Решение № 10828 от 09.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10828 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110158571 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Т. П. срещу „*************“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва от датата на инцидента - 04.07.2024 г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което изпълнявала длъжността „манипулант“, считано от 05.03.2024 г. Твърди, че съгласно длъжностната характеристика следвало да осъществява намирането, позиционирането и препозиционирането на стоки в склад в гр. София съгласно продуктовата им група, оборотност, габарити и други специфични изисквания за съхранение. Твърди, че на 04.07.2024 г. около 16:30 ч. в склад за лекарства, находящ се в гр. София, ул. „******** път“ 199А, при изпълнение на трудовите задължения се покатерила върху стелаж, за да избута заседнал в него кашон, като при слизането загубила равновесие и паднала, вследствие на което получила фрактура на лявата ръка в областта на лъчевата кост. Работодателят не декларирал инцидента, а същият бил признат за трудова злополука по декларация от пострадалата с разпореждане на НОИ. Ищцата потърсила медицинска помощ в деня на инцидента поради силната болка, съчетана с подуване и посиняване на ръката. След репозиция била поставена гипсова шина, която следвало да носи за 26 дни. Лечението протекло в домашни условия при предписан хигенно-диетичен режим, съчетан с прием на болкоуспокояващи. След сваляне на гипсовата имобилизация травмата все още била болезнена, а обемът на движенията не бил възстановен, поради което ищцата била насочена 1 към физиотерапия. Твърди, че и след проведени 36 физиотерапевтични процедури състоянието не се подобрило. Излага, че обичайна практика в предприятието на ответника е за осигуряване на по-голяма бързина при изпълнението на работата да не се полза стълба при реденето на стока. При така изложените фактически твърдения иска от съда да присъди съдебно предявеното вземане за обезщетение, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по размер. Не оспорва, че между страните е било налице трудово правоотношение с твърдяното от ищцата съдържание, настъпването на инцидента по време на работа при изпълнение на възложените на пострадалата трудови функции и признаването му за трудова злополука по надлежния ред с разпореждане на НОИ. Прави възражение, че инцидентът е настъпил вследствие на проявена от ищцата груба небрежност, като в тази връзка излага, че същата е игнорирала проведените й инструктажи и вътрешните изисквания за ескалиране на подобен проблем до тийм лидера и за използване на стълба, с които е била запозната още при постъпването на работа. В тази връзка излага, че съзнавайки вината си, ищцата не е съобщила на работодателя за настъпилия инцидент, както и че веднага след узнаване ответникът е инициирал разследване и декларирането на злополуката пред НОИ.

Като аргумент в тази насока излага, че ищцата не се е възползвала от доброволно сключената от работодателя застраховка. Възразява, че преди образуване на делото не е получавал покана за изплащане на обезщетение за инцидента. Възразява, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен с оглед на действително претърпените вреди.

Моли съда да отхвърли исковете изцяло, а в условията на евентуалност - да присъди обезщетение в намален размер. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Работодателската имуществена отговорност би отпаднала само при умишлено самонараняване, но не и при действие, извършено при самонадеяност (т. нар. „съзнавана 2 непредпазливост“).

Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната гаранционнообезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от работника или служителя неимуществени вреди вследствие от трудова злополука включва следните материалноправни предпоставки: 1/ осъществяване на трудова злополука, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди - неблА.риятно засягане на нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя; 3/ причинно-следствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т.е., последните да съставляват закономерна и естествена последица от настъпилия инцидент.

Ето защо за основателността на иска в тежест на ищцата е да установи, че е работила при ответника по трудово правоотношение с твърдяното съдържание, че е претърпяла посочената трудова злополука, че злополуката е призната за трудова по надлежния ред с влязло в сила разпореждане на НОИ, че е довела до временна или трайна неработоспособност, че вследствие злополуката е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, в какво се изразяват същите, както и причинно-следствената връзка между твърдените неимуществени вреди и настъпилата трудова злополука.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищцата. Предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е и да установи възражението си по чл. 201, ал. 2 КТ – допусната от ищцата груба небрежност, с което е допринесла за трудовата злополука.

