Определение № 24998 от 09.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24998 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20131110106578 по описа за 2013 година

Производството е по реда на чл. 151 от ГПК.

Съдът е сезиран от ищеца Ц. А. Н. с молба с вх. № 215842/06.07.2026 г. за поправка на Протокол № 1877/02.07.2026 г.

Твърденията, изложени в молбата, се свеждат до това, че в протокола не са описани номерата на жалбите и възраженията, както и не са отразени въпросите на ищеца Н. към вещото лице Т..

Предвидената в разпоредба на чл. 151 ГПК процедура за поправка и допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия или съответно отразяване на процесуални действия, които е пропуснато да бъдат удостоверени.

Този ред обаче е неприложим в случаите, когато се претендира да бъде осигурено отразяване на действия, извън тези посочени в разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ГПК, или да бъде постигната редакция на съдебния протокол, която не променя същността на изявленията на страните или на някоя от тях.

Съгласно чл. 150, ал. 2 ГПК протоколът от съдебно заседание се съставя под диктовка на председателя на състава, който определя съдържанието му, като вписва само съществените изявления и факти, които са от значение за делото. Кое е съществено определя председателят на съдебния състав – Постановление 6/1968, т. 6. Страната не може да въведе като предмет на производството по чл. 151 ГПК своето субективно разбиране за същественото съдържание на съдебния протокол, тъй като процесуалният закон не ù дава такова право. При това положение искане за поправка на протокол от съдебно заседание е допустима единствено в рамките на обстоятелствата, подлежащи на удостоверяване в него, съобразно чл. 150, ал. 1 ГПК, а извън тях искането е недопустимо (вж. Определение № 206/22.03.2019 г. ч.т.д.643/2019 г.II т.о.).

В светлината на цитираната съдебна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав неотклонно споделя, същият намира молбата за недопустима.

В случая изявленията на ищеца и по-точно неговите въпроси към вещото лице, а още повече номера на редицата отправени от него молби, възражения и искания, обективирани в съдебния протокол от 02.07.2026 г., не са от естеството на процесуални изявления или такива, касаещи хода на делото, поради което дори и да е пропуснато да бъдат удостоверени в претендирания от ищеца начин, това не е основание за допълване на протокола.

Направеното от ищеца искане съдът счита, че се отнася до изявление, което не е съществено, а съгласно т. 6 от Постановление № 6 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС в съдебния протокол се отразяват само съществените изявления. Кое е съществено, определя председателствуващият заседанието, под чиято диктовка се съставя съдебният протокол.

1

Отразяването на изявленията на съда по начина, по който е направено, не променя неговата същност.

Накрая, определенията по чл. 151 ГПК, с които се допуска или отказва поправка или допълване на протокол от открито съдебно заседание, нямат характер на преграждащи, тъй като не препятстват развитието на исковото производство и постановяването на решение по делото, нито в закона е предвидена възможност за самостоятелното им обжалване.

(Определение № 7 от 7.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4911/2021 г., II г. о., ГК).

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 215842/06.07.2026 г. за поправка на Протокол № № 1877/02.07.2026 г., депозирана от ищеца Ц. А. Н..

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2