Определение № 3168 от 28.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3168 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов

Членове:

Силвия Б. Русева

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20261100605824 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М.К. в качеството й на защитник на подсъдимия Ц. В. Д. срещу Определение от 14.08.2026г. по НОХД № 10146/2026г., по описа на СРС, 13-ти състав, с което е потвърдена взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимия.

В жалбата са изложени съображения, че в съдебно заседание подсъдимият е признал вината си и е поискал делото да приключи със споразумение, че не е налице опасност от укриване с оглед установените му адреси и обстоятелството, че е баща на две малолетни деца и има възрастни родители, както и, че изминалият период на задържане е оказал своя превъзпитателен ефект, поради което не е налице опасност от извършване на престъпление от негова страна. Сочи се влошено здравословно състояние на подсъдимия Д., а именно, че същият има инсулинозависим диабет и бронхиална астма, за които, макар да е възможно да се предостави адекватна медицинска грижа в условията на арест по принцип, предвид характера на заболяванията и възможните остри инцидентни техни обостряния, все пак не е налице лекар, който да окаже помощ вечер и в почивните дни. Иска се изменение на действащата мярка за неотклонение в по-лека.

Прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимият Д. е предаден на съд с обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 10.07.2026г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.12 вр. чл.194, ал.1 от НК.

1

В проведеното разпоредително заседание, на 14.08.2026г., първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите, предвидени в точките на чл.248, ал.1 от НПК. В становището си по чл.248, ал.1, т.6 от НПК, касателно мярката за неотклонение на подсъдимия Ц. Д., съдът е посочил, че на настоящия етап периодът на задържане не е прекомерен. Констатирал е, че към момента на извършване на деянието, описано в обвинителния акт, подсъдимият е бил реабилитиран, но към момента на провеждане на разпоредителното заседание, вече е осъждан за деяние, идентично с описаното в обвинителния акт, поради което е преценил, че е налице опасност от извършване на престъпление. Отчел е доводите за влошено здравословно състояние на подсъдимия, но е отбелязал, че наличните медицински документи не водят до извод за несъвместимост на това състояние с условията на арест.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна поради следните съображения:

Въззивният съд Ц. Д. е предаден на съд за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 194 ал. 1 НК – за това, че на 26.04.2026 г. е отнел мотопед на стойност 2 160 евро, от владението на И.М. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража" от 23.05.2026 г., в сила и понастоящем.

Той е бил реабилитиран по н.о.х.д. № № 7276/22 на РС- Пловдив за деяние по чл. 280 НК, като е осъден по н.о.х.д. № 4020/26г. на СРС с одобрено, на 15.06.2020 г., споразумение за деяние от 06.01.2026 г. по чл. 194 НК (кражба на електрическа тротинетка) на наказание „пробация“ за срок от 1 година. Осъден е и в Испания през 2021 г. за управление на МПС без правоспособност и подправяне на документи.

Подсъдимия страда от захарен диабет тип 1, диабетна полиневропатия и бронхиална астма с преобладаващ алергичен компонент, поради което му е призната загуба на 66% трудоспособност. В разпоредителното заседание е изразил желание да сключи споразумение.

Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, което се наказва с „Лишаване от свобода“ и при извършения най-общ и сумарен преглед на доказателствата по делото, само и единствено, доколкото това е нужно с оглед предмета на настоящото производство и преценката за законосъобразността на продължаване на задържането, без да се лишава от своята безпристрастност и, като държи сметка за презумпцията за невинност, съдът намира, че е налице обосновано предположение, за евентуална съпричастност на подсъдимия Д. към деянието, за което му е повдигнато обвинение, като същото е изводимо от събраната до момента в хода на 2 досъдебното производство доказателствена съвкупност. Поради изложените съображения и занижения стандарт на настоящото производство в сравнение с производството по същество, след което се определя осъдителна присъда, съдът само ще рамкира доказателствата, от които извежда обоснованото подозрение – а именно:

