Решение № 4360 от 31.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4360 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330112356 по описа за 2021 година

Предявен е иск за осъждането на Д. И. И., ЕГН ********** да заплати на Д.

Х. К., ЕГН ********** сумата от 5000 лева, намалена на 4829,08 лева, в последното по делото открито съдебно заседание, след изменение на иска, които суми били престирани в полза на ответника, като същите били изплатени от ищеца в полза на кредитори на ответника – 3800 лева в полза на Р. Б. и 1029 лева в полза на кредитора на ответника по изп. дело № ***** по описа на ЧСИ Б. А., в очакването ищецът да придобие правото на собственост върху лек автомобил: *****, с държавен peг. No ****, собственост на ответника, което основание не било осъществено.

Ищецът Д. К. твърди, че е *** на ответника, като до ***** г. с. на ищеца е живяло заедно с ответника в жилищна сграда в гр. ***.

Твърди се, че ответникът, заедно с*** му *** Е. С., сключили с лицето Р. Я. Б. предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил: *****, с държавен peг.

No ****, за сумата от 9000 лева, която продажна цена била изцяло платена от Б..

Купувачът Б. обаче не успял да се снабди с документ за собственост на свое име за закупения автомобил, тъй като върху този лек автомобил имало наложени запори от ЧСИ за задължения на ответника И. към трети лица. Ответникът предложил на ищеца да му прехвърли колата, срещу което ищецът да заплати задълженията му към лицето Р. Б. в размер на 3800 лева, както и да изплати задълженията на ответника по изп. дело на ЧСИ Б. А., по което дело бил наложен запор върху ****, с държавен peг. № ****.

1

Твърди се, че ищецът платил на лицето Б. сумата от 3800 лева, както и сумата от 1000 лева задължения на ответника по изпълнително дело № ****г по описа на ЧСИ Б. А., с район на действие - ОС-***, но въпреки това ответникът не изпълнил поетто задължение да му прехвърли собствеността върху леката кола. Ищецът сочи, че е получил автомобила от лицето Б. и започнал да го ползва като т** до ***г., когато отношенията между страните се влошили, а ответникът си взел обратно колата.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който сочи, че не оспорва родствените отношения между ищеца и ответника, както и твърденията за домашно насилие.

Оспорва всички останали изложени твърдения в исковата молба, а именно: че между ищеца и ответника е имало уговорка за продажба на процесния автомобил, както и уговорката между двамата за плащане на задължения на ответника от ищеца. Твърди се, че процесния автомобил е такси, което ищецът искал само да ползва, а не да купува, с цел получаване на доходи, с оглед на което ответникът му предоставил колата за безвъзмездно ползване. Автомобилът се ползвал от ищеца, докато не се повредил двигателя му, за който ремонт ищецът задлъжнял с 2000 лв. на майстор, който от своя страна пък дължал на ответника дадена му в заем сума, но понеже ищецът отказал да плати ремонта, майсторът заявил, че прихваща вземането си за 2000 лева с това на ответника в размер на 2000 лв. Посочва се, че за по - печеливша експлоатация на автомобила, ответникът предоставил на ищеца в заем 650 лв., за да закупи и монтира газова уредба на същия автомобил, която сума също не била върната от ищеца.

Твърди се, че ищецът е отдавал под наем автомобила на таксиметрови шофьори, за което получавал по 20 лв. наем на ден, като така ищецът, ползвайки автомобила на ответника, се бил обогатил със сумата от 7 200 лв.

Заявяват се следните възражения за прихващане: вземане в размер на 2000 лв. за погасено от ответника задължение за ремонт на процесното МПС; вземане в размер на 650 лв., представляваща предоставена от ответника на ищеца заемна сума за закупуване и монтиране на газова уредба на колата и вземане в размер на 7200 лв., представляващо сбора от получени от ищеца наеми за ползване собствения на ответника *** автомобил, и вземане в размер на 8000 лв., представляваща предоставена от ответника на ищеца заем за ремонт и обзавеждане на обитавано от ищеца жилище в гр. ***.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма спор, че ищецът е зет на ответника, както и че до ****г. ищецът и ответникът са живели заедно в жилищна сграда в гр. ****.

