Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 27.07.2026, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Гражданско дело 875/2025
Вид
Решение № 121
Подписан
27.07.2026
В сила
24.09.2026
Състав
Георги Манолов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 90 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Тутракан, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20253430100875 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са искове по чл. 92, ал. 1, изр. 1 във връзка с чл. 258 и сл. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ищеца П. Н. Х., представляван от адв. П. П. от АК – Русе (л. 6), за осъждането на ответника да заплати на ищеца:

1.1. неустойка, договорена в т. 3 от Раздел „Срок за изпълнение на възложената работа“ на Граждански договор СМР за обект в Нова Черна, сключен на 01.07.2025 г. между ищеца и ответника, в размер на 17 500,00 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 08.10.2025 г. до окончателното изплащане.

1.2. Ищецът твърди, че на 01.07.2025 г. между страните бил сключен Граждански договор СМР за обект в Нова Черна, по силата на който ответникът, в качеството му на изпълнител, се задължил да извърши определени строително – монтажни дейности. Договорен бил срок от 45 работни дни за довършване на обекта, като възнаграждението за ответника било в размер на 50 000,00 лв. В унисон с договореното, ищецът заплатил 25 000,00 лв. авансово на ответника.

1.3. Тъй като ответникът не изпълнил договорното си задължение, ищецът направил безуспешни опити да се свърже с него.

1.4. На 11.09.2025 г. обектът бил огледан от строителен инженер, който изготвил по искане на ищеца извънсъдебна техническа експертиза, съдържаща данни за обема на изпълнената от ответника работа.

1

2. Ответникът М. С. С. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.

131 от ГПК. Същият е получил съдебните книжа чрез майка си на 30.12.2025 г.

2.1. Ответникът е явил в съдебно заседание (л. 48), като признава, че сключен процесния договор и му е преведена сумата по аванса.

2.2. Твърди, че ответникът го е изгонил от обекта в периода 27 – 28.07.2025 г. и затова СМР не били довършени.

3 . Съдът е допуснал обезпечение на исковете чрез налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на ответника (л. 33).

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. На 01.07.2025 г. между ищеца, в качеството му на възложител и ответника, в качеството му на изпълнител е подписан договор за извършване на строително – монтажни работи (СМР), описани в Приложение № 1 и 2 от договора (л. 7), както следва:

4.1. Първи етап (Приложение № 1 от договора)

4.1.1. Изграждане на два трегера между две отделни сгради на възложителя (вж. изготвената извънсъдебна техническа експертиза – ИТЕ –л. 15);

4.1.2. Изграждане на зидария по план (представляваща тухлен зид върху трегерите – вж. ИТЕ – л. 16), като на двете вътрешни стени (една срещу друга) се оставят отвори;

4.1.3. Изграждане на стоманобетонен пояс ********************* на двете помещения (над зида).

4.1.4. Изграждане на покрив – доставка и монтаж на покривни ребра със сечение по план, на дъсчена обшивка, челни дъски, доставка и монтаж на безшевни улуци, изграждане на комин, доставка и монтаж на калкадни обшивки, подкеремидна дишаща мембрана, двойна летвена скара, керемиди и билни капаци.

4.2. Втори етап (Приложение № 2 от договора) – Изграждане на дървен навес с едноскатна конструкция с дъсчена ламперия, дишаща мембрана, челни дъски, безшевни улуци, двойна летвена скара, керемиди и калкадни обшивки .

5 . Съгл. чл. 2 от договора и раздел „Възнаграждение е плащане” (л. 9) възложителят се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 50 000 лв., от които:

2

5.1. 25 000 лв. – авансово;

5.2. 15 000 лв. – при започване на монтаж на едноскатовия навес (втори етап – вж. т. 4.2);

5.3. 10 000 лв. – при завършване на обекта.

6. В договора е посочено също така, че изпълнителят се задължава да изпълни работата за 45 последователни работни дни (в който срок не се включва монтажа на дограмата). При забава на изпълнителя, продължила повече от 5 работни дни, на възложителя е предоставено правото да прекрати договора и да изисква от изпълнителя 70 % от заплатената авансово сума.

7. На 30.06.2025 г. ищецът е превел на ответника сумата от 8 000 + 4 820 евро = 12 820 евро, или 25 073,74 лв. (л. 12).

8. По делото са разпитани свидетелите З. Д. Х.а (съпруга на ищеца) и А. И.

М. (работник от бригадата на ответника – л. 61). Допуснатият свидетел на ищеца – М.

Ц., не е разпитан, тъй като ищецът не е внесъл депозит за призоваването му.

