Акт от 21.03.2019, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 441/2018
- Подписан
- 21.03.2019
- В сила
- 16.04.2020
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 , т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 , т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4, предл.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.98 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.9 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.110 · Кодекс на труда
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.128 т.2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.402 т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.402 т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.404 · Кодекс на труда
- чл.404, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 404 ал.1 т.12 · Кодекс на труда
- чл.405 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.5 · Кодекс на труда
- чл.66 ал. 1 т.7 · Кодекс на труда
- чл.67 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.70 · Кодекс на труда
- чл.201 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал. 1 · Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
РЕШЕНИЕ
№ гр. Русе, 21.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на 12 март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: EЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря НАТАЛИЯ Г.А като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 441 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 405 от Кодекса на труда КТ/ във вр. с чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
„БИЛБОБУЛ“ ООД,ЕИК *********, седалище-гр.Русе, ул.“Тутракан“41 и след уточнения чрез пълномощник-адв.С.П. срещу принудителна административна мярка-предписания по чл. 404 ал.1 т.12 от КТ, дадени в Протокол изх.№ ПР1824954 от 03.08.2018г на Д“ИТ“-Русе/ по реда на чл.98 ал.2 АПК/ за изплащане в пълен размер на начислено по ведомост трудово възнаграждение на В.В.А. от м.март 2016г. до м.юли 2017г / 17 броя предписания/.
След депозирана жалба срещу 17-те предписания по протокола от 03.08.2018г, Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ постановил в срока по 97, ал.1 от АПК решение изх.
№ 18084508/23.08.2018 г., с което е отхвърлил жалбата на „Билбобул“ООД и потвърдил предписанията по протокол № ПР1824954 от 03.08.2018г на Д“ИТ“-Русе.
В жалбата се навеждат основания за незаконосъобразност на оспорените предписания поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административно производствените правила,поради неуведомяване на работодателя и неизискани обяснения, релевират се доводи за материална незаконосъобразност на дадените предписания. Всички изложени съображения сочат на основанията за оспорване, разписани в чл.146, т.3 , т.4 от АПК. Твърди се, че спрямо заинтересованата страна е образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер- по чл.201 НК след сигнал от жалбоподателя по повод на установени липси в общ размер съответен на общата сума по предписанията. Изрично в съдебно заседание е налице изявление, че не е реализирана имуществена отговорност по КТ и не са завеждани искове в тази насока.
Изложеното в жалбата се поддържа и в съдебно заседание, и в представена писмена защита. Подробно са развити съображения относно липсата на съществени елементи в представения по преписката трудов договор, сключен без представителна власт, относно липсата на неизплатени трудови възнаграждения и относно правомощията на заинтересуваната страна, както и относно релевираните процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени протокола с дадените 17 задължителни предписания под №1-17 вкл. Претендират се направените по делото разноски по приложен списък.
Ответникът, чрез юрк. С., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата в спора страна, В.В.А., се представлява от упълномощен адвокат-П.П., която оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения по същество и в писмената си защита. Твърди, че липсата на подписи от страна на заинтересованото лице в представените по време на проверката ведомости, категорично установява основателността на предписанията. Претендира адвокатско възнаграждение Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.Разгледана по същество е основателна.
За да прецени какви са относимите по делото факти, подлежащи на установяване по настоящото дело, съдът съобразява следното: хипотезата на приложимата правна норма на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 2 от КТ вр.чл.128 т.2 КТ предвижда правомощие на контролните органи на Д "Инспекция по труда" да издават предписания за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения след прекратяване на трудови правоотношения.
Законодателят изисква наличие на съгласие на работника за извършване на прихващане между вземане на работодателя, което е извън следния обхват: аванси, надвзети суми вследствие на техническа грешка, данъци, осигурителни вноски за сметка на работника, запори и удръжки при ограничена имуществена отговорност, с вземането на работника, представляващо заплата.Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.
Извън предмета на спора е оспорването на отразени обстоятелства в трудовата книжка, съмненията на работодателя за наличие на основания за имуществена отговорност на служителя-липси и злоупотреби, респ. подозренията му, че е извършено длъжностно престъпление, както и трудовите спорове между служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Последните са и извън компетентността на контролните органи по КТ. Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните, както и че работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
В.В.А.
***8089671/03.07.2018г. с твърдения, че за периода м.март 2016г.- м.септември 2017г. е била заето лице по трудов договор с „Билбобул” ООД-Русе. Посочила, че в периода на трудовата й заетост всичките й възнаграждения били изплащани по банков път по посочена нейна сметка и не е получавала пари в брой. Твърдяла, че във връзка с подлежащите на деклариране доходи за 2017г. изискала служебни бележки от дружеството и от ТД на НАП –Варна и установила разминаване между начисления облагаем доход и реално изплатени суми от възнаграждения. Поискала извършването на проверка, която да установи причините за несъответствията между начисления осигурителен доход /над максималния месечен осигурителен доход/ и действително изплатените работни заплати по договор.
