Решение № 816 от 11.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Бургас, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500677 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 2175/02.03.2023г. на В. М. М. чрез особения му представител адвокат Веселина Балбазанова, срещу Решение № 27 на Районен съд - Несебър по ГД № 20212150100706/2021г., в частта, с която е прието за установено по иска на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, че В. М. М. дължи на ищцовото дружество сумата от 1000 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит № 302631/ 02.07.2020г., ведно със законна лихва върху същата сума, начиная от подаване на заявление по чл.410 ГПК в РС-Несебър- от 29.01.2021г.; присъдени са разноски.

С Решение № 27 на Районен съд-Несебър по ГД № 20212150100706/2021г. е отхвърлен иска за договорна лихва в размер на 156,75 лева за периода от 02.07.2020г. до 29.12.2020г., като в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно приел, че е налице сключен от разстояние договор за паричен кредит съгласно ЗПФУР. Твърди се, че техническата експертиза по делото установила единствено механизмът на сключване на договорите по принцип, но от нея не се установявало сключване на процесния договор.НРС не взел предвид направените от ответната страна оспорвания, че: посоченият в исковата молба уеб адрес не е на ищеца, че ответникът М. не се е регистрирал на този сайт, че посочените в исковата молба телефонен номер и ел. поща не са на ответника.Дори и да са негови, при сключване на договорите тези средства за комуникация не са ползвани от ответника и направените чрез тях изявления не изхождат от него;не е налице волеизявление за сключване на договорите;ответникът не е активирал твърдяният в исковата молба линк, не е получавал код на посочения телефонен номер, не го е активирал и не е потвърждавал сключването на договорите по телефон, по ел.поща, по уеб адрес или по какъвто и да било 1 друг начин. Доколкото ищецът твърди, че е предоставил на ответника сумата в размер на 1000 лева по Договор за предоставяне на кредит № 302631/02.07.2020г., при наличие на изрично възражение че ответникът не е получил, съответно не е усвоил сумата по договора, ищецът следвало да установи, че е предоставил същата на ответника.По делото било представено единствено платежно нареждане за сумата в размер на 476.56лева,но не било посочено основанието, на което същата е преведена. Доколкото по делото са въведени твърдения за наличие на множество правоотношения между страните по делото, не можело да се приеме, че основанието за плащане на посочената сума е предоставяне на потребителски кредит по Договор за предоставяне на кредит № 302631/ 02.07.2020г. По отношение на останалата сума в размер на 523.44 лева, доказателства за предоставянето й на ответника не били представени. Претендира се постановяване на съдебно решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в частта, в която е прието за установено, че В.

М. М., ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1000 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит № 302631/ 02.07.2020г., ведно със законна лихва върху същата и да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.

“Балша” № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев - управител чрез юрисконсулт Александър Сашев Гюров,съдебен адрес: гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к.

Иван Вазов, ул. “Балща” № 17, an. 1, с който се заявява твърдение за недопустимост на въззивната жалба като предявена от особен представител на ответника, който имал правомощия за процесуално представителство да представлява отсъстващия до постановяване на окончателен съдебен акт. На следващо място се изтъкват възражение срещу основателността на въззивната жалба, като се твърди, че след като се оспорва титуляра на телефонния номер и електронната поща,в доказателствена тежест на адв.

Балбазанова било да докаже чий е този номер. Сочи се, че в хода на проверката на самоличността на М. били извършени действия по справки за това, че договорът е сключен с него;освен това никъде в условията за сключване на договора за кредит нямало изискване да се ползва личен телефонен номер и имейл,в множество случаи се ползвали служебни.

Изложени са доводи и относно обективността на изслушаната СТЕ, която по безспорен начин установявала обстоятелствата, релевантни по спора, включая и обстоятелството за предоставяне на договорената с договора за кредит сума. Моля се подадената въззивна жалба да не бъде разглеждана, тъй като била недопустима; да не бъде уважавана като неоснователна и недоказана, да се потвърди първоинстанционното решение и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК да се присъдя т направените разноски по заповедното дело, исковото производство и по настоящето дело с присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 500 лева.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания пред БОС.

Бургаският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът В. М. М., ЕГН ********** му дължи сумата от 1000 лева главница по Договор за предоставяне на кредит № 302631/ 02.07.2020г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 166/ 2021г. на Районен съд гр. Несебър - 29.01.2021г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за което вземане е издадена Заповед № 2

260100/01.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 166/ 2021г. на РС гр. Несебър .

