Определение № 1827 от 11.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1827 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500372 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.418, ал.5, вр. чл.417, т.2 и чл.413, ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, подадена чрез пълномощник адв.Даниел Еленков, против разпореждане от 18.01.2024 г., обективирано в Заповед № 210/18.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 247/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. С.

А. в частта му, касаеща вземанията за възнаградителна лихва в размер на 614.52 лв. и мораторна лихва в размер на 1364.02 лв., дължими по Договор № **/05.10.2018 г. за издаване на кредитна картаVisa Classic, както и против Заповед № 210/18.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 247/2024 г. по описа на РС-Бургас, в частта за разноските, с която не е присъдено претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 649.60 лв.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда за наличие на неравноправни клаузи в договора, като се сочи, че същите за съставени по ясен и разбираем начин и претендираните суми са начислени съобразно уговорките в сключения договор. В жалбата се изразява и недоволство от издадената заповед в обжалваната й част относно неприсъждане на претендираното адвокатско възнаграждение, като в тази част същата се счита за неправилна и незаконосъобразна Оспорва се и извода на заповедния съд, че към заявлението липсвали доказателства за уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, като се сочи, че са налице представени доказателства за осъществено процесуално представителство и за заплатено възнаграждение – пълномощно и 1 платежно нареждане за заплатения на адвоката хонорар, поради което може да се направи извод за валидни правоотношения между заявителя и адвоката. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и заповедта за изпълнение в обжалвана част за разноските, като постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението вземания за договорна лихва от 614.50лв. и мораторна лихва от 1364.02 лв., както и за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 649.60 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 247/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Юробанк България” АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Н. С. А., за заплащане на следните суми, дължими по Договор № **/05.10.2018 г. за издаване на кредитна картаVisa Classic: 2848.05 лв. – главница, 614.52 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2023 г. до 11.12.2023 г., 1364.02 лв. – мораторна лихва (обезщетение за забава за просрочените плащания) за периода от 05.01.2023 г. до 08.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото от 96.53 лв. за държавна такса и 649.60 лв. за адвокатско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че претенцията произтича от договор за кредит № **/05.10.2018 г., сключен между страните, като на 05.01.2023 г. длъжникът е преустановил плащанията на дължимите вноски за главница и лихва, поради което е изпаднал в забава. С оглед формираното просрочие, Банката е направила кредита за изцяло предсрочно изискуем на дата 11.12.2023 г. с връчена на същата дата покана до длъжника. Към заявлението е представено копие на договора за кредитна карта, по който се претендират вземанията, ведно с Общи условия към него; Тарифа за таксите и комисионите на Банката; покана за предсрочна изискуемост до длъжника, връчена на 11.12.2023 г. Заявлението е подадено чрез адв.Даниел Еленков, упълномощен от Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници“, последното упълномощено от заявителя „Юробанк България“ АД, за процесуално представителство по заповедни производства срещу длъжници на банката, като са представени съответните пълномощни, както и преводно нареждане от 11.01.2024 г. за извършен от заявителя банков превод по сметка на адвокатското съдружие в размер на 649.60 лв. с основание – ********** (ЕГН на длъжника Н. С. А.) АХ (адвокатски хонорар) Заповедно производство.

Районният съд е уважил заявлението частично, като е издал Заповед № 210/18.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за претендираната главница от 2848.05 лв., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземанията, както и за деловодни разноски от 56.96 лв. за платена държавна такса, съобразно уважената част от заявлението. Не е присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 649.60 лв., като БРС е приел, че на заявителя се следват и 2 деловодни разноски, с изключение на адвокатския хонорар, поради липсата на договор, респ. други доказателства, установяващи уговарянето и заплащането на такъв в претендирания размер.

С обжалваното разпореждане № 777 от 18.01.2024 г., обективирано в заповедта за изпълнение, БРС е отхвърлил заявлението в частта му за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 614.52 лв. и на мораторна лихва в размер на 1364.02 лв. Районният съд е приел, че по отношение на тези вземания искането се основава на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20, вр. чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 ЗЗП, респ. е налице обоснована вероятност за това – чл.10.4 и чл.10.5 от ОУ, позволяващи на Банката едностранно да променя условията на договора (за лихви и такси), въз основа на непредвидени в него основания. Прието е също, че искането за възнаградителна и мораторна лихва противоречи и на императивната норма на чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като с клаузите на чл.9.6 и чл.7.2 от ОУ се позволява недопустимо мултиплициране на дълга, което е скрита форма на преструктуриране на кредита, почиващо на нищожна клауза, водещо до анатоцизъм.

