Решение № 3902 от 09.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3902 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100501306 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение от 17.05.2024г. постановено по гр.д. № 6207/2023г. по описа на СРС, 56. състав, поправено с решение от 16.10.2024г.. С. Н. К., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, ул. „Ястребец“ 23 Б следните суми: - на основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 394,29 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 03.02.2023 г. до изплащане на вземането; - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40,98 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № ********.

Със същото решение С.Н.Х., ЕГН ********** е съден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, следните суми: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 412,74 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 03.02.2023 г. до изплащане на вземането; - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,90 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално 1 доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № ********.

С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, ул. „Ястребец“ 23 Б срещу С. Н. К., ЕГН **********, искове, както следва: - с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

150 ЗЕ за разликата над сумата от 394,29 лв. до пълния предявен размер от 764,82 лв. и за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г., като частично неоснователен и частично погасен по давност, - с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за разликата над сумата от 40,98 лв. до пълния предявен размер от 166,54 лв., като частично неоснователен и частично погасен по давност, които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, аб.

№ ********, както и предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, ул. „Ястребец“ 23 Б срещу С.Н.Х., ЕГН **********, искове, както следва: - с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 412,74 лв. до пълния предявен размер от 764,82 лв. и за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г., като неоснователен, - с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 42,90 лв. до пълния предявен размер от 166,54 лв., като неоснователен, които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № ********.

С решението е разпределена отговорността за разноски, като С. Н. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046 разноски в размер на 344,56 лв., представляваща разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете, а С.Н.Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046 разноски в размер на 165,64 лв., представляваща разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в частта му, с която е уважен предявения срещу С. К. иск за сумата от 394,29 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, е подадена в срок въззивна жалба от ответницата, чрез назначения особен представител адв. С. от САК, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че искът е погасен по давност. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Моли разноските за служебен защитник да не бъдат възлагани на страната, която не е поискала правна помощ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил 2 изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД“ не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се посочи следното:

За уважаването на предявения иск, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

От приетия в първоинстанционното производство договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за държавните имоти – се установява, а не е и спорно между страните, че на 23 юни 1983 Н.Б.Т. е придобила собствеността на ап.86, находящ се в гр. София, ж.к. ********. При 3 липса на други данни за промяна в собствеността, се налага извода, че потребител на топлинната енергия за имота за процесния период – м.май 2019 – м.април 2021г. е именно Н.Т.. Във въззивната жалба липсват доводи за неправилност или необоснованост на този извод на първоинстанционния съд.

Ангажирано е удостоверение за наследници, от което се установява, че Н.Т. е починала на 25.04.2022г. и е оставила двама наследници по закон – ответниците С.Н.Х. /син/ и С. Н. К. /дъщеря/. Ето защо, след смъртта на Н.Б.Т. всеки от ответниците – наследници, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН е станал титуляр на правото на собственост на ½ ид. част от процесния недвижим имот, както и на ½ от задълженията, на които е била титуляр наследодателката.

Пред въззивната инстанция няма спор относно количеството доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот, а и същото се установява от заключението на допуснатата пред СРС съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено. Заключението е изготвено въз основа на проверени от вещото лице писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице – помагач, които не са били оспорени от ответника. Предвид заключението на вещото лице и по реда на чл.162 ГПК районният съд е определил стойността за топлинна енергия за целия период и имот на сумата от 825,48 лв., като във въззивната жалба липсват конкретни доводи и оплаквания срещу така направения извод, поради което въззивният съд се солидаризира с него.

Отговорността на въззивницата е относно ½ част от така посочената главница.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху въпроса за погасителната давност относно процесните вземания, каквото възражение е било своевременно наведено от ответницата в отговора на исковата молба. По този въпрос съдът намира следното:

По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия са приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с 4 изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.

С обжалваното решение СРС е приел, че към датата подаване на исковата молба /03.02.2023г./ погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г. При прилагане на гореизложените правила, въззивният съд намира, че този извод на СРС е неправилен, защото най-късно възникналото от посочените вземане – това за м.ноември 2019г., е станало изискуемо на 14.01.2020г. / с изтичане на 45-дневния срок за плащане, считано от 01.12.2019г./, и давността за него е следвало да изтече на 14.01.2023г., като след удължаване на срока с периода от 69 дни, през които не е текла давност, срокът изтича след датата на исковата молба – 03.02.23г. Към датата на подаване на исковата молба, вземането на м. 11.2019г. не е било погасено по давност. Следователно, СРС е приел за погасени по давност вземания за подълъг период от действителния. Намаляването на периода, за който вземанията са погасени по давност, съобразно мотивите на въззивния съд, би довело до увеличаване на размера, до който искът е основателен. Предвид изложеното и при съобразяване на забраната за влошаване положението на жалбоподателя, въведена с чл. 271, изр.2 от ГПК, въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

В отхвърлителната част, в частта, с която исковете са уважени по отношение на другия ответник, както и в частта, с която е уважен искът за мораторна лихва спряно въззивницата, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

По разноските: