Решение № 1875 от 06.11.2017, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6028/2017
- Вид
- Решение № 1875
- Подписан
- 06.11.2017
- В сила
- 01.10.2018
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126 т.1 · Кодекс на труда
- чл.188, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.188, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.190 ал.1 т.1 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.190 ал.1 т.1 и т.3 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.333 ал.1 т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.333 ал.1 т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.333 ал.1 т.4 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.***, 06.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, VI граждански състав, в публично заседание на 23.10.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА при секретаря Анета
Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6028 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взема предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 КТ, чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 КТ.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И.П.И. *** против Кметство ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2, 3 от КТ. Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед на Кмета на Кметство ***, № РД 06-29/18.07.2017 год. Твърди, че изложените в заповедта за уволнение фактически обстоятелства, поради които е наложено дисциплинарно наказание, а именно отсъствие от работа на конкретно посочените в същата дати и часове, както и неявяване на работа на 12.06.2017 г. не отговарят на истината. Посочва, че в трудовата характеристика на ищеца е посочено, че същият е с работно време от 8 часа, но не е посочено, как е разпределено работното време, как и кога се ползват почивките през работния ден. Не са били определени задачите, които работникът следвало да изпълнява, както и работното му място. Сочи, че ищецът е трудоустроен с експертно решение на ТЕЛК от 17.09.2012 г., както и с експертно решение от 12.01.2015 г. на НЕЛК за заболяванията ***Сочи, че в експертното решение на НЕЛК е указано, че лицето може да работи на длъжността, която е заемал при ответника, а именно***при спазване на противопоказанията, определени в т.19 на експертното решение на НЕЛК. Сочи, че е било налице неспазване от страна на работодателя на предписанията за трудоустрояване в определени случаи, когато на ищеца била възлагана тежка работа, при тежки метеорологични условия, в почивни дни, като ищецът многократно подавал жалби в „Инспекция по труда“, като до кмета на Община ***. Сочи, че ищецът е подал молба да му бъде разрешен платен годишен отпуск на 19.06.2017 г. Твърди, че имал право на отпуск, тъй като имал да ползва 15 дни отпуск, но му било отказано. Твърди, че на посочените в заповедта за уволнение дни е бил на работа, не е закъснявал и не си е тръгвал преди края на работното време.
Твърди, че в деня на връчването на заповедта за уволнение е ползвал отпуск по болест от 18.07.2017 г. до 16.08.2017 г. съгласно болничен лист от *** гр.***.
Твърди, че за това обстоятелство е предупредил работодателя си. Твърди, че освен защитата по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ, за която е било поискано разрешение от Д „ИТ“ ***, се е ползвал и със защитата по чл.333 ал.1 т.4 КТ. Твърди, че за нарушението „неизпълнение на поставените задачи“ не са посочени конкретни случаи в мотивите на заповедта за уволнение.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което: да отмени уволнението като незаконно, да възстанови ищеца на заеманата преди прекратяването на трудовото му правоотношение длъжност; да осъди ответното кметство да му заплати обезщетение на основание чл.225 от КТ считано от 18.07.2017 г. за срок от шест месеца на база брутното му месечно възнаграждение, което е в размер на 607,20 лв.
Препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника по делото, и в едномесечния срок след получаването е представен писмен отговор от ответната страна, чрез адв.С.М. ***, като предявените искове се оспорват изцяло.
Наведени са доводи, че уволнението на ищеца е законно, респ. че не е налице закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ по отношение на същия, тъй като постъпването му в болницата е станало след като процесната заповед му е била връчена, при отказ, оформен с подписите на свидетели. Изложено е становище, че следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, като се уточнява, че болничният лист е издаден на 24.07.2017 г.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е работил при ответника, като е бил назначен с трудов договор №03/03.01.2007 г., и след неколкократно изменение на трудовото правоотношение е бил назначен на длъжност***както и че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед на Кмета на Кметство ***, № РД 06-29/18.07.2017 год., с описани нарушения по чл.190 ал.1 т.1 и т.3 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта.
