Определение № 9599 от 10.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9599 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110126540 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …/ …

10.03.2026г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на 10.03.2026г., в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. № 26540 по описа за 2025 г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано във връзка с постъпила искова молба от И. Н. К., чрез адв.Д. М. от САК, срещу ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ...... – Изп. директор, с която е предявен иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №.....г. на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди, че на 21.08.2023г. сключил Договор за паричен заем №.... с ......, по силата на който кредитодателят е отпуснал сумата от 2 000 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита. Твърди, че в чл.4 от процесния договор било предвидено задължение в тежест на кредитополучателя да осигури обезпечение – две физически лица, поръчители или банкова гаранция. На същата дата ищецът сключил и Договор за предоставяне на гаранция № .... с ....., като било предвидено заплащане на възнаграждение в размер на 1721,34 лв., платимо разсрочено ведно с погасителните вноски. Поддържа, че процесният договор за паричен заем е недействителен поради противоречието му с чл. 22 1

ЗПК. Счита, че възнаграждението за гарант е следвало да бъде включено в ГПР. Допълва, че възнаграждението за гаранта е бил изначално известен за кредитора разход, като предоставянето на самото обезпечение е било условие за сключване на договора. Налице било заобикаляне на закона. Счита, че с договора за гарант не се предоставяла реална услуга.

Твърди, че дружеството гарант ..... е дъщерно дружество на за ......, с оглед което възнаграждението за гаранта представлява скрита печалба за кредитодателя. Поддържа, че към договора за кредит била сключена и застраховатрлна полица, съдържанието на която е било изписано с шрифт, по-малък от 12. Сочи, че същата следвало да бъде включена в ГПР, като стойността на същата възлизала на 35 лв. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк.Д. К., с който оспорва иска като недопустим поради липсата на правен интерес. Посочва, че отв.

...... към настоящия момент не е носител на спорното право и съотв. надлежна страна, поради това, че вземането е погасено от гаранта, който е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, като впоследствие вземането е цедирано от гаранта на ...... По същество оспорва исковата претенция като неоснователна. Поддържа, че процесният договор е действителен като сключен в съответствие с изискванията на ЗПК. Твърди, че ГПР включва всички разходи по кредита, като в процесния случай това е само лихвеното задължение освен главницата. Излага твърдения, че договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно отношение, възникнало след сключване на договора за кредит, с оглед което възнаграждението за гарант не представлявало пряк разход по кредита. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Представя доказателства за плащане в негова полза от гаранта ..... и потвърждение за сключена цесия.

Служебно е извършена справка в ЕИСС, видно от която с Решение №4076/11.03.2025г. по гр.д. №30103/2024г. на СРС, 35 състав е прогласена нищожността по иска на И. К., чрез адв.Д. М. от САК, срещу ..... на Договор за предоставяне на гаранция №.....г.

Правните изводи на настоящия съдебен състав са следните:

Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. В своята практика върховната съд. инстанция приема, че договорът за цесия е консенсуален и с постигането на съгласие между страните цедентът се разпорежда с вземането си, а цесионерът става титуляр на вземането по отношение на цедента. Прехвърлянето на вземането има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Цесията не лишава длъжника от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във връзка с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента.

В случая цедентът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения от ищеца иск за прогласяване нищожността на оспорените с исковата молба договорни клаузи по договора за кредит, сключен с ....... Не е налице предявена осъдителна искова претенция за връщане на надплатеното по недействителното правоотношение. Прогласена е по съд. ред нищожността на правоотношението по поръчителстване, сключено с гаранта. С оглед изложеното за ищеца липсва правен интерес от търсената с предявения иск защита, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, за наличието на която съдът следи служебно през цялото времетраене на делото в инстанционното производство. Иск срещу цедента за прогласяване нищожността на дог. клаузи не ползва по никакъв начин ищеца, освен в хипотезата на присъждане на разноски по чл.38 от ЗА, което само по себе си 2 не може да обоснове провеждане на исково производство срещу цедента. Обратното е в грубо противоречие с разбиранията за законност. Поради това настоящото производство подлежи на прекратяване, като проц. недопустимо.

Така мотивиран, на осн. чл.130 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба с вх. №162399/09.05.2025г. от И. Н. К., чрез адв.Д. М. от САК, срещу ......, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №.....г., по която е образувано горното дело, като недопустима поради липсата на правен интерес.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА И. Н. К., ЕГН:**********, да заплати в полза на ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ...... – Изп. директор, сума от 51,13 /петдесет и едно евро и тринадесет стотинки/ евро, представляваща разноски за юрк. възнаграждение в мин. размер за настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3