2

От представеното по делото удостоверение, издадено от ***. Т. Т. Б.-Д., се установява, че във водения от същата общ регистър на *****г. е вписан предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка ***, модел ***, рег. №***, рама № ***, двигател №**** между продавачите Д. И. И. и ***а му Е. И.а, от една страна и Р. Я. Б., като купувач, от друга страна. Видно от заповед за незабавна защита от ****г. се установява отстраняването на ответника от обитаваното с Д. К. жилище в гр. **.

Представена е и декларация от Р. Я. Б., която съдът не е приел, доколкото същата има характер на свидетелски показания, които следва да бъдат събрани по съответния процесуален ред в ГПК- чрез разпит на лицето пред съда. Това лице не е било разпитано пред съда в качеството му на свидетел.

Пред съда са разпитани две групи свидетели- Е. С. и М. К.а за ищеца и св. Б. С. за ответника.

При разпита на св. С., **** на ответника, се установява, че ** й и *** й й се похвалили, че си купили нова кола, която ответникът им бил намерил на изгодна цена.

Тази кола била купена от шофьор, който заминавал в чужбина и на когото тази кола вече не била нужна. Казва, че Д. платил на шофьора на колата - Р., така се казвал шофьорът, сумата от 3800 лева. Свидетелката споделя, че същата кола преди това била предмет на предварителен договор за покупко-продажба между ответника и свидетелката, в качеството им на купувачи, и Б. от друга страна, като купувач, като тогава Б. им заплатил сумата от 4000 лева, а останалите 5000 лева щял да им плаща разсрочено. Когато свидетелката разбрала, че става въпрос за същата кола предупредила Д., че тази кола е вероятна запорирана и че следва да направи справка за наложени върху автомобила запори. По-късно установили, че колата е запорирана за дългове на ответника, който тогава обещал, че ще им прехвърли колата, ако Д. плати дълговете му на съдебния изпълнител. Казва, че ищецът е ползвал колата цяла година, но колата била прибрана от **** след акт на домашно насилие.

Разпитаната св. М. К.а, *** на ответника и*** на ищеца, разказва, че ** й предложил на нейния ** добра и изгодна оферта за кола, а човекът от когото следвало да я вземат бил сменник на **** й и се казвал Р. Б.. Разбрали се да вземат колата от Б. за сумата от 3800 лева, която сума била платена от Д. на Р. Б.. Колата, която взели била ползвана като **, а след това Д. също започнал да я кара като ***. Когато *** й разбрала, че са купили кола, посъветвала Д. да провери има ли наложени запори върху МПС. След като направили справка в КАТ установили, че този лек автомобил е с наложени запори за дългове на ответника. Единият от дълговете в размер на 1029,08 лева по изп. дело на ЧСИ Б. А. бил заплатен от Д.. Свидетелката споделя, че ***й обещал да оправи и другите свои борчове, а на тях казал да продължат да карат колата.

Свидетелката казва, че са търсили Б., за да им върне дадените от Д. 3800 лева, но същият им обяснил, че колата е купена от Д. за 5000 лева, но на тях им е дава за 3800 3 лева, защото Д. му бил приятел.

Св. Б. С., първи *** на ответника, споделя, че Д. дал заем от 7500 лева на младото семейство, за да стегнат втория етаж от къщата в***. Казва, че колата била дадена от ответника на младите, за да им помага. Казва, че Д. давал под наем колата на други шофьори и вземал наемите от колата. Свидетелят казва, че ответникът бил дал на ищеца 600-700 лева, за да си купи газова уредба на колата, а за ремонта на колата зетя на Д. взел назаем 2000 лева от приятел на Д., който след това прихванал тези пари от Д..