В заповедта е посочено като основание за прекратяване на трудовия договор закъснения за работа повече от един час, и преждевременно напускане на работа повече от един час, в рамките на един календарен месец, както и системното извършване на нарушение -пет закъснения повече от един час и преждевременно напускане на работа повече от един час, и неявяване на работа – 1 ден в рамките на един календарен месец. Фактическите обстоятелства, свързани с извършените нарушения, са описани в заповедта като отсъствие от работа на 06.06.2017 г. от 13.00 часа до 17.00 часа, на 07.06.2017 г. от 13.00 часа до 17.00 часа, на 08.06.2017 г. от 13.00 часа до 17.00 часа, на 09.06.2017 г. от 08.30 часа до 17.00 часа, на 13.06.2017 г. от 08.30 часа до 17.00 часа, както и неявяване на работа на 12.06.2017 г.
Същата е връчена на лицето при условията на отказ на 18.07.2017 г., удостоверен с подписа на трима свидетели върху съставен протокол от същата дата.
Не е спорно, че ищецът е трудоустроен съобразно експертно решение №0048 от 12.01.2015 г. на НЕЛК, със срок на валидност 01.07.2019 г. с 64% трайно намалена работоспособност, водеща диагноза ***. В посоченото решение на НЕЛК е вписано, че съгласно производствена характеристика от 01.08.2014 г. лицето работи като ***с работно време от 8 часа, без смени и нощен труд, в помещение и на открито. В тази връзка е посочено, че работникът може да изпълнява длъжността ***като трудоустроен, при спазване на противопоказанията -тежък физически и нощен труд, без трудови операции при неблагоприятен микроклимат при код, различен от зеления, сумарно над три часа през работния ден, с ползване на осигурените индивидуални средства за защита на здравето, смени, дежурства, вдигане на тежести над 10 кг., токсични вещества. Посочва се като целесъобразно ползването на индивидуален физиологичен режим на труд и почивка с кратки паузи за въстановяване натоварването на организма в динамиката на работния ден в срока на инвалидността.
По делото е представено експертно решение №2391/29.06.2017 г. на ТЕЛК, видно от което след отправено искане за мнение по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ във връзка с предстоящо прекратяване на трудов договор на лицето, е дадено становище, че лицето попада под закрилата на чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ, както и че освобождаването от заеманата от лицето длъжност, към която лицето се е приспособило през последните 9 години, както и промяна на условията на труд биха се отразили неблагоприятно на еволюцията на заболяванията му.
По делото е представено и разрешение изх.№1720356/05.07.2017 г. на Д „ИТ“ гр.***, с което е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор на ищеца И.П.И., ползващ закрила по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ.
По делото са представени 4 бр. протоколи, подписани от свидетелите И.П. и К.К., от датите 06.06.2017 г., на 07.06.2017 г., на 08.06.2017 г., на 09.06.2017 г. В същите е посочена като констатация, че при извършена проверка от кмета Й.Д., съответно в конкретно посочени часове в началото и края на работната смяна, работодателят е осъществил контрол по изпълнение на поставените от него задачи на И.П.И.-******, но същият не е бил на обекта.
По делото е представен и протокол от 12.06.2017 г., с който са изискани писмени обяснения на работника за отсъствието му от 13.00 ч. до 17.00 часа на 06.06.2017 г., 07.06.2017 г., 08.06.2017 г., от 08.30 часа до 13.00 ч. на 09.06.2017 г. в срок до 13.06.2017 г. до 17.00 часа. Представен е протокол от 12.06.2017 г., от 15.10 ч., в който с подписите на двама свидетели-св. Ж.Н.и М. М. е удостоверено, че ищецът е отказал да получи искането за писмени обяснения, след като го е прочел.