С оглед становището и възраженията на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с обявения за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение № 17147/11.04.2025 г., са приети за безспорни обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение с твърдяното съдържание, по време на което на посочените в исковата молба дата и място във връзка с извършваната работа ищцата е претърпяла описания инцидент, при който е получила травматично увреждане, както и че инцидентът е признат за трудова злополука по надлежния ред с влязло в сила разпореждане на НОИ.

Горепосочените обстоятелства се установяват еднопосочно и от надлежно приобщените по делото писмени доказателства, както следва:

Съгласно приетия по делото Трудов договор № 33/01.03.2024 г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „манипулант“ при ответното дружество в Направление „Операции и Логистика/Логистични операции/Склад София/Набиране на стока“ с място на работа гр.

София, ул. „******** път“ № 199А. От представената по делото длъжностна характеристика /лист 13-14 и лист 89/ за заеманата от ищцата длъжност се установява, че основното задължение е било да осъществява набирането, позиционирането и препозиционирането на стоката в склад в гр. София според нейната продуктова група, оборотност, габарити и други специфични изисквания за съхранение. Сред основните изисквания за заеманата от ищцата 3 длъжност е спазването на вътрешните утвърдени инструкции за работа, правилника за вътрешния трудов ред, както и всички други вътрешни правилници на компанията, свързани с правилното изпълнение на длъжността.

Със Заповед № 168/13.09.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, считано от 18.09.2024 г.

От Декларация за трудова злополука № 1/10.07.2024 г., Декларация за трудова злополука № 5101-21-731/12.07.2024 г., Протокол за трудова злополука по чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки № 1/10.07.2024 г. и Протокол № 62/15.08.2024 г. се установява, че ищцата е претърпяла инцидент на 04.07.2024 г. около 16:30 ч. в гр. София, ул. „******** път“ № 199А, в склад за лекарства на „*************“ ЕООД – по време на работа се качила на стелаж, за да избута заседнал кашон със стока, без да използва стълба, като при слизане от стелажа паднала, подпирайки се на лявата си ръка, вследствие на което получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата китка.

Съгласно Разпореждане № 35617/22.08.2024 г. на НОИ декларираната злополука, претърпяна от ищцата, е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, осъществена през време и във връзка с извършваната работа. По делото не са ангажирани доказателства за обжалване на разпореждането на НОИ по съответния административен ред, поради което същото следва да се счита за влязло в законна сила, с което на основание чл.

200 КТ за ищцата е възникнало правото да търси обезщетение за вредите, настъпили вследствие на инцидента.

Спорни между страните, са обстоятелствата претърпяла ли е ищцата твърдените неимуществени вреди – болки и страдания, ако да - в какво са се изразили същите, както и налице ли е причинно-следствената връзка между тях и настъпилата трудова злополука.

Прието по делото е заключение на съдебно-медицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено въз основа на цялостен анализ на представената по делото медицинска документация, както и за даващо пълни, ясни и обосновани отговори на поставените въпроси. Съгласно заключението ищцата е получила травма в областта на лявата гривнена става. След преглед и рентгенография в спешния кабинет по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е оказана първа помощ, се установило счупване на долния край на лъчевата кост на лявата предмишница. Ищцата е провела консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на лява гривнена става за 4 седмици. След сваляне на имобилизацията ищцата е провела физиотерапевтичен курс и рехабилитация, като общата продължителност на лечението е 4 месеца. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 2 седмици след инцидента, както и през първите 2 седмици след сваляне на гипсовата имобилизация, същите са с интензивен характер. При извършения на 24.04.2025 г. от вещото лице личен преглед на ищцата последната съобщила за болки на мястото на счупване при натоварване и влажно време. Периодът на възстановяване продължил около 4 месеца, което съгласно заключението съвпада с общоприетите срокове на 4 възстановяване при такъв вид увреждане и проведено лечение. При извършения личен преглед не са се установили трайни последици от полученото вследствие инцидента увреждане.

Приетото по делото заключение на вещото лице налага безспорен извод, че като пряк резултат от процесната трудова злополука ищцата е претърпяла неимуществени вреди физически болки и страдания. Ищцата не ангажира гласни доказателства, с които да установи наличието на причинени вследствие процесната трудова злополука неимуществени вреди, изразяващи се в конкретни емоционални болки и страдания.