9. Свид. Х.а твърди, че ответникът се отклонявал от плана, която било повод за конфликтите между страните. Ескалацията в отношенията настъпила по повод настояването на ищеца бетоновият пояс да се излее с бетон – помпа. Ответникът предложил да изливането на се извърши поетапно на ръка (тъй като вече бил изхарчил сумата от аванса). Ищецът съответно не се съгласил.

10. Свид. М. съответно твърди, че ищецът ги обиждал, няколко пъти ги гонил, имал високи изисквания.

11. Към 11.09.2025 г. обектът е посетен от експерт по назначена ИТЕ (л. 15), който е установил, че са поставени трегерите и е изпълнена зидарията, направен е дървен кофраж и е поставена армировка. Т. е. напълно са изпълнени дейностите до т.

3.1.2 и са започнати тези по т. 3.1.3.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

12. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на производството, поради което исковете следва да бъдат 3 разгледани по същество.

II. По основателността на главния иск

13. По делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор за изработка. Възложителят е изпълнил задължението си да заплати договорения аванс. В тази връзка за изпълнителя е възникнало задължението да изпълни договорените СМР.

14. По отношение на направеното възражение от ответника, че договорът не е изпълнен, тъй като ищецът ги е изгонил от обекта (т. е., че неизпълнението се дължи на забава на кредитора), следва да се отбележи, че това възражение е от категорията на правоотлагащите възражения. Същото поражда дилаторния ефект по чл. 90 от ЗЗД, като отлага изпълнението на задължението да изпълнителя, до момента, в който възложителят му предостави достъп до обекта. Това възражение е свързано обаче с установяването на нови фактически положения, за които доказателствената тежест се носи от страната, която прави възражението (ответника). Именно поради тази причина това възражение е следвало да бъде направено с отговора на исковата молба.

Ответникът е направил възражението едва в първото съдебно заседание, с оглед на което същото е преклудирано по силата на чл. 133 от ГПК.

15. Поради тази причина съдът намира, че неправилно е допуснал поисканите свидетели, тъй като с показанията им са свързани именно с преклудирано дилаторно възражение на ответника.

16. Съдът приема, че обектът е следвало да бъде завършен в срок от 45 дни, считано от превеждането на аванса, т. е. до 02.09.2025 г.

17. Към 11.09.2025 г. напълно са изпълнени дейностите до т. 3.1.2, т. е. не се е достигнало до втория етап от строежа (вж. т. 11) . В тази връзка съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава, която е продължила повече от 5 работни дни.

18. С подаването на исковата молба ответникът имплицитно е упражнил правото да развали договора (Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о.), което е породило и правото му на неустойка в размер на 70% от авансово заплатената сума.

19. Ответникът не е направил възражение за намаляване на неустойката поради прекомерност.

20. Следва да бъде извършена проверка дали неустойката не противоречи на закона и добрите нрави.

21. Съгл. т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, 4 уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Нищожна поради противоречие с добрите нрави е договорна мораторна неустойка, която е несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговски спорове. В този смисъл са съд. практика (Решение № 210 от 9.12.2024 г. по т. д. № 1109/2023 г., I т. о. на ВКС; Решение № 122/18.07.2019 г. по гр. д. № 3238/2018г. на ІV гр. о. на ВКС, Решение № 223/19.04.2016 г. по търг. д. № 3633/2014г., І т. о. на ВКС, Решение № 229/29.06.2017 г. по търг. д. № 3550/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 104/26.06.2017г. по гр. д. №2559/2016 г., на ІV. гр. о. на ВКС, Решение № 144/28.02.2020 г. по търг. д. № 167/2019 г., І т. о. на ВКС, Решение № 148/25.02.2020 г. по търг. д. № 219/2018 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 216/20.02.2018 г. по търг. д.

№ 861/2017г. на І т. о. на ВКС).

2 2 . В настоящия случай неустойката обезпечава пълното изпълнение на уговорената престация по договора, дължима от изпълнителя, а именно завършване на всички възложени строителни дейности на обекта. В тази връзка съдът приема, че предвидимите за възложителя вреди, които той би могъл да претърпи са увеличението на цените на СМР. Възложителят не релевира други вреди, които да са обезпечени от неустойката.

23. Увеличението на цените на СМР през 2025 г. спрямо 2024 г. е средно около 13,5 % (съгласно интернет - страницата на „Строителна книжарница”)[1], което означава месечен ръст с 1,13 %. Индексът на строителната продукция за м. юли 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г. е с регистрирано увеличение с 4,6% при продукцията от строителство на сгради (по данни на НСИ)[2]. Т. е. обема на извършваните СМР нараства в годишен план с два пъти по – малки темпове, което 5

[1] https://books.sek-bg.com/news.html