Решение № 183 от 29.06.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Шумен, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20233600500251 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по жалба /наименована молба/ вх.

№ 13700/30.05.2023 г. от З. Р. С. и Т. Г. Р., действащи чрез пълномощника си адв. д-р В. Д., против разпореждане изх.№ 7249/19.05.2023 г. по изп.д.№ 20239300400283 по описа на ЧСИ А.Р. с рег. № 930, с район на действие ШОС. С атакуваното разпореждане е отказано да се допусне поправка на явна фактическа грешка при определяне размера на дълга, съответно таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и е прието, че размерът на задължението е правилно определен съгласно стойностите в изпълнителния лист, по курса на швейцарския франк към датата на образуване на изпълнителното дело – 19.04.2023 г. Прието е, че съдебният изпълнител ще събира вземането, присъдено в швейцарски франка по левовата му равностойност към момента на погасяване, по обменния курс на към деня и мястото на плащане /разпределението/.

В жалбата си жалбоподателите – солидарни длъжници по изпълнителното дело считат, че неправилно съдебният изпълнител е определил таксата по т.26 ТТР ЗЧИ на 6656лв., тъй като неправилно е формирал паричната основа, върху която е изчислена тя, а именно общо 123924,39лв., по курса на швейцарския франк към датата на образуване на изпълнителното дело. Според жалбоподателите паричното задължение по изпълнителния лист и въззивното решение било в размер на 50559,19лв. – определено по курса на швейцарския франк според първоначално договорения с договора за кредит курс на българския лев – 1,1908лв. за 1 швейцарски франк. Сочат, че с решението предмет на изпълнение били прогласени за нищожни множество клаузи на договора за кредит на основание чл.143, т.19 вр. с чл.146 ЗЗП /изм. ДВ бр.100/2019г./, а именно тези, с които било 1 възложено на жалбоподателите да носят валутен риск от увеличаване курса на швейцарския франк. В мотивите на въззивния съд - решение по в.т.д.№ 702/2021 г. на АС гр. Варна, с което било оставено в сила решение по т.д.№ 9/2019 г. на ШОС било прието, че курсът на швейцарския франк, по който следва да се изчисли размера на задължението бил този, към момента на сключване на договора, а именно 1,1908лв. за 1 швейцарски франк. В противен случай считат, че би се стигнало до обогатяване без основание на ЧСИ и на взискателя.

Предвид изложеното молят съда да отмени определението от ЧСИ разноски по т.26 в размер на 6656,22,лв. и да приеме, че реално дължимата такса е в размер на 3242,37лв., изчислена върху основа от 50559,19лв., явяваща се превалутирана сума, изчислена на основа размера на дълга по изпълнителния лист отнесена към курса на швейцарския франк според първоначално договорения в договора за кредит курс на франка към българския лев – 1,1908лв. Претендират присъждане на разноски.

Взискателят е депозирал писмени възражения по жалбата, в което излага доводи за недопустимост на същата, а по същество и за нейната неоснователно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за недопустимост на жалбата /молба/, тъй като се оспорва формирането /изчисляването/ на размера на задължението, съответно пропорционалната такса по т.26 ТТР ЗЧСИ, което не попада в обхвата на чл.435 ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от надлежни страни по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Приложеното копие на изп.д. № 20239300400283 по описа на ЧСИ А.Р., с рег. № 930, с район на действие, района на ШОС, е образувано на 19.04.2023 г. по постъпила молба от „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517 гр. С. /цесионер/, с приложен към нея изпълнителен лист от 11.04.2023 г. по в.т.д. № 702/2021 г. по описа на АС гр. Варна, издаден в полза на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. С., ...., представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., против солидарните длъжници Т. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. .... и З. Р. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Шумен, ул. ...., по силата на който последните са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумата от 42 458.17 швейцарски франка, от които главница - 36 321.35 швейцарски франка, възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г. – 4 679.63 швейцарски франка, наказателна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г. – 1 067.40 швейцарски франка, банкови такси – 298.17 швейцарски франка и застраховки – 91.62 швейцарски франка дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38119 от 30.05.2008 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното й заплащане.

На 02.05.2023 г. е връчена покана за доброволно изпълнение до двамата длъжници, в която е посочено, че вземането им възлиза на 123924,39лв., от които главница 72260,18лв., законна лихва в размер на 32215,86лв. за периода 14.01.2019 г. – 10.05.2023 г., 12208,91лв.

2 неолихвяеми вземания и 7239,44лв. такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 10.05.2023 г.

На лист 1 от делото на гърба и на лист 191 се съдържа постановление, с което са приети разноски по изп. дело, от които под т.11 - пропорционална такса по т.26 – 6656,22лв.