От протоколи за оглед на местопроизшествие и най-вече, от този, с който е иззета инкриминираната вещ, протоколи за претърсване и изземване и за обиск и изземване, протокол за оглед на ВД, от разпитите на свидетелите – И.М., която е собственик на инкриминираната вещ и посредством видеозапис е възприела изпълнителното деяние, В. Д., С.Й., на когото е предложен за закупуване за части отнетия скутер и, който при извършено разпознаване, сочи подсъдимия като лицето, което му го е предложило за покупко-продажба, показанията на полицейските служители Г.К. и И.Г., които пресъздават лично възприетите от тях обективни факти от действителността, свързани с извършеното деяние, от заключението на извършена техническа експертиза – Протокол № 210/2026г., с което на базата видеозаписи се установяват действията на извършителя на инкриминираната дата и Протокол № 216/2016г., от което се установява, че иззетите каска и обувки, принадлежащи на подсъдимия Д. са идентични с тези на лицето, заснето като извършител, от приобщени множество писмени документи по делото.

Подсъдимият Д. е задържан на 21.05.2026г. и е с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 23.05.2026г., от който момент до настоящия, са изтекли съвсем малко над три месеца. Първата инстанция е определила срока на задържане като „непрекомерен“.

Касателно наличието на опасност Д. да се укрие, ако е с различна мярка за неотклонение от досегашната си, въззивната инстанция формира идентични изводи с проверяваната. По делото, не се установява опасност от укриване от страна на подсъдимия Д., доколкото същият е с установена самоличност и известни адреси в страната, както и със семейна ангажираност към малолетни деца и възрастни родители.

Анализирайки опасността от извършване на престъпление от страна на Д., защитникът изтъква като аргумент, че с огледа периода на задържането под стража и данните по делото, такава опасност не може да бъде изведена, с който правен извод се солидаризира и настоящата въззивна инстанция, по следните съображения:

На първо място, деянието, за което е предаден на съд подс. Д., не разкрива особено висока степен на обществена опасност - касае се за кражба на мотопед. Самият подсъдим няма висока лична опасност, като евентуален деец и се признава за виновен, видно от искането му за сключване на споразумение.

На второ място, той вече е бил задържан малко над три месеца и периода, в който е действала настоящата му мярка за неотклонение 3 неизбежно е оказал определено възпиращо въздействие върху него, като е снижил интензитета на риска Д. да извърши престъпление, ако е с друга мярка за неотклонение. Доколкото подсъдимият се признава за виновен, би могло да се предположи, че това съдебно производство ще приключи и в кратък срок.

По делото са налице данни за влошено здравословно състояние на подсъдимия – той страда от инсулоновозависим захарен диабет тип „1“, диабетна полиневропатия и бронхиална астма с преобладаващ алергичен компонент. И диабета и бронхиалната астма са такива заболявания, които могат да предизвикат неочаквано и изключително остро влошаване на здравето и животозастрашаващи състояния, които не могат да бъдат овладяни в условията на арест, още повече, че там няма постоянна медицинска грижа.

Отделно, това са тежки хронични заболявания, които неизбежно ще се влошат или обострят от престоя в арестните помещения, а са и от характер при влошаване, да доведат до доведат до необратими увреждания.

Предвид всички гореизложени обстоятелства, въззивният съд намира подадената частна жалба за основателна и като такава, следва да бъде уважена, а атакуваното Определение на районния съд, с което е потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Д., следва да бъде отменено.

Мярката „Гаранция в пари“, в индивидуализирания размер от 1000 /хиляда/ евро ще осъществи, спрямо Д., ефективно целите на мерките за неотклонение по чл.57 НПК, като най-вече го възпре да извърши престъпление или да се укрие.

Така мотивиран и на основание чл.345, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Протоколно определение от 14.08.2026г. по НОХД № 10146/2026г., по описа на СРС, 13-ти състав, с което в разпоредителното заседание е потвърдена действащата мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо Ц. В. Д.,

4 вместо което

ИЗМЕНЯ мярка за неотклонение "Задържане под стража", взета спрямо Ц. В. Д., подсъдим по н.о.х.д. № 10146/26г., по описа на СРС, 13 състав, в мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1000 /хиляда/ евро.

Подсъдимият Ц. В. Д. да бъде освободен след внасяне на гаранцията.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5