Във връзка със сигнала с призовка по чл.45 ал.1 АПК ,връчена на св.П.Й., упълномощен по силата на нотариално заверено пълномощно от 10.10.2017г. от С.Д. в качеството му на пълномощник на управителя на „Билбобул” ООД П.Л. да представлява дружеството пред Инспекция по труда и други държавни органи, като подава заявления за издаване на документи, получава такива, да дава справки, да подписва протоколи, вкл. актове и НП, искания за документи и писмени обяснения, били изискани ведомости за работни заплати или други документи доказващи начисляване и изплащане на трудови възнаграждения на В.А. за 2016г. и 2017г., вътрешни правила за работна заплата. Представени на указаната дата -26.07.2018г. били длъжностна характеристика на ръководител административен отдел, служебна бележка за проведен инструктаж, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 25.09.2017г. и трудов договор от 21.03.2016г., вътрешни правила за работната заплата, извадки от счетоводна програма за начислени и изплатени възнаграждения за изискания период,извлечения от ел.банкиране, банкови извлечения от сметки и разчетно платежни ведомости. В последните за месеците март 2016г.- м.юли 2017г липсвал подписа на В.А. по отношение на сума за получаване в брой, като били посочени суми, преведени по банков път. Разчетно- платежната ведомост включвала възнаграждение за отработени дни, % за прослужено време и постоянни надбавки в различен размер за всеки месец. Поради липсата на подпис върху платежните ведомости в частта за сума,получена в брой, извършилият проверката констатирал, че работодателят не е изплатил в пълен размер начисленото във ведомостта трудово възнаграждение на В.А. за месеците от м.март 2016г до м. юли 2017г.вкл. в конкретно посочени размери за всеки месец, съответни на отразеното за суми получавани в брой, което приел за нарушение по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 КТ и на основание чл.404 ал.1 т.12 КТ дал задължителни предписания -17 на брой със срок на изпълнение до 20.08.2018г., които обективирал с протокол № ПР1824954 от 3.08.2018г./оспорваните/, който протокол връчил на пълномощника П. Й..
Не е спорно по делото с оглед на показанията на св.Г.Г. и на св. П. Й., както и от връчената призовка по чл.45 ал.1 АПК, че не са изисквани обяснения във връзка с изисканите документи и констатациите.
Представени са доказателства за изплатени суми по банков път, както В.А. е твърдяла, че е получавала по този ред трудовото си възнаграждение.
От страна на заинтересоната страна е представено пълномощно нот.заверено на 02.03.2016г. , по силата на което П.Л.
,управител на „Билбобул” ООД е упълномощил С.Д. с представителна власт пред държавни органи,банкови институции ,да тегли,прехвърля суми ,без ограничени,разкрива банкови сметки,да се разпорежда със средства на дружеството ,да назначава работници, да сключва трудови договори и допълнителни споразумения към тях и т.н.и забрана да договаря със себе си. Т.е . към 21.03.2016г. по силата на представеното пълномощно именно С.Д. е бил упълномощен с права да сключва трудови договори.
От представените извлечения от имейл кореспонденция между В.А. и адв.Н.С. от 18.03.2016г и 21.03.2016г, видно и от нейното изрично изявление, са представени два бр. трудови договори за одобрение от А. с указания първо да подпише и регистрира трудов договор за длъжност „ръководител административен отдел” в „Билбобул” ООД и след това и договор като преводач, поради невъзможност да изпълнява и двете длъжности по първия трудов договор.
На 21.03.2016г между „Билбобул”ООД, представлявано от управителя Х.У. и В.В.А. е сключен на основание чл.70 вр.чл.67 ал.1 т.1 КТ трудов договор със срок за изпитване 6 месеца, като А. е приела да изпълнява длъжността „Ръководител административен отдел”. В договора не е посочен размер на уговорено трудово възнаграждение. Като допълнително трудово възнаграждение е посочен процент за придобит стаж-0,6%. От името на работодателя договорът е подписан от също от А.. Не се спори, че това е оригиналния трудов договор, предаден по опис от архива на дружеството. Този трудов договор и пълномощно от 23.03.2016г. е представен и на служителите в Д”ИТ”-Русе. Не се спори и, че към датата на подписване на трудовия договор А. не е разполагала с представителна власт.
П.Л.Л., в качеството си на управител на „Билбобул”ООД с нот.заверено пълномощно от 23.03.2016г. е упълномощил В.А. да представлява дружеството пред всички държавни органи и пред банкови институции, да прехвърля суми по сметка на дружеството неограничено-да внася и тегли суми неограничено и да подписва документи във връзка с тези права, да открива сметки и да се разпорежда с такива в посочени банки , включително и с електронно банкиране, да назначава работници и сключва трудови договори, да подписва всички необходими документи с това, включително и да налага дисциплинарни наказания по КТ, да прекратява трудови договори, да оформя трудови книжки,да представлява дружеството пред ДИТ, НАП/, със забрана да договаря със себе си, съдържанието на пълномощното е почти идентично с това, представено от А. по отношение на С.Д., но с разширено представителство и правомощия по отношение на множество банки и наличните сметки в тях.
Заинтересованата страна представя справка за подадени уведомления до НАП, като е регистриран трудов договор от 21.03.2016г на името на В.А. и е посочено основно трудово възнаграждение в размер 1914лв.
Подадено е уведомление за прекратяване на трудовия договор на 29.09.2017г., в което е посочено осн.трудово възнаграждение 3002лв., което е вписано в трудовата книжка.
С оглед на показанията на св. П.Й. и св.Д.И., потвърдено и от длъжностната характеристика на В.А. и представеното пълномощно, именно последната е имала достъп до архива и трудовите досиета.
Съдът приема за безспорно отново с оглед на длъжностната характеристика,пълномощното и показанията на посочените свидетели, че именно А. е лицето, което е подавало информация за трудовите договори, за трудовите възнаграждения ежемесечно към служителя на Сметка „БГ”, включително и за т.нар.”добавка“ и ги е предоставяла на счетоводната фирма за изготвяне на ведомости.