Решение № 1454 от 28.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. Варна, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110114475 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Б. ДСК” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, срещу Б. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 14440.51 лв., представляваща главница по сключен между страните на 19.09.2019 г. договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата 1667.25 лв., представляваща дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.02.2022 г. – 18.09.2022 г.; сумата 871.25 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 19.09.2022 г. – 10.04.2023 г.; сумата 62.90 лв., представляваща дължими такси за теглене от АТМ, които тегления са извършени в срока на договора; сумата 75 лв., представляваща дължими такси за нереволвиране на кредита – 5 бр. пълни такси за невнесена минимална сума, дължими от м. февруари 2022 г. до м. юни 2022 г. вкл., които суми са предмет на заповед № **/02.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***2023 г. по описа на ВРС, ХLVІ състав.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 04.12.2024 г. ищецът „Б. ДСК” АД твърди, че между страните е сключен Договор от 19.09.2019 г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица за сумата от 10 000 лв. под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез издадената кредитна карта Master Card Gold. Сочи се, че на основание чл. 2 от договора размерът на кредитния лимит на потребителя е увеличен до сумата от 14 500 лв., за което лицето било уведомено съгласно предвиденото в Общите условия, неразделна част от 1 съглашението. Ищецът твърди, че до м.01.2022 г. ответникът е заплащал дължимите минимални суми за револвиране на кредита в размер на 3 % от усвоената част от последния, с падеж на всяко 10-то число от месеца, след което и поради нереволвирането му четири последователни месеца от страна на кредитополучателя, облигационното правоотношение между страните било прекратено, считано от 19.09.2022 г., на която дата ищецът намира, че е настъпил падежът на цялото вземане. На същата дата се твърди да е изтекла и валидността на предоставената кредитна карта, съгласно чл. 25, ал. 3 ОУ и посоченото в Приложение U8, явяващо се неразделна част от договора, за датата на издаването й. В тази връзка се изтъква, че правото на ползване на кредита било прекратено, като е започнало отчитането му по отделна кредитна сметка № ***. Разяснено е в исковата молба, че неизпълнението на посоченото задължение за внасяне на минимални суми ежемесечно е обусловило и дължимостта на такса за неизпълнение, на основание чл. 24, ал.

1 ОУ в размер на 75 лв., съответстваща на пет пълни такси за невнесени минимални суми за периода от м.02.2022 г. до м.06.2022 г. Счита, че от ответника се дължи и сумата от 62,90 лв., представляваща такса за теглене от АТМ /банкомат/, уредена в Приложение U8. В исковата молба е обективирано изявление за настъпила предсрочна изискуемост на сумите по процесния договор за кредит, в случай че от съда не бъде зачетено, че падежът на вземането за главница е настъпил на 19.09.2022 г. Излага се от ищеца, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 ГПК, както и изпълнителен лист, по образуваното ч. гр. д. № ***2023 г. по описа на ВРС, 46 състав, срещу дължимостта на сумите по която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, поради което е предявил иска си в законоустановения в чл. 415 ГПК срок. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.

И. К., чрез процесуалния му представител – адв. К. Т., в който са изложени доводи за недопустимост на претенцията, както и за нейната неоснователност.

Счита, че е налице противоречие между твърденията на ищцовата страна и приложените по делото писмени доказателства, като изтъква, че неясен се явява въпросът относно начина на формиране на претендираната главница.

Намира предявените искове за недопустими и поради това, че не е настъпила предсрочната изискуемост на сумите по процесния договор. Въведени са възражения за неоснователност на исковете, предвид това, че с договора е уговорен кредитен лимит от 10 000 лв., а с исковата молба е заявено установяване дължимостта на главница в размер на 14 440,51 лв. Намира, че неоснователността на главната претенция обуславя неоснователност и на акцесорните вземания. Отделно от това страна твърди, че последните са погасени по давност. Претендираното обезщетение за забава страната твърди да е изчислено въз основа на неравноправна клауза в процесния договор, както и дължимостта на заемните такси /такса за теглене от АТМ и такса за нереволвиране на кредитна карта/. Моли се за отхвърляне на така заявените искови претенции. Претендира разноски по делото.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. М.Д., която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.

Ответникът се представлява от процесуалния си представител – адв. К.

2

Т., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № ***2023 г. по описа на ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор от 19.09.2019 г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

Не е спорно, а и от представената декларация за предаване на банкова карта /л. 54 от делото/ се установява, че ответникът е получил такава във връзка със сключения от него револвиращ кредит.