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска, като е оспорвал наличието на валидна облигационна връзка между страните, с твърденията за липсата на обективирана от него воля за сключване на процесния договор за кредит, която да е удостоверена по начин, предвиден в ЗЕДЕП. Инвокирал е и възражения за недействителност на договора, поради противоречието му с императивните изисквания разписани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК , в частност поради нарушения на добрите нрави поради предвидения в договора съответно размер на лихва от 40,15% и на ГПР от 48,3%.

С обжалваното решение съдът е приел, че е налице договорна връзка между страните по договор за потребителски кредит, сключен при спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, поради което е приел за установено парично вземане на ищеца срещу ответника в размер на претендирана главница от

1000 лева; отхвърлена е претенцията за договорна/възнаградителна/ лихва в размера от 1526,75 лева, в която част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Пред въззивната инстация спорът е висящ само относно претенцията за главница, като в жалбата се твърди, че същата е недължима от кредитополучателя, поради липсата на валидна облигационна връзка между страните, респективно липсата обективирана от жалбоподателя воля за сключване на процесния договор за кредит, която да е удостоверена по начин, предвиден в ЗЕДЕП.

Така релевираните в жалбата оплаквания решаващият състав на съда намира за неоснователни.

Вземането, предмет на процесния договор, е породено от сключения Договор за предоставяне на кредит № 302631/ 02.07.2020г. , от който става ясно, че е сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и В. М. М.. В чл. 2, ал. 1 от договора се сочи, че ищецът предоставя на ответника сумата от 1000.00лева, които последния се задължава да върне за срок от 360дни.

Страните са уговорили, че М. има непогасени задължения по предходен договор за предоставяне на кредит № 274460/ 27.11.2019г., по който ищецът „Изи Финанс“ ЕООД е предоставил на ответника В. М. М. сумата от 800.00лева, представляваща потребителски кредит по продукт „Бърз, на вноски“.По този договор от 27.11.2019г. са останали непогасени общо 523.44лева. Последната сума от 523,44 лева следвало да бъде изплатена от размера на новата заемна по договора от 02.07. 2020г. чрез вътрешен превод по сметки на дружеството и с това се погасява това задължение. Останалата сума в размер на 476.56лева следвало да се преведе по сметка на М. в посочена от него сметка в банка или в „Изи Пей“. Уговорена е лихва в размер на 40.15% и ГПР в размер на 48.3%. Страните са уговорили също, че М. дължи и сумата от 309.96лева неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора.

Според изготвената пред РС-Несебър СТЕ заемната сума е отпусната на ответника чрез попълване на необходимите за това данни в страницата на ищеца 3 www.minizaem.bg.Ответникът е записал личната си информация в профил на страницата на ищецаwww.minizaem.bg както следва: име, презиме, фамилия, ЕГН, номер на лична карта, кога и как е издадена последната, мобилен телефон, ел. поща, адрес, банкова сметка, месторабота и заемана длъжност. В системата на дружеството е въведен номер за връзка № +************, като според експертизата на него е бил изпратен и код за потвърждение на договор , изпратен по ел. поща. По делото е представено преводно нареждане от 02.07.2020г. за сумата от 476.56лева, която е била наредена по сметка на В. М. М..

Посочените писмени доказателства безспорно сочат, че М. е бил в облигационно правоотношение с „Изи Финанс“ ЕООД за Договор за предоставяне на кредит № 302631/ 02.07.2020г. , с който се рефинансира задължение по Договор за предоставяне на кредит № 274460/ 27.11.2019г.

По делото е изготвена СИЕ, от която се установява, че на 02.07.2020г. старият дълг на ответника М. по договор от 27.11.2019г. за кредит с “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООС е бил погасен чрез рефинансиране с новия заем, а останалата главница от новия заем /този от 2020г./ е преведена по сметка на ответника- осчетоводен е превод на 476,56 лева в кредита на сч. с-ка 503 „разпл.сметка в лева“.Вещото лице Тодор Ангелов по ССчЕ сочи, че в справката няма осчетоводени суми в дебита на разплащателната сметка на ищеца, от което да е видно, че ответникът е внасял погасителни вноски по процесния заем.

Легалната дефиниция на договор за кредит от разстояние при условията на ЗПФУР се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР: това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и получил съгласието на потребителя за сключването на договора.

Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ac3b893-ba24-451f-8da4-4c5b4395f9e1