Решение № 363 от 07.11.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Перник, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221700100224 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от Е. К. М. и Е. З. П. срещу Народното събрание на Република България за заплащане: 1) на осн. чл. 2в, ал.1, т. 2 ЗОДОВ сумата от 100 000 лв. на първата ищца и сумата от 80 000 лв. на втората ищца – обезщетение за причинени на ищците имуществени вреди, свързани с въвеждането на изискванията на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, осъществено чрез приемането на Кодекса за застраховане и създаване и поддържане на законодателство /чл. 565, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ/, с което не са гарантирани вземанията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при несъстоятелност на клон на застраховател на държава членка, регистриран в България само за извършваната чрез клона дейност в страната, както и не е предоставена възможността на лица с подобни вземания да получат плащания в рамките на законовата гаранция от български Обезпечителния фонд, представляващо достатъчно съществено нарушение на нормите на Европейския съюз, съдържащи се в Хартата на основните права на ЕС /чл. 20, чл. 21, чл. 36, чл. 38 от Хартата/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по подробно изложени съображения оспорва изцяло исковете по основание и размер. Счита, че не са налице кумулативните елементи от фактическия състав на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушено право на ЕС - общностна норма- директива или с друга норма на правото на ЕС и ХОПЕС, която предоставя права на частноправни субекти, достатъчно сериозно нарушение на общностната норма и пряка причинна връзка между нарушението и вредата, като подробно обосновава липсата и недоказаността на всеки от тях. Ищците са упражнили осигурените им от законодателя възможности за защита на своите права. Налице е влязло в сила решение, обвързващо и застрахователя, според което виновното за ПТП лице е осъдено да им плати 1 обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Предявен е и иск срещу застрахователя по чл. 380 КЗ. Използван е и законовият механизъм в производството по несъстоятелност, предоставящ възможност на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на застрахователя - ищците са предявили възникналите вземания срещу „Olympic Insurance Co. Ltd“, Кипър пред неговия синдик. В конкретния казус липсват въобще данни за настъпили за ищците имуществени вреди, както претърпени загуби, така и пропуснати ползи.

Прокуратура на Република България изразява становище за неоснователност на исковите претенции и не следва да бъдат уважени.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че с Присъда № 9/06.06.2018г. по НОХД № 58/2018г. на ПОС, В.В.В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на *** в ***, на кръстовището между ул. *** и ул. ***, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на З.М.З.. Виновният водач има договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗК Олимпик АД, регистрирана в Република Кипър, действаща в България чрез регистриран клон - ЗК "Олимпик - клон България" КЧТ със срок на покритие към момента на настъпване на застрахователното събитие - ***

С влязло в сила Решение № 260036/31.07.2019г. по гр. д. № 628/2018г. на ПОС, В.В.В. е осъден да заплати на Е. К. М., сумата от 100 000 лв. и на Е. З. П. сумата 80 000,00 лв., заедно със законната лихва, считано от *** до окончателното плащане, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга и баща им З.М.З. на ***, вследствие ПТП, при което В.В.В. в качеството на водач на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф", с рег. № *** нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на З.М.З., за което е признат за виновен влязла в сила Присъда № 9 от 06.06.2018 г., постановена по НОХ дело № 58 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г. Решението по гр. д. № 628/2018г. на ПОС е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника:

Застрахователно дружество "Олимпик – клон България" ЕООД, с ЕИК: 200737120, със седалище и адрес на управление гр. София, ***-142А.

Видно от приложеното към исковата молба Определение № 22453/14.10.2018 г. по гр.д. № 2943/2018 г. на СГС, I ГО, 23 състав, ищците са предявили и иск по чл. 380 КЗ срещу ЗК Олимпик - „Olympic Insurance Co. Ltd“, регистрирана в Република Кипър, за сумата от по 200 000 лЕ., представляваща неимуществени вреди от същото ПТП.

На 24.09.2019 г. ищците са предявили вземанията си пред синдика на „Olympic Insurance Co. Ltd“, Кипър, чрез клона в България, в размер от по 100 000 евро.

За ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника Народното събрание на Република България, като процесуален субституент на държавата по иск с пр. осн. чл. 2в, ал.1, т. 2 ЗОДОВ за нарушаване правото на ЕС е необходимо ищецът да докаже кумулативно следните материалноправни предпоставки, посочени в решения на Съда на ЕС (Frankovich and others v. Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler): 1/ нарушение на правна норма на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; 2/ нарушението да е "достатъчно съществено", като е необходимо да се установи наличието на обективно настъпил вредоносен резултат (който следва да бъде конкретно установен като проявление и като обем); 3/ да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.

