Присъда № 82 от 14.04.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към

Присъда с рег.№82/14.04.2025г. по НОХД № 223/2025г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С. Н.

С., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 15.03.2024 г. в с.Главатар, обл.Пловдив, е отнел чужди движими вещи – пари в размер 400 лева, собственост и от владението на В. М. А., ЕГН **********, **, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

По искане на подсъдимия и защитника му, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия се предложи да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като с оглед обстоятелството, че производството се провежда по реда на глава 27 от НПК, се предлага размерът на същото да бъде редуциран с една трета, като му се наложи в размер на една година, излагайки смекчаващи отговорността обстоятелства. Предлага се наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Подсъдимият С. Н. С. в съдебно заседание, призна вината си и искрено се разкая за случилото се. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително излушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по посоченото в него. Пледира за по-леко наказание, присъединявайки се към позицията на защитата си.

Адв. К., служебен защитник на подс.С., предлага съда да приеме наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, включително, че се касае за маловажен случай на деянието по смисъла на чл.194, ал.3 от НК, изтъквайки аргументи в тази насока на плоскостта на размера на отнетата парична сума, както и невъзможността същият да я възстанови поради обстоятелството, че понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Пледира за наказание, което предвид реда, по който се провежда производството, моли размера му да бъде редуциран с една трета, без да конкретизира вида и размера на същото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

1

Подсъдимият С. Н. С. е роден **, с адрес за призоваване **, понастоящем в Затвора гр. София, б., б.г., неженен, с основно образование, неработещ, осъждан, ЕГН **********.

Март месец 2024 г. св. В. М. А.-Б., ЕГН ********** от гр.** живеела на семейни начала със св. Т.И.Н. в негова къща на **.

На 07.03.2024 г. в къщата пристигнал обв. С. Н. С., който бил познат на св. Н. и св. А.-Б.а, за да ги види. Обв. С. нямал къде да живее и много често пребивавал в дома на отец И. в Нови хан. Св. А.-Б.а го поканила в къщата и уведомила по телефона св. Н.. Обвиняемият останал на гости в дома им, като разходите по издръжката поемали св. Н. и св. А.-Б.а. Последните двама ходели на работа през деня, а обвиняемият С. стоял сам в къщата, където ядял, пиел и пушел. На 14.03.2024 г. св. А.-Б.а взела заплатата си- пари в размер 650лв., които като се прибрала в къщата, сложила във вътрешния джоб на якето си, което оставила в стаята, обособена като спалня за двамата със св. Н.. Това било забелязано от обв. С.. На следващата сутрин, а именно на 15.03.2024 г., св.Н. излязъл от къщата рано за работа. Малко след него излязъл от къщата обв. С., като съобщил на св. А.-Б.а, че отивал за риба. По- късно на същия ден и тя излязла от къщата, не я заключила и отишла на работа. След това на същия ден, 15.03.2024 г., обв. С. се върнал в къщата в **, влязъл вътре и видял, че няма никого. Той отишъл в стаята, обособена като спалня за св. Н. и св. А.-Б.а, бръкнал във вътрешния джоб на якето на св. А.-Б.а и взел от собствените й пари в размер 400/четиристотин/лева, събрал си неговите вещи и напуснал къщата без да каже на никого в посока с. Нови хан. Около 18.00ч. на 15.03.2024 г. св. Н. се прибрал от работа в къщата си и видял, че няма никой вътре. Той се обадил по телефона на пострадалата В. М. А.-Б.а и я попитал дали знае къде е обв. С.. Тя му отговорила, че не знае. След това я попитал къде е оставила парите си от заплатата, която била взела предния ден. Тя му обяснила и той отишъл в стаята, обособена за тяхна спалня, бръкнал във вътрешния джоб на якето й и установил, че вътре имало само пари в размер 250лв, 400лв. липсвали. Той веднага уведомил по телефона пострадалата и тя много се разстроила, тъй като липсващите пари били предназначени за купуване на лекарства. Св. Н. се опитал да се свърже няколко пъти по телефона с обвиняемия, но последният не отговарял на обажданията му, след което го изключил.

