Решение № 178 от 20.09.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Бургас, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. С.

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500258 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Л. Н. С., чрез пълномощника му адв.В. срещу съдебно решение № 357 от 16.04.2024г., постановено по гр.д. № 2192/2021. по описа на БОС в ЧАСТТА,с която съдът е отхвърлил предявения от въззивника иск за неимуществени вреди над уважения размер от 20 000 лв.до пълния предявен размер от 45 000 лева.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната отхвърлителна част. Въззивникът намира присъденият размер на обезщетението за несправедливо занижен, в резултат на пропуски на съда да обсъди детайлно и да съобрази всички получени от пострадалия травматични увреждания, периодът на лечение и възстановяване, продължителният период от време, през който ищецът е търпял болки и страдания, не са били обсъдени в достатъчна степен всички настъпили усложнения и трайни последици, както и негативното отражение на произшествието върху психо-емоционалното му състояние. Отправеното до БАС искане е за отмяна на решението на БОС в обжалваната му част и постановяване на съдебно решение, с което на въззивника се присъди допълнително обезщетение от още 25 000 лв. Моли решението на БОС да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени на 1 ответника, ако въззивната жалба на ищеца бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство,вкл.и възнаграждение на адв.В. по чл.38 ал.2 от ЗА. Няма доказателствени искания.

В представения в законоустановения срок писмен отговор въззиваемото застрахователно дружество ЗД“Бул Инс“ АД е оспорило въззивната жалба, излагайки доводи за нейната неоснователност. Счита, че присъденото обезщетение в размер от 20 000 лв. отговаря на критериите за справедливост, като излага доводи, че БОС е съобразил в пълна степен всички релевантни за определяне размера му факти и обстоятелства,установени по делото. Наведени са доводи и в насока, че макар първоинстанционният съд да не е приел за основателно възражението за съпричиняване,по делото са ангажирани доказателства в тази насока, поради което счита, че то следва да се има предвид от съда. Моли решението на БОС да бъде потвърдено, няма доказателствени искания, претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от пълномощника му адв.В., в която се сочи, че се поддържа въззивната жалба, няма доказателствени искания, претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно уведомено, се представлява от адв.Д., който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Няма доказателствени искания, претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС намери следното:

Ищецът е предявил пред БОС срещу ответника-застраховател иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от него в резултат от ПТП ,настъпило на 19.05.2021г.

Между страните няма спор,че с присъда № 97/17.05.2023г. на БРС по НОХД № 2583/2022г. П. И. М., водач на л.а. Деу, рег. №* е била призната за виновна, че на 19.05.2021г., на автомагистрала Тракия, при управление на лек автомобил Деу, модел Калос, с рег. № * е нарушила правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.23, ал.1 ЗдвП и чл.116 ЗДвП, като се движила на малка дистанция зад лек автомобил марка “БМВ“, модел Х5, с рег. № *, не намалила скоростта и не спряла, при което допуснала ПТП, в резултат на което последвал удар с движещия се пред нея в същата пътна лента лек автомобил марка “БМВ“, модел Х5, с рег. № *, в следствие на който последвал удар с паркирания в аварийната лента лек автомобил марка БМВ, модел 530Д, с рег.

2

№ * с което деяние по непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно лице – две лица, намиращи се в аварийната лента до лек автомобил марка “БМВ“, модел 530Д, с рег. № *, както следва: счупване на дясна фибула с дислокация и вътреставно полифрагментно счупване на дясна тибия на пешеходеца А. С. С. и счупване на костите на подбедрицата с руптура на ПКВ и хидропс на пешеходеца Л. Н. С., довели в съвкупност до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок около 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като на основание чл.343, ал.3, пр.4, б.“а“, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.5, ал.2, т.1, чл.23, ал.1 и чл.116 ЗДвП, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК подсъдимата е осъдена на лишаване от свобода за срок от 5 месеца, при условията на чл.66, ал.1 НК, както и е лишена от право да управлява МПС за срок от 1 година. С решение № 299/29.11.2023г. на БОС по ВНОХД № 1034/2023г. присъдата е изменена, като подсъдимата е оправдана само по обвинението за нарушаване на правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП, както и е отменено наказанието и лишаване от право да управлява МПС за 1 година. В останалата си част присъдата е потвърдена и е влязла в сила.

Правилно и в съответствие с чл.300 ГПК първоинстанционният съд е съобразил задължителната сила на присъдата относно извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца. БАС споделя изцяло и становището на БОС, че не се установява от събраните по делото доказателства съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца Л. С..

Между страните няма спор,че за процесния л.автомобил „Деу, рег. № * е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника застраховател ЗД “Бул Инс“ АД, представени са и писмени доказателства, поради което и съобразно чл.153 ГПК, въззивният съд също приема, че за горепосочения лек автомобил е бил сключен валиден и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ ответното застрахователно дружество.