Представено е по делото искане от 14.06.2017 г. за даване на писмени обяснения от ищеца за дисциплинарни нарушения, изразяващи се в отсъствие от 08.360 часа до 17.00 часа на 12.06.2017 г., както и от 08.30 ч. до 13.00 часа на 13.06.2017 г., като срок за даване на същите е определен до 15.06.2017 г. Искането е връчено лично на ищеца на 14.06.2017 г., като с писмени обяснения от същия ден-вх.№05-139/14.06.2017 г., ищецът е посочил, че на 12.06.2017 г. е бил в поликлиника в ***от 08.00 ч. до 10.00 ч., като в 10.30 ч. бил в кметството. Посочил е, че 15 минути е бил в инспекцията по труда и в общината по работа. Посочил е, че на 15.06. 2017 г. от 9 часа имал час в поликлиниката за преглед. Посочил е, че се е обадил на кмета.
Представил е медицинско направление за консултация от д-р Т.Р., специалист по очни болести за офталмоскопия от 12.06.2017 г. от 08.00 часа.
Представен е по делото протокол от 18.07.2017 г., видно от която на същата дата в 08.55 часа ищецът е бил подканен в кметството на *** да получи издадената Заповед на Кмета на Кметство ***, № РД 06-29/18.07.2017 год., видно от който ищецът прочел посочената заповед, след което отказал да я подпише, което е удостоверено с подписа на св. Г.Ц., Ж.Г. и К.К..
Видно от протокол от 26.07.2017 г., ищецът е получил копие от заповедта си за уволнение в сградата на кметството, като същото е удостоверено с подписите на св.М.М. и св.Ж.Г..
По делото е приета ССчЕ, видно от заключението на която за периода от 18.07.2017 г. до 06.10.2017 г. датата на съдебното заседание /след направено уточнение от вещото лице в о.с.з. досежно допусната техническа грешка при изписване на крайната дата/ обезщетението по чл.225 ал.1 КТ е в размер на 1652,45 лв. Посочено е, че за периода от 18.07.2017 г. -18.01.2018 г. обезщетението по чл.225 ал.1 КТ би било в размер на 3670,80 лв. Посочено е, че брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, възлиза на 611,80 лв.
Видно от трудова книжка на ищеца, след вписването на прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника по делото, не е налице вписване на ново трудово правоотношение, като констатацията е извършена към 06.10.2017 г. Видно от служебна бележка № 419-025/25.09.2017 г. ищецът е регистриран като безработно лице, считано от 03.08.2017 г.
По делото са разпитани свидетелите С.А.И., К.Х.К., И.Л.П., Г.Й.Ц., М.Г.М., Ж.Л. Н.-Г.-всички служители в кметство ***. Свидетелите посочват, че ищецът е работил на длъжност общ работник поддръжка, като впоследствие трудовото му правоотношение е било прекратено. От показанията на свидетелите К.К. и И.П.-първият на длъжност ***, вторият -на длъжност ***в кметството, се установява, че задачите им за деня се разпределят сутрин от кмета на кметството, като ищецът не винаги присъствал, без те да знаят защо го няма. Свидетелите посочват, че на процесните дати 06.06.2017 г., 07.06.2017 г., 08.06.2017 г. и 09.06.2017 г., с протокол е констатирано, че при извършена проверка на посочени в протоколите часове, ищецът не е бил на обекта, като в протоколите фигурира техен подпис, и са съставяни на датата, посочена в тях. Свидетелите посочват, че в кметството няма присъствена книга, в която да бъде отразено кой кога се явява на работа и кой кога си тръгва.
Свидетелката
С.И., вписана като протоколист в съставените протоколи от 06.06.2017 г., 07.06.2017 г., 08.06.2017 г., 09.06.2017 г., 12.06.2017 г., 18.07.2017 г. и 26.07.2017 г., находящи се на лист 24 до 27 по делото, на лист 29 по делото и на лист 34 и 35 по делото, посочва, че си спомня случая, като протоколите са съставяни на съответната дата посочена в тях от нея, защото по длъжностна характеристика винаги била протоколчик.
По делото не е спорно, че ищецът е отказал да даде обяснения на 12.06.2017 г., както и че същият е отказал да получи заповедта си за уволнение, като св.Ц., М.М. и Ж. Г. посочват, че в удостоверяване на това са съставени приложените по делото протоколи, като същите са подписани от посочените лица.
Разпечатката съдържа 35 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3abf5df4-83d9-4962-b20e-0967f9f15809