Във връзка с констатираната липса на парите в размер 400лв., собственост на пострадалата А.-Б.а на 15.03.2024 г. св. Н. уведомил органите на полицията за случилото се.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетелите В. М. А. и Т.И.Н., дадени в досъдебното производство, които 2 подкрепят направените самопризнания от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени и надлежно приобщени към доказателствения материал – справка за лице АИС „БДС“, справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимия.

От наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството. Това е така, тъй като съдът напълно кредитира показанията на всички свидетели по делото, които се подкрепят изцяло от останалите писмени доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 15.03.2024 г., в с.

Главатар, обл. Пловдив, е отнел чужди движими вещи –пари в размер 400/четиристотин/лева, собственост и от владението на В. М. А., ЕГН ********** от гр. **, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на престъпното посегателство, като е отнел чужди движими вещи на инкриминираната дата в с.Главатар, обл.Пловдив, установени по вид и стойност от доказателствата по делото. Това е било сторено без съгласието на владелеца им В. М. А., като подсъдимият е прекъснал с действията си упражняваното от последния фактическо господство върху отнетото имущество и е установил свое владение върху него.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Този извод на съда се подкрепя от обсъдените свидетелски показания, а също и от съвкупната доказателствена маса.

Съдът намира за несъстоятелни доводите на защитата на подсъдимия, че следва деянието да се преквалифицира по реда на чл.194, ал.3 от НК – маловажен случай на кражба, тъй като настоящият случай не се отличава по нищо от обикновените случаи на деянието „кражба“ по смисъла на чл.194, ал.1 от НК. За да е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК следва извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдът не споделя 3 наведените от защитата съображения за това, а именно, че се касае за вещи – пари на ниска стойност, както и че подсъдимият имал желание да ги възстанови, но обективно не можел, поради задържането си в затвора. Следва да се има предвид, че само и единствено размера на причинената вреда не може да обоснове извод за маловажност на случая. Факт е че вредните последици от деянието не са отстранени, подсъдимият е имал тази възможност много преди постановяването на съдебния акт, още повече, че същият изтърпява наказание лишаване от свобода в пенитенциарно заведение по предходно осъждане, а не е бил задържан в настоящото производство. От значение в случая, за да не приеме съдът, че се касае за маловажен случай, са и обстоятелствата, изтъкнати от представителя на държавното обвинение, а именно, че се касае за лице с обременено съдебно минало, което се е възползвало от доверието и гостоприемството на своите приятели, които са го приютили за известен период от време в дома си, с което подсъдимият се е възползвал и до по-лесния достъп до парите. По тези съображения съдът намира, че „маловажен случай“ на процесното престъпление е неприложим.

ПО НАКАЗАНИЕТО

При индивидуализиране на наказанието за извършеното престъпление п о чл.194, ал.1 от НК от страна на подсъдимия С., Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от същия самопризнания, искреното му съжаление за стореното, невисоката стойност на отнетото имущество, а отегчаващи отговорността обстоятелства се откриват в недобрите му характеристични данни, предвид обремененото му съдебно минало. До настоящия момент подсъдимият е осъждан с осемнадесет влезли в сила съдебни акта, последният от които е за престъпление – също по чл.194, ал.1 от НК, извършено в реална съвкупност с настоящото. Подсъдимият е осъждан преимуществено за престъпления против собствеността на гражданите, за които са му налагани наказания лишаване от свобода, очевидно неизиграли своя поправително-превъзпитателен ефект.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице относителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и предвид правната квалификация на деянието определи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА при параметри до осем години. Същеверменно, тъй като в случая производството е проведено и е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, т.е. съобразявайки и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като намали определеното наказание с една трета, поради което и наложи на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание Съдът, отчитайки смекчаващите и отегчаващи 4 отговорността обстоятелства, счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, в какъвто смисъл са визираните в чл.36 от НК цели на наказанието, е необходимо така наложеното му наказание “лишаване от свобода” да бъде реално изтърпяно при първоначален СТРОГ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.

Причините за извършване на престъплени ето от страна на подсъдимия са незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното опазване, ниската правна култура на дееца, както и неспазването на установения в държавата правен ред, а също и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин.

По делото няма приобщени веществени доказателства и направени разноски.

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.