От представено удостоверение с изх. № *****г. с издател ЧСИ Б. А., се установява, че лицето Д. Х. К. е внесъл по изп. дело № ***** с длъжник Д. И. сумата от общо 1029,08 лева.

В доказ. тежест на ищеца е да докаже, че ответникът му е обещал да му прехвърли правото на собственост върху лек автомобил марка ****, модел ***, рег. № ***, рама № ****, двигател №*****, срещу поето от ищеца задължение да заплати дългове на ответника към лицето Р. Б. в размер на 3800 лева и сумата от 1030 лева, представляваща дълг на ответника по изп. д. № ***г. по описа на ЧСИ Б. А.; че е платил дълговете на ответника, както и че основанието за престиране не се е осъществило, като по този начин ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил, доколкото вещта не е била прехвърлена от ответника на ищеца.

В тежест на ответника е да опровергае тези обстоятелства, и докаже възраженията си за прихващане.

От анализа на събраните гласни доказателства не се установява да е имало поето от ответника задължение в периода ****г. да прехвърли на ищеца правото на собственост върху лек автомобил марка **, модел **, рег. № ***, рама № *****, двигател № *****, срещу поето от ищеца задължение да заплати дълговете на ответника към Р. Б., както и дълговете на ответника по изп. дело № **** г. В показанията си свидетелите на ищеца сочат, че ответникът, който е **** на ищеца, му бил предложил да вземат кола от лицето Б. срещу сумата от 3800 лева. Процесната кола била управлявана от Б., който бил сменник на ***на ищеца, като ****, а след като сумата от 3800 лева била престирана от ищеца на Б., колата била предадена от Б. на Д., а Д. започнал да я използва съгласно вече определеното й предназначение – ***. Не се установява, платената сума, престирана от ищеца на третото лице Б., да е в изпълнение на договореното между ищеца и ответника, а и доколкото не се установява ответникът да е дължал на Боянов такава сума във връзка с МПС, не може и да се приеме, че по този начин ответникът се е обогатил със сумата от 3800 лева.

Също така от разпита на свидетелите на ищеца не се установява плащането на дълга по изп. дело да е било извършено в изпълнение на постигната уговорка между ищеца и ответника, свързана с обещаното прехвърляне на автомобила, доколкото 4 ищецът е узнал за дълга на ответника по изп. дело, след като колата вече е била взета от Б.и е била управлявана като такси от ищеца, и след като е бил посъветван от ** си да провери дали върху МПС има наложени запори. Св. К.а казва, че едва когато отишли да прехвърлят колата установили с изненада, че това МПС е запорирано за дългове на *** й, с оглед на което **** й платил сумата от 1029 лева. Освен това се оказало, че върху автомобила имало наложени още два запора за дългове на *** й, които нейният **** обещал да плати. Св. С. пък казва, че след като разбрали, че върху автомобила имало запори, тя попитала *** си, защо е предложил такава сделка на *** му, а той отговорил, че бил забравил за запорите.

Съдът намира, че извършеното от ищеца плащане на дълга на ответника по изп. дело не е в изпълнение на поето негово задължение към ответника да плати дълга му срещу поето от ответника задължение да му прехвърли собствеността върху автомобила, доколкото от събраните доказателства по делото не е установено поемането на такова задължение от ищеца към ответника, за да му бъде прехвърлен автомобила.

Ето защо съдът стига до извода, че ищецът е платил дълга на ответника по изп. дело не в изпълнение на твърдяното по делото неосъществено основание, доколкото не се установява да е поемал такова задължение. Релевираните от ответника възражения не следва да се разглеждат, тъй като същите са предявени евентуално, в случай, че се уважи предявения от ищеца иск.

По изложените съображения искът на посоченото основание се явява недоказан и неоснователен, поради което ще се отхвърли.

С оглед изхода от спора на ответника ще се присъдят разноски за адвокат в размер на 700 лева, платими от ищеца.