С оглед факта, че страните не спорят по присъденото на ищеца Л. С. обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева, в която част решението не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила, съдът приема, че със сила на присъдено нещо е установено основанието за ангажиране на отговорността на застрахователя по иска с правно основание чл.432 КЗ за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП, причинено по вина на водач, управлявал застрахован при въззиваемото дружество по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил.

Във въззивното производство страните спорят по размера на обезщетението за неимуществени вреди,като според ищеца присъденото му обезщетение в размер на 20 000 лв. е занижено, не отговаря на критериите за 3 справедливост, като съдът не е съобразил при определяне размера му всички получени увреждания и преживени болки и страдания.

В съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД е утвърдено становище, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. От една страна, при определяне размера на обезщетението е необходимо съдът да обсъди указаните с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд общи критерии, каквито са: характерът на увреждането, начинът и ситуацията на извършването му, а в хипотезата на причинена смърт - възрастта на увредения и отношенията между него и ищецът, търсещ обезщетение за неимуществени вреди. Освен общите критерии, съдът следва да отчете и специфичните за конкретния случай обстоятелства,както и да съобрази социалноикономическите условия в страната към момента на увреждането.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди БОС е взел предвид,че в резултат на ПТП ищецът е претърпял средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на подбедрицата, с руптура на ПКВ и хидропс, като е понесъл болки, страдания и неудобства, продължили през целия период на лечението и оздравителния период.

Въззивната инстанция намира,че размерът на присъденото от БОС обезщетение за претърпените неимуществени вреди от 20 000 лв. е занижен и не съответства на изискванията за справедливост. От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил не едно, а няколко травматични увреждания - контузия на гръден кош; фрактура на дясна подбедрица в проксималната и част; руптура на предна кръстна връзка; охлузване на кожата в проксималната част на лява подбедрица.

Непосредствено след инцидента, през първите десет дни, ищецът е изпитвал силни болки въпреки медикаментозното обезболяване. Проведено е било консервативно лечение –имобилизация на десен долен крайник на 22.05.2021г., с гипсова имобилизация. На 22.05.2021г. е бил изписан от болницата с гипсиран десен крак. Ищецът обаче е продължил да изпитва персистираща болка в дясната колянна става, поради което е бил направен ЯМР на 17.06.2021г. на дясното коляно. Отново е бил хоспитализиран на 21.06.2021г. в ортопедичното отделение на УМБАЛ-Бургас, като е била извършена операция –безкръвна репозиция и имобилизация –тутурна шина за срок от 4 седмици.

В съдебно заседание д-р Х. е разяснил, че колянната става има предна и задна кръстна връзка, като предната кръстна връзка не позволява на големия пищял да излиза напред пред капачката. Тези две кръстни връзки са стабилизаторите на ставата в сагиталната равнина. Има и две странични връзки, които стабилизират страничните отклонения на големия пищял.

4

Терминът „руптура“ значи разкъсване на връзката, а лечението може да бъде оперативно или консервативно. При определяне размера на обезщетението БОС не е съобразил и отчел факта, че ищецът е претърпял не една, а няколко травми, всяка от които му е причинявала болки и страдания.Руптурата на предна колянна става е самостоятелно телесно увреждане, различно от счупването на костите на подбедрицата, което е наложило оперативна интервенция, с нова гипсова имобилизация на крака с поставяне на тутурна шина. Л. С. е хоспитализиран два пъти, а изпитваните от него болки са били с висок интензитет, тъй като са имали повече от един източник.

Възстановителният период при такива травми, според вещото лице протича през период от три до пет месеца, като ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност до 29.08.2021г. и при него този период е бил около 100 дни. През този период ищецът е бил обездвижен за 60 дни, а до края на третия месец се е придвижвал с помощта на патерици. През възстановителния период С. е търпял както физически дискомфорт и болки, така и душевни страдания, чийто интензитет не е отчетен в пълнота от първоинстанционния съд. С. е бил изцяло зависим от чужда помощ за задоволяване на елементарните си битови нужди. Д-р Х. е посочил в заключението си, че и в деня на прегледа, извършен от него на ищеца на 08.03.2024г. е констатирал палпаторна болезненост в областта на медиалната ставна цепка на дясна колянна става. Тази констатация на вещото лице също не е обсъдена от БОС, но тя дава основание за извод, че С. и понастоящем все още изпитва остатъчни болки в колянната става.

Водим от гореизложените съображения, въззивният съд достигна до извод, че БОС не е отчел всички факти и обстоятелства, относими към естеството на уврежданията и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на което е достигнал до неправилен извод досежно справедливия размер на дължимото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП.

Настоящият съдебен състав счита, че при отчитане на всички релевантни факти и обстоятелства, справедливият пълен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,дължимо на ищеца възлиза на 45 000 лева.