Определение № 466 от 13.08.2026, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Велико Търново, 13.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20264110200750 по описа за 2026 година

Производство по чл. 111, ал. 3 от НПК .

Образувано е по жалба на адв. Р. Г. от *АК, като защитник на Р.

Б. К., срещу отказ на Районна прокуратура – ***, обективиран в съобщение от **.**.**** г. по пр. пр. № ****/**** г., с което е прието, че прокуратурата не е компетентна да се произнесе по искането за връщане на веществени доказателства, иззети/предадени доброволно по ДП № *** г. по описа на РУ – ***.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното производство по ДП № *** г. е прекратено с постановление от **.**.**** г., а впоследствие материалите относно данни за престъпление по чл. 159 НК са били изпратени по компетентност на *РП, по чиято преписка с постановление от **.**.**** г. е отказано образуване на наказателно производство. Поддържа се, че няма друго висящо наказателно производство, по което вещите да са приобщени, поради което е следвало прокурорът да се произнесе по направеното искане за връщането им, а не да приема, че не е компетентен. Иска се съдът да отмени отказа и да разпореди връщането на вещите.

По допустимостта – жалбата е недопустима, по следните съображения:

Съгласно чл. 111, ал. 2 от НПК предметите, иззети като веществени доказателства, могат да бъдат върнати на правоимащите с 1 разрешение на прокурора преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Съгласно чл. 111, ал. 3 от НПК по искане за връщане прокурорът се произнася в тридневен срок, а отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд.

Следователно съдебният контрол по този ред е допустим само при наличие на изрично прокурорско постановление, с което е отказано връщането на иззети като веществени доказателства предмети. Предмет на проверката по чл. 111, ал. 3 от НПК е именно отказ на прокурора да уважи искането по същество, а не всяко писмо, уведомление или съобщение, с което молителят е информиран за становище на прокуратурата.

От приложените по делото материали се установява следното:

С постановление от **.**.**** г. Районна прокуратура – *** е прекратила наказателното производство по ДП № *** г. по описа на РУ – ***.

С постановление от **.**.**** г. по пр. пр. № ***/**** г. на *РП материали, отделени от посоченото досъдебно производство, са изпратени по компетентност на *РП с оглед данни за престъпление по чл. 159 НК.

С постановление от **.**.**** г. по пр. пр. № *** г. *РП е отказала да образува наказателно производство по реда на чл. 213, ал. 1 от НПК.

По делото са приложени и писма/съобщения на *РП от

**.**.**** г., **.**.**** г. и **.**.**** г., адресирани съответно до защитника и до жалбоподателя, в които е посочено, че *РП не е компетентна да се произнесе по искането за връщане на вещите, тъй като същите са били отделени от делото и изпратени по компетентност на *РП, където се намират.

Настоящият съдебен състав намира, че съобщението от

**.**.**** г., както и останалите приложени писма, не представляват постановление за отказ да се върнат веществени доказателства по смисъла на чл. 111, ал. 3 от НПК . В тях липсва произнасяне по съществото на искането по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК , а е обективирано единствено становище, че *РП не е компетентна да се произнесе.

Съдът действително намира, че при наличие на подадено искане 2 прокурорът е следвало да се произнесе по него, както изисква чл. 111, ал. 3 от НПК, а не да отказва произнасяне с довод за некомпетентност. Това обаче не променя извода, че в случая липсва годен за съдебен контрол акт.

Неправилното приемане от страна на прокурора, че не е компетентен, не може да замести изискуемото от закона постановление за отказ по същество.

Не може и съобщението до жалбоподателя да бъде тълкувано като постановление за отказ, тъй като законът допуска съдебен контрол само срещу отказа на прокурора по чл. 111, ал. 3 от НПК , а такъв отказ следва да е обективиран в изричен прокурорски акт. При липса на такъв акт липсва предмет на съдебния контрол, но е допустим на общо основание контрол пред по-горестоящия прокурор, включително и извършване от него на необходимото действие.

Ето защо, независимо от изложените в жалбата съображения относно прекратяването на първоначалното досъдебно производство, изпращането по компетентност, постановлението на *РП за отказ да се образува досъдебно производство и останалите приложени документи, настоящото производство се явява процесуално недопустимо поради липса на постановление за отказ да се върнат веществени доказателства във формата и съдържанието по чл.199 от НПК.

Материалите по делото следва да се върнат на *РП за произнасяне по същество на молбата за връщане на веществените доказателства.

Поради изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. Р. Г., като защитник на Р. Б. К., срещу съобщение от **.**.**** г. по пр. пр. № ****/**** г. по описа на Районна прокуратура – ***, с което е прието, че прокуратурата не е компетентна да се произнесе по искането за връщане на иззети/предадени доброволно вещи по ДП *** г. по описа на РУ – ***, и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.

3

ВРЪЩА материалите по делото на *РП за произнасяне по молбата за връщане на веществените доказателства.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението, с частна жалба пред Великотърновския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4