Решение № 18828 от 18.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18828 гр. С..., 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело №241110108653 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу „Ф Бя“ ЕООД.

Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски кредит № .. на 29.11.2019 г., по силата на който му е предоставен потребителски кредит в размер на №000 лв., като е следвало да върне сума в размер на 3570 лв. Излага се становище, че уговореният годишен лихвен процент по договора е 19 %, а годишният процент на разходите е 48,35%. Обосновава се, че съгласно чл. 5 от договора с цел да бъде обезпечен договора е следвало да сключи договор за гаранция с ФБ, по силата на който ищецът следвало да заплати сумата в размер на 2130 лв. Релевират се доводи за нищожност на договора за потребителски кредит, поради неспазена форма. Твърди се, че погасителния план не отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК за индивидуализиране на дължимата главница, лихва и такса гарант. Сочи се, че не е спазено и законовото изискване на чл. 11, ал.1 , т. 10 ЗПК относно годишния процент на разходите. Обръща се внимание, че сумата в размер на 2130 лв. не е включена в ГЛП и ГПР. Навеждат се възражения, че по този начин се заобикаля закона.

Претендира се, че на посочените основания договорът за кредит е нищожен. В условията на евентуалност се претендира нищожност на чл. 5 от договора за потребителски кредит, възлагащ заплащането на такса за поръчител/гарант в размер на 2130 лева. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 576,66 лева (след увеличаване размерът на предявения иск по чл. 214 ГПК), представляваща платена при липса на основание по нищожен договор за потребителски кредит № .. на 29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2024 г. до окончателното им изплащане.

Претендират се разноски.

Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба оспорва иска. Обосновава се действителност на процесния договор. Оспорва се същият да съдържа нищожни клаузи или да е сключен при неспазване на законовите изисквания.

Твърди се, че уговорката предвидена в чл. 5 от договора е индивидуално уговорена между страните и ищецът сам е избрал да обезпечи задължението по договора по този начин. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният договор противоречи на императивни разпоредби на закона. По иска под евентуалност с правно основание чл. 26. чл. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузите са индивидуално договорени, че са налице изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.

В тежест на ищеца по иска с пр. осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане в полза на ответника на посочената в исковата молба сума при начална липса на основание; обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, както и наличие на причинна връзка между тях, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си., а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото на валидни договорни клаузи.

С оглед становищата на страните, съдът отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право следва да бъдат отделени следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски № № .. на 29.11.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 3000 лв. ., като е следвало ищецът да върне сума в размер на 3570 лв. и съгласно чл. 5 от договора ищецът се е задължил да сключи договор за гаранция с ФБ, по силата на който ищецът следвало да заплати сумата в размер на 2130 лв.

Според договора, размерът на кредита, който ответникът се задължава да отпусне на ищеца, възлиза на 3000лв. Предвидено е, че същият следва да бъде плащан на 10 вноски според погасителен план, който е неразделна част от договора, с първа погасителна вноска на 29.12.2019 г. В чл. 3 е предвидено, че за целия период на кредита кредитополучателят следва да върне сума в общ размер от 3570 лв., представляваща сбор от отпуснатия кредит от 3000лв. и 570 лв. лихва при лихвен процент от 19,00%. В чл. 4 е уговорено, че ГПР е в размер на 48,35 изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 5 е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „F...k“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Предвидено е, че „със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата за кандидатстване“. Не е спорно по делото, че между ищеца и „F...k“, в качеството на гарант, е сключен договор гаранция, с който гарантът предоставя гаранция на клиента, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит № .., сключен с „Ф Бя“ ЕООД. За поемането на това задължение, клиентът дължи „такса“ в общ размер от 2130 лв.

От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебносчетоводна 2 експертиза се установява, че ищецът е извършил плащания към „Ф Бя“ ЕООД на суми в общ размер от 3759,74 лв., с които са осчетоводени като погасени 3000 лв. главница по договора за кредит, 168,08 лв. договорна лихва по договора за кредит, 15,00 лв. такса за предсрочно погасяване и 576,66 лв. възнаграждение по договора за поръчителство. Вещото лице посочва, че постъпилите суми за гаранция са регулярно прехвърляни от Ф Бя на ФБ. Експертът посочва, че ако по договора за кредит като разход се включи само договорната лихва, ГПР възлиза на 48,35 %, но ако се добави и възнаграждението за поръчителство, възлиза на 380,50 %.

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с достатъчна големина и е четим. От двете страни са представени еднообразни екземпляри на същия, което показва, че всяка от тях разполага с такъв.

Съдът намира обаче, че в договора липсват задължителни реквизити, което го прави недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по 3 кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В представения по делото договор за кредит липсва описание на условията за усвояването му. В същия въобще не се съдържа информация по какъв начин ще бъде усвоен от страна на потребителя, което е нарушение на т. 7, пр. 2 от чл. 11, ал. 1 ЗПК.

3

В процесния договор за потребителски кредит и преддоговорната информация за неговото сключване е посочен процент на ГПР 48,35 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от ФБ, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен, а и обезпечаването на кредита е сред условията за отпускането му. В преддоговорната информация /стандартен европейски формуляр/ в част 2, точка 8, наименувана „изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция“. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички плащания, включително на възнаграждението по договора за поръчителство, постъпват в полза на кредитодателя, като няма данни за изходящи преводи от него към поръчителя. Този факт доказва с категоричност, че дружеството – кредитодател знае за този разход и за конкретния негов размер 9посочен и в т. 4.3. от преддоговорната инфорамция – 2130 лева. Самото постъпване на възнаграждението в полза на кредитодателя пък е поредна индиция за свързаността между двете дружества. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него.