Решение № 3 от 02.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 02.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241100113812 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.42, ал.1, б.“б“ от ЗН във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН, чл.124, ал.1 от ГПК, както и искане по чл.537 от ГПК.

В исковата молба са изложени съображения, че през 1988г. родителите на ищеца Й.И.Й., починал на 12.03.2024г., и М.Й.Й., починала на 05.07.2020г., придобиват с Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 03.05.1988г. недвижим имот в град София по време на брака си, а именно ап.44, находящ се в гр. София, ж.к. „********, със застроена площ 68.62 к в . м.

Ищецът Л. Й. И. излага, че е единствен наследник по закон на Й. и М.Й. и живее в гореописаното жилище от 1988година, когато родителите му го придобили. След като сключил граждански брак останал да живее в апартамента, собственост на родителите му, заедно със семейството си.

Няколко месеца по-късно родителите му се преместили да живеят в град Роман и искали да му прехвърлят собствеността върху апартамента, но не го направили с оглед обстоятелството, че е единствен наследник по закон и всичко, което притежават ще бъде негова собственост след тяхната смърт.

Живял със семейството си в апартамента повече от 10 години, правили много 1 подобрения и го поддържали. Октомври месец тази година разбрал от роднини в град Роман, че баща му Й.И.Й. е прехвърлил къщата и поземления имот на роднина П. М. М. със завещание. След проверка установили, че в агенция по вписванията има вписано завещание, което се твърди, че е написано от баща му, с което завещава своите идеални части от гореописания имот и къщата в Роман на ответницата. Последните години от живота си бащата на ищеца бил с влошено здраве и здравословното му състояние изключвало възможността да напише саморъчно текст от четири страници и да го подпише. Счита, че баща му не е разбирал какво означава този акт. Твърди, че саморъчното завещание не е написано и подписано от баща му. Освен това от текста на завещанието не става ясна волята на завещателя, което противоречи на чл.44 във вр. с чл.20 от ЗЗД, че лишава единствения си син от наследство.

На 01.08.2024г. в Служба по вписванията-София е вписан препис от обявеното завещание на Й.И.Й. с №55, том 12, тип акт – препис от обявено завещание, книга Вписвания. На 07.08.2024г. е вписан констативен нотариален акт, издаден по документи, №70, акт том 143, книга Прехвърляния №61706/07.08.2024г. в Служба по вписванията. Двете вписвания касаят наследствения недвижим имот в град София, на който ищецът твърди да е собственик по наследство, тъй като обявеното завещание е нищожно, като ненаписано и подписано от баща му Й. Й.. Твърди, че е собственик на ¾ идеални части от недвижимия имот на основание наследство и придобиване по давност чрез владение в периода от 2011г-2021г.

Предвид изложеното предявява следните обективно съединени искове:

-Да бъде прието за установено по отношение на ответника, че саморъчното завещание е нищожно на основание чл. 42, б. „ б" ЗН, тъй като не е написано и подписано от завещателя, по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „******** с кадастрален идентификатор ***, с площ 68.62 к в . м .

- Да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по наследство , като първо основание, и придобивна давност , като второ основание, на ¾ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „******** с кадастрален идентификатор ***, с площ 68.62 кв. м.;

- Направено е искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на 2 констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №28, том V, рег.№ 8511, дело№752/2024г. на нотариус Т..

Ответникът П. М. М. е представилa писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Заявява, че ще се ползва от правата, произтичащи от саморъчното завещание, съставено на 25.11.2021г. от Й. Й., обявено с Протокол от 10.06.2024г. по регистъра на нотариус С. Т., вписан в НК с номер 065. Не оспорва, че ищецът е придобил по наследство от своята майка М.Й.Й., починала на 05.07.2020г., правото на собственост върху 1/4 ид. ч. от посочения по-горе недвижим имот - апартамент 44 и че двамата с ищеца са съсобственици от момента на смъртта на Й. Й. (12.03.2024г.) Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Представено е саморъчно завещание на Й.И.Й. с което същия завещава на П. М. М. ¾ идеални части от процесния недвижим имот.

От протокол за обявяване на саморъчно завещание се установява, че същото е обявено на 10.06.2024г.

На 07.08.2024г. е издаден констативен нотариален акт за собственост №28/2024г., с който П. М. е призната за собственик на ¾ иделани части от процесния недвижим имот на основание завещание.

Ищецът оспорва автентичността на саморъчното завещание, във връзка с което са приети основна и повторна съдебно-почеркова експертиза, по които вещите лица правят заключение, че ръкописният на завещанието изцяло е изпълнен от Й.И.Й., както и че подписите след думата „Завещател“ в края на текста и на различни места в четирите страници на оригинала на саморъчно завещание от Й.И.Й., ЕГН ********** са положени от него.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. Н.А.М. дава показания, че с ищеца са първи братовчеди. Знае, че той живеел в апартамента в ж.к. Сердика от много години-40 години. Родителите му не живеят с него, те си живеели в гр. Роман, иначе се грижели за него. Докато можел вуйчо му носел храна и пари на сина си. Родителите на Л. знаели, че жилището е негово и не са имали намерение да го продадат или даряват. Според свидетля няма 3 кой да е оспорвал, че Л. ползва собствено жилище и не знае някой да го е правил. Познава П. М. от разговори на погребението на родителите на ищеца и няма родствена връзка с нея.

Свидетелката М.Д.Т. познава ищеца от детството си, но не го е виждала отдавна. Преди 23 години го видяла за последно, тогава дошъл в гр. Роман.

Баща му познава също от детството си, ходила в тях в Роман, когато съпругата му била жива я канели. Те купили къща в близост до тяхната на около 200-300 метра и се виждали често. С ищеца са втори братовчеди. Решенията за поддръжката и ремонтите на апартамента ги взимал бащата на ищеца. Той изцяло се грижел за апартамента, идвал често в София, плащал сметките.

Имал ключове за апартамента, което знае тъй като го видяла да вади ключовете за София, когато пътували заедно във влака.Той винаги е имал ключ за апартамента. Свидетелката не знае ищецът да е работил, но явно разчитал финансово на родителите си, защото много често идвал вуйчо му и леля му М. докато бил жив, но след това идвал по-често. След като плащал сметките, вуйчо й Й. споделял това с нея. Не знае защо е направил завещение в полза на ответницата, но синът му не можел да му помага, а П. му носила храна.

Той споделял с нея и се случвало заедно да си плащат сметките в Изипей и той казвал, че плаща сметките за София. Не знае да е плащал сметки в присъствието на съпругата си. Леля М. си счупила крака и в болницата отишли да я видят. В същото време звъннал телефона и се обадила снаха й П.. След като разбрала, че добре е минала операцията започнала да говори за пари и че трябва да се пращат повече парички за София, освен сметките. Свидетелката се учудила, тъй като снахата не попитала дали са дали пари за операцията, освен това безпокояла един болен човек, което свиделката не счита за редно. Според свидетелката родителите на ищеца плащали всичко, а баща му работел дълго време след пенсионирането си.

Свидетелката не е виждала Й. в София, но когато пътували заедно във влака той казвал, че пътува до апартамента в София при сина си. Веднъж, когато го срещнала на пазара, отбелязала, че е с бастун, а той отговорил, че това е от възрастта и че е решил какво да прави в бъдеще, но нищо не споменал повече. Не знае дали Л. е работил, но знае, че е болен.

По иска с правно основание чл.42, ал.1, б." от ЗН във връзка с чл.25, 4 ал.1 от ЗН, съдът приема следното:

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗЗД с аморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. От приетите съдебно- почеркови експертизи, които са непротиворечиви, се установява, че саморъчното завещание е написано и подписано от Й.И.Й..

От съдържанието му е ясна волята на завещателя, който завещава на отвтеницата идеална част от описаните в завещанието недвижими имоти, един от които е процесния. Предвид изложеното е неоснователно възражението на ищеца, че завещанието е неясно, тъй като не може да се установи волята на завещателя.

Предвид изложеното, в настоящото проиводство не се установява основателността на иска за нищожност на саморъчното завещание, тъй като същото е написано собственоръчно от завещателя, който го е подписал, като волята му е ясна от съдържанието на завещаноето, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът приема следното:

От доказателствата се установява и между страните не се спори, че ищецът е единствен наслeдник по закон на Й.И.Й., починал на 12.03.2024г. Не е спорно, че ищецът е собственик на ¼ идеална част от процесния недвижим имот по наследство след смъртта на майка си, починала на 05.07.2020г.

Установява се, че бащата на ищеца Й. Й. се е разпоредил със собствената си ¾ идеална част от процесния недвижим имот със саморъчно завещание в полза на ответницата.

Не е спорно между страните и е налице изрично признание от страна на ответницата в писмения отговор, че от 1994г. родителите на ищеца се преместили да живеят в къщата им в гр. Роман, където са съседи с ответницата, а ищецът останал да живее в процесното жилище. Не е спорно обстоятелството, че ищецът упражнява фактическа власт върху целия процесен апартамент от 1994г. до настоящия момент, където е живеел със съпругата си П. С. Н.. Без значение за решаване на спора е обстоятелството 5 дали и кога ищецът се е развел с нея, тъй като от значение е упражняването на фактическа власт върху целия процесен имот от него.

Наведеното от ответника придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено.

От показанията на свидетеля М. се установява, че ищецът живее в апартамента в ж.к. Сердика от много години, от 40 години. Родителите му си живеели в гр. Роман, но се грижели за сина си. Докато можел баща му Й. му носел храна и пари. Според свидетеля родителите на Л. знаели, че жилището е негово. Не знае някой да е оспорвал собствеността му.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М., тъй като изцяло са подкрепени от събраните доказателства. Освен това са логични и житейски обосновани отсносно обстоятелствoто, че Л. е живял в процесния апартамент от 1994г. до сега, ползвал имота като свое жилище, тъй като е единствен наследник на родителите си.

От събраните доказателства се установява и между страните не е спорно, че владението върху имота е било необезпокоявано, тъй като родителите на ищеца не са живеели при него, но винаги са го подкрепяли и не са оспорвали правото му да владее апартамента като свое жилище.

Показанията на свидетелката Тошева не опровергават посочения извод, тъй като обстоятелството, че Й. е имал ключ от апартамнета не означава, че е оспорвал владението на сина си върху същия. Обстоятелството, че родителите на ищеца или само баща му са заплащали консумативни разходи за жилището, което се установява от представените с писмения отговор доказателства, не води до извод, че те са се противопоставяли на установената фактическа власт върху имота от сина им. Показанията на разпитаните свидетели са непротиворечиви относно това, че родителите на ищеца са му помагали, като от 1994г. синът им живее в апартамента и го ползва за свое жилище, но това не води до извод да са оспорвали владението му над имота и 6 да са се противопоставяли на същото.