По отношение на частната жалба в частта й по чл.418, ал.5 ГПК:

Въззивният съд намира постановеното от БРС разпореждане за правилно, а частната жалба за неоснователна в тази част. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на заповедния съд, че вземането за възнаградителната и мораторната лихва противоречи на императивната разпоредба на чл.10, ал.3 ЗЗД, доколкото размерът им е начислен върху общата стойност на всички вземания, дължими по договора за кредит – главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси и др., т. е. налице е анатоцизъм, водещ до нищожност на тези клаузи по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.

Съгласно Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д.№ 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., уговорката в договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорки между търговци. Настоящият случай е именно такъв, тъй като в т.10.2 от ОУ е уговорено, че лихва се дължи върху всички начислени задължения по кредитния лимит на картата (трансакции, начислени месечни вноски, лихви, такси и др. разходи), а в т.10.3 от ОУ е предвидено, че Банката начислява дължимата лихва върху задълженията по т.10.2 на ежедневна база, като натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит на картата веднъж месечно. Така посочената уговорка в ОУ към договора за кредит, по който страна е физическо лице – потребител, води до увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.4, вр. чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като противоречи на императивна норма на закона, която забранява анатоцизма или олихвяването на изтекли лихви. Ето защо, правилен е извода на заповедния съд, че вземането за възнаградителна лихва се основава на нищожна клауза, поради което заявлението в тази част е неоснователно.

Относно мораторната лихва, в клаузата на т.9.6 от ОУ е предвидено, че при неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочен в месечното извлечение, картодържателят дължи на Банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит (общата дължима сума, посочена в месечното извлечение), а в т.7.2 от ОУ е посочено, че общата дължима сума представлява сбора от всички начислени непогасени задължения 3 съгласно ОУ, формирани от сбора на всяка трансакция с картата, плюс стойността на всяка начислена от Банката (падежирала) месечна вноска за трансакции, плюс стойността на всички лихви, такси и други разходи, начислени съгласно ОУ.

Посочените клаузи в Общите условия също са нищожни поради противоречие със закона – чл.10, ал.3 ЗЗД, защото с тях е допуснат непозволен анатоцизъм. Ето защо, правилно е прието от районния съд, че и вземането за мораторна лихва се основава на нищожна клауза. В рамките на заповедното производство е недопустимо преизчислението на претендираната със заявлението лихва за забава, тъй като за основанието и размера на вземането заповедният съд може да изхожда само от документа по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от сметка, чиято редовност преценява.

С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че постановеният с обжалваното разпореждане отказ да се издаде заповед за незабавно изпълнение за вземането в размер на 614.52 лв. – възнаградителна лихва и за 1364.02 лв. – мораторна лихва (обезщетение за забава на просрочени плащания) за заявения период, е правилен и разпореждането следва да бъде потвърдено.

По отношение на частната жалба в частта й по чл.413, ал.1 ГПК:

Настоящата инстанция не споделя и намира за неправилен отказа на районния съд да присъди на заявителя адвокатско възнаграждение, като частната жалба е основателна в тази й част.

В случая, предвид частичното уважаване от заповедният съд на подаденото от банката заявление по чл.417 ГПК и издаването на заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми за главница и законна лихва, на основание чл.78, ал.1 ГПК на заявителя се дължат всички направени в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от заявлението. В тази връзка, правилно е прието от БРС, че липсва договор, от който да се установява уговорено адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 649.60 лв. Неправилен е обаче изводът на районния съд, че не са налице доказателства за плащането на адвокатския хонорар в претендирания размер, тъй като към заявлението е представено платежно нареждане от 11.01.2024 г. за платено от банката по сметка на Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници“ възнаграждение в размер на 649.60 лв. с основание – АХ (адвокатски хонорар), заповедно производство и ЕГН на длъжника. Съгласно практиката на ВКС – Определение № 234/24.04.2018 г. по ч.т.д.№ 2624/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., когато договор за правна помощ и съдействие не е представен по делото, а са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвоката, който е извършил процесуални действия от нейно име по делото, такова плащане следва да се определи като реално извършено. В случая, от приложеното към заявлението преводно нареждане от 11.01.2024 г. по безспорен начин се установява, че заявителят реално е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в заповедното производство, като за представителната власт на адвоката са представени съответните пълномощни.