Относно първата предпоставка, в исковата молба се твърди, че нарушенията от Народното събрание на Република България на правото на Съюза се изразяват в създаване и поддържане в сила на национална правна норма - чл. 565, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, като по този 2 начин не са гарантирани вземанията по задължителната застраховка „гражданска отговорност" в случай на несъстоятелност на клон на застраховател на държава членка, регистриран в България само за извършваната чрез клона дейност в страната, както и не е предоставена възможността на лица с подобни вземания да получат плащания в рамките на законовата гаранция от български Обезпечителния фонд, която противоречи и е съществено нарушение на правото на ЕС, съдържащи се в Хартата на основните права на ЕС /чл. 20, чл.

21, чл. 36, чл. 38 от Хартата/ и Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.

Съгласно чл. 4 § 3 от ДЕС държавите-членки са длъжни за осигурят спазването на правото на ЕС, като прогласеното там задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. В изпълнение на това задължение националният законодателен орган, в случая НС, дължи да приема закони, които не противоречат на общностното право, както и да изменя съществуващите, така че същите да не противоречат на общностното право.

Разпоредбата на чл. 565, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ тълкувана граматически, логически и систематично във връзка с останалите разпоредби на КЗ – включително нормите на Глава 52 от КЗ, предвиждат механизмите за гарантиране от Обезпечителния фонд на застрахователни вземания на всички лица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите срещу застраховател в несъстоятелност със седалище в Република България и клон на застраховател от трета държава - чл. 565, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл.

564, ал. 1 КЗ. Видно от цитираните разпоредби, така и от даденото легално определение на понятията в: § 1, т. 8 от ДР на КЗ „застраховател от трета държава"; в § 1, т. 13 от ДР на КЗ "клон"; в чл. 12, ал. 1, т. 2 КЗ "застраховател от друга държава членка“, който съгласно изискванията на чл. 51, ал. 1 КЗ е длъжен да членува в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и да участва във финансирането на Гаранционния фонд по реда на този кодекс, обосновава извод на съда, че законът с разпоредбата на чл. 565, ал.1 и ал.2 КЗ по недвусмислен начин показва, че се гарантират всички застрахователни вземания по ал.1 на лицата, произтичащи от застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и че конкретно за гарантиране на застрахователното вземане на ищците към застраховател в несъстоятелност, от Обезпечителен фонд, чиито права произтичат от процесната застрахователна полица, сключена при "Застрахователна компания Олимпик Лимитид" АД, чието седалище е в Република Кипър –членка на ЕС могат да се ползват от гаранциите по чл. 519, т. 2 и т. 3 от КЗ. Неоснователни са доводите на ищците, че отговорността по чл. 423 КЗ не се покрива от обезпечителния фонд по КЗ, съобразно чл. 521 и чл. 564 КЗ и позоваването от ищците на § 1, т. 6 от ДР на КЗ е несъстоятелно, доколкото не би могло да се вземат предвид само част от изразите, използвани от законодателя при определяне на дължими от застрахователите вноски в Обезпечителен фонд, съответно за осигуреното покритие от този фонд при плащане на суми по гарантирани застрахователни вземания.

Освен това съгласно § 7, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДР на КЗ същия въвежда изискванията на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност/Платежоспособност II/.

Съобразно чл. 274, параграф 1 от посочената директива решението за откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държаватачленка по произход, освен ако не е предвидено друго в членове 285 – 292 /тези изключения не са налице в настоящия случай/. С директивите на ЕС, законодателно транспонирани в КЗ, се засилват позициите на увреденото лице, което наред с правото си да иска от причинителя заплащане на обезщетение, може да се обърне пряко към застрахователя. Така то получава нов и допълнителен длъжник - застрахователя, за когото се предполага, че е икономически 3 по-силен, отколкото е граждански отговорното лице и поради това може да поеме вредите, които често са значителни по размер. Статутът на този вид дружества-застрахователи е регламентиран в КЗ, където в чл. 115 и сл. са посочени изисквания, които дружестватазастрахователи следва да спазват, за да гарантират възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените договори за застраховка - да се поддържа покритие на техническите резерви и запасния фонд; застрахователят да разполага с достатъчно собствени средства, които да покриват капиталовото изискване за платежоспособност и минимален гаранционен капитал. Изпълнението на тези изисквания се контролира от Комисията за финансов надзор. Не се доказват твърденията на ищците за неправилно транспониране от Народното събрание на Директивата. Не се посочва и конкретна норма от Директивата, която има отношение към процесния спор и от чието неправилно транспониране са произтекли вреди за ищците. Директивата като акт на ЕС не само предоставя права, но и вменява задължения, така че не би могла да се разглежда като източник на права за ищците по смисъла на чл. 4 § 3 ДЕС. В исковата молба и в хода на производството не се обоснова по никакъв начин противоречието на чл. 565 КЗ с Директивата или е друга норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти.