Поддържа, че изводът на РС за извършено отчуждаване е обоснован и в съответствие със събраните доказателства. Намира, че сочените решения на КС на РБ нямат отношение към настоящия казус, както и че РС е изложил подробни съображения защо процения имот не попада в обхвата на пар. 7 ПЗР на ЗМСМА и че е неправилно позоваването от страна на Общината на пар. 42 от ПЗР от ЗОС. Счита за доказано, че „Почивна база Равда – Стара Загора“ е обслужващо звено с национално значение и поддържа, че имотът, върху който е изграден пионерския лагер е бил в режим на публична държавна собственост, до момента в който е обявен за частна държавна собственост с РМС № 1005/2004г. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Не се правят доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намери, че въззивната жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл. 268 и сл. от ГПК я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание. Въззивникът се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт като поддържа въззивната жалба, претендира разноски. Ответникът не изпраща представител, депозира писмено становище, с което поддържа отговора на въззивна жалба, претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

РС Несебър е сезиран по компетентност, след препращане на делото от ОС Бургас, с искова молба и уточняваща молба, подадена от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД срещу Община Несебър, с която се предявява установителен иск, с който моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Равда, община Несебър, *** с площ на имота от 3932 кв.м., стар номер 525а, квартал 33 при съседи имоти с идентификатор ***, ***, *** и ***.

Твърди, че в процесния имот са разположени две масивни сгради с идентификатор *** и *** и бил част от почивна база „Равда-Стара

Загора“, находящ се в с. Равда, общ. Несебър, която била апортирана в капитала на дружеството „Ученически отдих и спорт“ ЕООД (понастоящем ЕАД) въз основа на Решение на МС № 1005/20.12.2004г. (под номер 133) за обявяване на имоти публична държавна собственост за имоти – частна държавна собственост. Базата била включена като част от капитала в счетоводното отчитане на дълготрайни активи на дружеството по счетоводна сметка 201 „земи, гори, трайни насаждения“ и по сметка № 203 „сгради“ от индивидуален сметкоплан на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД. Твърди, че почивната база е бивш пионерски лагер на Окръжен народен съвет на Стара Загора, формиран след отчуждаване за държавни нужди на терени частна собственост. Ищецът разполагал с писмени доказателства АДС № 3949/19.02.1960г. и АДС № 1642/16.01.1990г. Сочи, че по Черноморието били изградени пионерски лагери за осигуряване на почивка на децата от съответната област/окръг и носели имената на Окръжните народни съвети (ОНС) като имало само един лагер на ОНС Стара Загора и той бил апортиран в капитала на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД (наричано по-долу за краткост „УОС“ ЕАД) като не били описани граници, площ и др., т.к. имотите се индивидуализирали с наименованието си. С Постановление № 151 на МС от 04.08.1993г. ученическите лагери преминали на финансиране от общините към Министерство на образованието и науката (МОН) съгласно протокол от 10.09.1993г. Пионерските лагери били предоставени за стопанисване и управление на обслужващи звена в системата на Народната просвета, каквито били НЦУОТС и НЦОВС. До края на 2004г. имотът имал статут на публична държавна собственост и се владял непрекъснато от различни ведомства, ползван за организиране на детски отдих. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 2 Закон за народната просвета държавни са обслужващите звена с национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез МОН и предоставените им за ползване имоти били публична държавна собственост. В закона нямало определение за обслужващо звено като съгласно чл. 10, ал. 4 ППЗНП държавни обслужващи звена били центровете на ученически отдих и туризъм, които организирали обучение, отдих, спорт и туризъм на деца и ученици. Имотът, в който бил изграден пионерски лагер бил в режим на държавна собственост до момента, когато бил обявен за частна с РМС № 1005/20.12.2004г.

