Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 11.05.2025, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 145/2025
Вид
Решение № 86
Подписан
11.05.2025
В сила
06.06.2025
Състав
ЮЛИАНА ИВАНОВА ТОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ихтиман, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20251840200145 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Р. В., ЕГН: ********** чрез адв. М.

Б. от САК срещу Наказателно постановление № BG29072024/5800/Р8672/06.12.2024г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 179, ал. 3а вр. чл. 139, ал. 7 ЗДвП от Закона за движението по пътищата административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата.

В жалбата е наведено възражение за неправилно приложение на материалния закон. Иска се от съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановления изцяло. Претендира деловодни разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез пълномощника си адв. Б., не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание административно наказващият орган, редовно призован, явява се процесуален представител по пълномощие, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол и е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, видно от известие за доставяне /л. 24/ и 1 справка ССЕВ /л. 8/, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 29.07.2024г. в 13:03ч. на ГКПП „Кулата“ в направление излизане от територията на Република България е пристигнало ППС с рег. № *, вид: влекач, марка „Волво“ с обща техническа допустима максимална маса над 12 т., управлявано от въззивника С. В.. При извършена проверка контролните органи от Агенция „Митници“ установили, че за автомобила е констатирано движение по републиканската мрежа, засечено с контролно устройство с идентификатор № 20031, а именно на 01.07.2024г. в 00:52ч. на път А -1, км 54+150 тунел „Траянови врата“, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължима пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № BG29072024/5800/Р8-672 от Д. Г. К. на длъжност „инспектор“ в Агенция „Митници“, ГКПП „Кулата“, в присъствието на В. Д. К. – свидетел, за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Видно от приложеното към преписката свидетелство за регистрация част II, товарният автомобил - влекач е собственост „*“ ООД, ЕИК: *.

По преписката е представен доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението, съгласно който за ППС рег. № *, на 01.07.2024г. в 00:52ч. тол секцията № 20031 е отчела, че за движението на ППС по участъка от платената пътна мрежа не била заплатена дължимата пътна такса. Докладът е придружен от снимков материал на автомобила.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № BG29072024/5800/Р8-672 от 06.12.2024г. от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С. Р. В. на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева, затова, че на 01.07.2024г. в 00:52ч. на път А1, км 54+150 тунел „Траянови врата“, включен в обхвата на платената пътна мрежа управлявал товарен автомобил марка „Волво“, вид: влекач, с рег. № * без да е заплатена дължимата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП пътна такса за преминаването по републиканската пътна мрежа.

Разпитана като свидетел актосъставителят К. потвърждава подписа си в АУАН и поддържа констатациите в същия. Разяснява механизма, по който митническите служители установяват дали за съответното ППС е платена или не дължимата пътна такса. Свидетелят К. потвърждава в показанията си изложеното от свидетелката К., потвърждава подписа си като свидетел по акта и поддържа констатациите в него.

Съдът цени свидетелските показания като обективни, логични, вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и 2 категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

Събраните доказателства са единни и непротиворечиви, поради което и по аргумент за противното от чл. 303, ал. 3 изр. 2 НПК съдът не дължи детайлен доказателствен анализ.

Спорът по делото се концентрира относно правилното приложение на процесуалния и материалния закон при ангажиране административнонаказателната отговорност на въззивника.

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления.

Разгледана по същество депозираната жалба е основателна, като атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП, видно от приложените към административно наказателната преписка и приети като писмени доказателства по делото заповед на Директора на Агенция „Митници“ относно компетентността на актосъставителя и на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ относно компетентността на наказващият орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН е съставен на 29.07.2024г. за нарушение, извършено на 01.07.2024г. и установено на 29.07.2024г.. а НП е издадено на 06.12.2024г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени в чл.

34 ЗАНН.

При извършена служебна проверка за спазване процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице.

От изложеното в наказателното постановление, не става ясна волята на наказващия орган за коя от двете очертани в санкционната норма хипотези на административно нарушение е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 179а, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. В цитираната разпоредба законодателят е предвидил да се ангажира административнонаказателната отговорност на водач, за две различни хипотези на административни нарушения, както следва: 1) водач, 3 ко й т о не е изпълнил задължението си за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на ЗП или 2)водач, който не е изпълнил задължението си да закупи маршрутна карта, т. е. предвидени са две различни хипотези, като нито в акта, нито в наказателното постановление е конкретизирано в коя от тях попада деянието на жалбоподателя.

Задължение на административнонаказващия орган е съобразно на чл. 57, ал.

1, т. 6 ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено. Описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти.

Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона.

Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици.

На следващо място в случая нарушението не е доказано по отношение на авторството, като неправилно е била ангажирана отговорността на водача, тъй като не е доказано осъществяването от него на състава на обявеното за наказуемо деяние. В административно наказателната преписка не са събрани доказателства, че на посочената в акта и в наказателното постановление дата именно жалбоподателят е управлявал ППС. Обстоятелството, че жалбоподателят не е оспорил изрично констатациите в акта – било при съставянето му, било в срока за възражение, не налага извод относно тяхна вярност, тъй като те следва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин в съдебното производство, което в настоящия случай не е сторено.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че атакуваният санкционен акт е издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, то са налице основания за отмяна на наказателното постановление поради явна несправедливост на наложеното наказание, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилага хипотезата на чл. 28 от ЗАНН – тоест санкционираното нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“/. Към датата на обявяване на решението по настоящото дело, не е влязло в сила Решение № 4 от 30 април 2025 г. по конституционно дело № 29 от 2024 г. , с което разпоредбата е обявена са противоконституционна в частта за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.

В практиката на СЕС - вж. съединени дела C - 497/15 и C - 498/15, както и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/2023, образувано по отправено преюдициално запитване от Административен съд Хасково относно приложението и тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО във връзка със заплащането на пътни такси от тежкотоварните автомобили за използване на определени инфраструктури е възприето, че националната система от наказания, която не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националния съд в зависимост от тежестта на 4 нарушението изглежда непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза. В решението си от 21.11.2024г. по дело C-61/2023 СЕС посочва, че предвиденото в чл. 9а от Директива 1999/62/ изискване за съразмерност, не допуска национална система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в абсолютен размер за всички нарушения на правилата относно заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

При нетранспониране на директива в срок или при неправилното транспониране /каквото, според този съдебен състав, с оглед практиката на СЕС е налице/ се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата от националните юрисдикции. Следователно и българските юрисдиксии са длъжни при определяне на наказание за този вид административни нарушения да спазват заложените в Директива 1999/62/ЕО критерии за прилагане на принципа на пропорционалност при определяне на наказанията, което от своя страна се осъществява чрез преценката за наличие на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. (виж в този смисъл - Решение № 197 от 24.02.2023г. на АдмС – София област по к.н.а.д. № 1114/2022г.; Решение № 1118 от 27.09.2024г. по к.а.н.д. № 834/2024 по описа на АдмС- София област).