Посоченото се установява и от заключението на вещото лице Е. Т. по приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което в конкретния случай се касае за договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 19.09.2019 г., на базата на който се издава кредитна карта, по която е създадена в Б.та сметка № *** в лева на името на титуляра Б. И. К., по който се обслужва процесния кредит. Кредитният лимит, договорен по кредита е 10000 лв. /тоест до тази сума може да тегли с картата/. Вещото лице подробно в табличен вид отразява движението по кредитната карта за периода 19.09.2019 г. – 10.06.2022 г. Общо усвоените главници се равняват на 19526.32 лв., а платените такива – 5085.81 лв. Остатъкът от неплатените главници се равнява на 14440.51 лв. Последната погасена сума по кредита е от дата 23.12.2021 г. и след нея няма револвиране /погасяване/ на кредита до 19.09.2022 г., като падежната дата е била 10-то число на всеки месец, тоест не са револвирани месечни падежни дати за периода 10.01.2022 г. – 10.09.2022 г.

Тоест, в случая безспорно се установява, че издадената на ответника кредитна карта е активирана, като с нея са осъществявани многобройни транзакции, включително са погасявани нееднократно и суми от негова страна във връзка именно с ползването на тази кредитна карта.

Както посочва и вещото лице при изслушването си, кредитният лимит е увеличен на 11.06.2021 г. до размера на 14501 лв. Увеличен е с 4500 лв., от 10000 лв. на 14500 лв. Увеличеният лимит е усвоен от длъжника, като конкретно е посочено на кои дати какви суми са усвоени.

Посоченото се потвърждава и от представените месечни извлечения по сметка /л. 55 – л. 57 от делото/.

Следва да се отбележи, че възможността за промяна на кредитния лимит изрично е уговорена между страните, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от договора вр. чл. 27 и чл. 28 от Общите условия към него. Нещо повече. Веднага след 3 увеличението ответникът е усвоил и по-голямата предоставена му сума под формата на револвиращ кредит, с три отделни трансакции на обща стойност 4500 лв. още на датата 11.06.2021 г., видно от допуснатата в производството ССчЕ.

Съгласно последната, след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2023 г. няма постъпили суми по процесния кредит.

По изложените съображения съдът приема, че исковете са главница и за възнаградителна лихва са доказани по основание и размер. Съгласно коментираната по-горе ССчЕ, неплатената главница се равнява на 14440.51 лв., а неплатеният остатък от договорната лихва за периода 10.02.2022 г. – 18.09.2022 г. възлиза на сумата 1667.25 лв., какъвто именно е и размерът на предявените искове. Ето защо същите следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 18.04.2023 г. /датата на подаване на заявлението първоначално до РС - Казанлък/ до окончателното й изплащане.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, съдът приема, че може да се направи обосновано заключение, че в периода 19.09.2022 г. – 10.04.2023 г. ответникът е бил в забава за плащане на усвоената по кредита главница, предвид и разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, съгласно която, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В чл. 24, ал. 1 от Общите условия е посочено, че клиентът е длъжен ежемесечно след падежната дата /в случая това е 10-то число на месеца, съгласно уговореното в чл. 1, ал. 5 от договора/, да заплаща минимална сума за револвиране, посочена в Условията към кредита /чл. 24, ал. 2 ОУ/. Съгласно Приложение U8, минималната сума за револвиране е 3 % /от усвоената сума/.

От заключението на вещото лице Т. е видно, че последното плащане по картата е извършено на 23.12.2021 г., а последното усвояване на сума по кредита – на 04.01.2021 г. Срокът на валидност на кредитната карта е 3 години, видно от посоченото приложение, тоест следва да се приеме, че към датата 19.09.2022 г. задълженията по кредита са изискуеми изцяло, доколкото липсват основания за продължаване на срока на договора. Размерът на обезщетението за забава върху непогасената главница в общ размер от 14440.51 лв. за периода 19.09.2022 г. – 10.04.2023 г., съгласно приетата ССчЕ, се равнява на сумата 871.25 лв., какъвто е и размерът на исковата претенция, поради което същата следва да бъде уважена изцяло.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението, че обезщетението за забава е начислено вследствие на неравноправна клауза по договора. На първо място, така направеното възражение съдът намира за бланкетно. На следващо място, дължимостта на обезщетението произтича от самия закон – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл и доколкото същото е съизмеримо с размера на законната лихва съдът извърши изчисление на размера на обезщетението с помощта на програмния продукт Апис Финанси – „Изчисляване на законна лихва в лева“, съгласно което то се равнява на сумата 875.26 лв. /конкретното изчисление е приложено към корицата на делото/. Тоест, по-голямо е дори от посоченото от вещото лице в експертизата, поради което не могат да бъдат споделени вижданията на ответника, че такова обезщетение е недължимо.