Твърди, че част от терена бил неправомерно актуван като общинска собственост въз основа АОС № 483/14.04.2006г., видно от копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, поради което намира, че има интерес да предяви иск за установяване на правото си на собственост върху имота. След апорта в капитала на дружеството с Решение на МС № 1005/20.12.2004г. „УОС“ ЕАД управлявало и стопанисвало поземления имот като негова собственост и бил имот частна държавна собственост. Твърди, че ищецът владее имота и почивната база се ползва активно за нуждите на ученическия отдих. Ангажира доказателства.

Исковата молба и уточняващата молба са вписани в СВ Несебър.

Постъпил е отговор на искова молба от

Община Несебър, с който оспорва предявения иск и го намира за неоснователен.

Твърди, че ищцовото дружество не е собственик на процесния имот. Оспорва АДС № 3949/19.02.1960г. като сочи, че ищеца би бил собственик само ако е налице валидно приключила процедура по отчуждаване на описаните в АДС нива от 14 дка и лозе 30 дка, а такава не била осъществена, липсвала отчуждителна процедура по ЗПИНМ. Поради обстоятелството, че държавата не придобила собствеността върху процесния имот преди апорта от 2005г., то и ищцовото дружество не било станало собственик на имота. Сочи, че по силата на чл. 140 КРБ общината имала право на собственост, която ползвала в интерес на териториалната общност. Цитира пар. 7, т. 6 ЗМСМА като счита, че ако се устави наличие на пионерски лагер, почивна база или подобен обект, то същият е предназначен за здравно и спорно обслужване на гражданите в община Несебър и тя е станала собственик на осн. пар. 42 ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост. Ангажира доказателства.

Ищцовото дружество представя справка за документи касаещи преобразуването на структурите, на които „УОС“ ЕООД е правоприемник за периода след 1974г. Същата представлява частен документ и затова няма обвързващ за съда характер като заедно с нея се представят актове, въз основа, на които е изготвена и установяващи организирането на отдиха и спорта на населението и отговорните за това структури. С постановление № 38/07.05.1974г., се предвижда да се продължи изграждането на единна система за отдих и туризъм и към държавните стопански комплекси „Отдих и туризъм“ да остане материалната база за отдих и туризъм от типа почивни домове и санаториуми. Организирането на отдих и туризъм на учащите се възлага на изпълнителни комитети на Окръжни народни съвети, Министерство на народната просвета и Комитет за наука. С постановление № 169/31.12.1975г. се определят райони за организиране на детски, ученически лагери по Черноморието съгласно приложение, в което за Бургаски окръг Несебър /вкл. Равда/ са предвидени 3800места за ученици и 1200 места за студенти. Министерство на народната просвета, Комитетът на науката и Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети да организират в определените райони лагери като постепенно изграждат масивна база въз основа на единни проекти и устройствени решения. Съгласно извлечение от ДВ л. 78 комитета по туризма, регионалните звена ученически лагери преминават на финансиране чрез Министерство на науката и образованието.

Представя се протокол от 10.09.1993г. между

Община Стара Загора и МОН (л. 110 по описа на гр. д. № 125/2018г. на БОС) за преминаване на регионални ученически лагери на финансиране чрез МОН. Видно от извлечение от ДВ със Заповед № РД-14-33/13.12.1993г. е открит Национален център за ученически отдих и туризъм (НЦУОТ) при Министерство на образованието и науката като юридическо лице със седалище в гр. София. Със заповед № РД 14-110/29.12.1998г. на Министър на МОН Национален център за ученически отдих и туризъм е преобразувано в Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт (НЦУОТС). Видно от извлечение от ДВ със заповед № РД-14-100 от 24.11.1999г. се сливат Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт и регионалните центрове за ученически отдих и туризъм, сред тях и Стара Загора като всички активи и пасиви на преобразуваните юридически лица да преминат към Националния център за ученически отдих, туризъм и спорт. Видно от извлечение от ДВ (л. 82 по описа на гр. д. № 125/2018г. на БОС) със заповед № РД-14-122 от 14.12.2001г. се сливат Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт и квалификационно-възстановителен център София в Национален център за отдих, възстановяване и спорт.