По делото е постъпило писмено становище, вх.№ 12616/17.05.2023 г. от двамата длъжници до ЧСИ, с което молят съдебния изпълнител да допусне изменение /поправка на очевидна фактическа грешка в изписването размера на дължимите суми записани в ПДИ, като преизчисли всички суми в швейцарски франкове по курс 1,1908лв. за 1 швейцарски франк, след което да изпрати до длъжниците нова ПДИ. В становището излагат, че размера на дълга е 50559,19лв., а таксата по т.26 – 3242,37лв. Молят, в случай, че ЧСИ не допусне исканата поправка да приеме становището им за частна жалба по чл.436, ал.1 ГПК в частта за оспорване на разноските по т.26.

С разпореждане изх.№ 7249/19.05.2023 г. ЧСИ е приел, че размерът на задължението е правилно определен, съгласно посочените в изпълнителния лист на АС гр. Варна стойности, като е взет предвид курса на швейцарския франк към датата на образуване на ИД - 19.04.2023 г.; Съгласно практика на ВКС - реш. № 213/10.09.2012г. „длъжникът по задължение в чужда валута не може да плати в лева по избран от него курс, тъй като от възникване на вземането до деня на плащането са възможни колебания на обменния курс и не бива кредиторът да получи по-малко от онова, което му се дължи в действителност“. В решението на ШОС и ВАС, се определя размера на дълга в швейцарски франка, чиято левова равностойност съдебният изпълнител събира към момента на погасяване. Когато вземането е присъдено във валута, при принудително изпълнение то се погасява чрез плащане в български лева по обменния курс на съответната валута в деня и мястото на плащането /разпределението. Не е налице явна фактическа грешка и дългът, съответно таксата по ТТР, са коректно определени към датата на образуване на делото, съответно в ПДИ.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: На основание чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските. Съгласно приетото в т.2 от ТР №3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските посочени в поканата за доброволно изпълнение.

В случая вземането по изпълнителния лист е присъдено в швейцарски франка, а изпълнението му е в български лева. При това положение спорният въпрос по жалбата е по кой курс и към коя дата следва да се определи левовата равностойност на присъдената с изпълнителния лист сума в швейцарски франка, в случай, че длъжникът заплаща присъдената сума в националното платежно средство – български лев, вследствие валутната разлика между швейцарския франк и лева. Становището на съдебния изпълнител в атакуваното разпореждане, както и на взискателя е, че това следва да е по обменния курс на 3 швейцарския франк в деня и мястото на плащането /разпределението. Според жалбоподателя задължението, респ. таксата по т.26 следва да се изчисли по курса на швейцарския франк към момента на сключване на договора за банков кредит – 1,19,08 лв. за 1 франк, с оглед прието в мотивите на съдебното решение нищожност на клаузи на договора уреждащи носенето на валутния риск.

Настоящият състав счита, че в случая е налице неяснота в изпълнителното основание, респ. издаденият въз основа на него изпълнителен лист, която възниква при превеждане в изпълнение на осъдителното решение, относно това по кой курс на швейцарския франк спрямо българския лев следва да бъде заплащана присъдената сума от двамата солидарни длъжници. Ето защо и при наличието на спор между страните, за да бъдат приложени правните последици на решението, възниква нужда от тълкуване на същото.

Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението макар и да са задължително цяло с диспозитива, не са източник на сила на пресъдено нещо.

С оглед горното съдът в настоящото производство, имащо за предмет жалба против действия на съдебния изпълнител, в частност постановление за разноски /чл.435 и сл. ГПК/, не може да тълкува мотивите на решението, което се изпълнява, респ. да даде задължителни указания на съдебния изпълнител в какъв смисъл да тълкува решението. Касае се за официално, автентично тълкуване, което може да се извърши само от съда постановил решение, по предвидения в ГПК ред – чл.251 ГПК. Осъдителните решения, каквото е настоящото подлежат на тълкуване преди да са изпълнени /чл.251, ал.2/. При тълкуването по чл.251 ГПК ще се отстрани неяснотата в решението спрямо всички и завинаги.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателите не се следват.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба /наименована молба/ вх.№ 13700/30.05.2023 г. от З. Р. С. и Т. Г. Р., действащи чрез пълномощника си адв. д-р В. Д., против разпореждане изх.

№ 7249/19.05.2023 г. по изп.д.№ 20239300400283 по описа на ЧСИ А.Р. с рег. № 930, с район на действие ШОС, с което е отказано да се допусне поправка на явна фактическа грешка при определяне размера на дълга, съответно таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ посочен в ПДИ.

На основание чл.437, ал.4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5