Решение № 7 от 10.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Кюстендил, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Г.а

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500272 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№2945/27.03.2023г., подадена от В. А. В., с ЕГН **********, с адрес за връчване на съобщения и призовки: *******, чрез пълномощника адв.Д. Д., насочена против решение №101/21.02.2023г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№75/2022г. по описа на същия съд.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която РС-Дупница е допуснал извършване на съдебна делба между В. А. В., с ЕГН ********** и адрес ******* и Р. Д. Ц., с ЕГН **********, с адрес *********, на недвижим имот, представляващ УПИ с урегулирано пространство от 590 кв.м., парцел **, в квартал 30 по регулационния план на гр.Б., одобрен със Заповед №231/04.12.1990г., при съседи: от две страни улици , на север В.

А. В. и на запад А.А.В.; ведно с изградените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда от 72 кв.м., едноетажна масивна сграда, изградена от североизточната страна към основната двуетажна масивна жилищна сграда от 72 кв.м. и едноетажна масивна сграда, изградена от югоизточната страна към основната двуетажна масивна жилищна сграда от 72 кв.м., при следните делбени части: за В. А. В. - 1/6 идеална част и за Р. Д. Ц. - 5/6 идеални части, както и в частта, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявения от В. А. В. срещу К. Р. Ц. , с ЕГН **********, с адрес *********, иск с правно основание чл.34 от ЗС във вр. с чл.341 и сл. от ГПК за делба на гореописания недвижим имот.

В останалите му части решението на РС-Дупница не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивницата сочи доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт в обжалваните му части поради неговата незаконосъобразност предвид допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения в първоинстанционното производство и необоснованост.

Счита, че решението в частта относно постройките е недопустимо, тъй като съдът не бил описал делбените имоти по действащите кадастрални и регулационни данни, липсвали квадратури, граници, съседи, местонахождение, което не позволявало извършване на делбата във втората фаза. Твърди, че първоинстанционният съд не извършил анализ относно 1 собствеността и делбените квоти спрямо всеки недвижим имот поотделно, като подчертава, че четирите процесни имота са самостоятелни, притежават се на различни правни основания и са придобити в различен правен режим.

Навежда съображения за неправилност на определените с първоинстанционното решение еднакви делбени квоти в размер на 1/6 за В. В. и 5/6 за Р. Ц. и за четирите процесни имота.

Твърди, че тъй като процесното УПИ е придобито от Д. Ц. по наследство и давност, районният съд неправилно приел, че същото е в режим на СИО с К. Ц.. Мотивира се, че след смъртта му К. Ц., Р. Ц. и В. Ц. придобили всеки по 1/3 ид. част от УПИ-то, респ. въззивницата е частен правоприемник на 1/3 ид. ч. от наследството на Д. Ц., след като В. Ц. й продал изцяло наследството си.

Подчертава, че К. Ц. и Р. Ц. не са станали собственици на процесния недвижим имот въз основа на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №**, том III, рег.№***, дело №** от 2010г., за който твърди, че е неоснователно издаден, доколкото двамата притежавали по 1/3 от имота по силата наследяването, респ. институтът на придобивната давност не бил приложим, тъй като право на собственост можело да се придобие по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Счита, че районният съд не е обсъдил в решението си тези възражения. Навежда съображения за липса на проведено нотариално производство по обстоятелствена проверка при издаването на процесния нотариален акт, като се аргументира с липсата на съставен протокол за разпит на свидетели и постановление на нотариуса, въз основа на което да е издаден нотариалния акт, и твърди, че за К. Ц. и Р. Ц. не е изтекла 10 годишната придобивна давност по отношение на 4/6, респ. 1/6 идеални части от процесния имот. Допълва, че районният съд изобщо не се е произнесъл по предявения инцидентен установителен иск, с който се оспорват нотариалните актове и се иска отмяната им.

Счита, че районният съд е мотивирал решението си изцяло въз основа на писмени доказателства, които са приети при допускане на съществено процесуално нарушение на правилата за настъпила преклузия, като твърди, че същите /удостоверението за търпимост на строежи №73/***г., строителен протокол №4 от 1974г. и строително разрешение №4 от 1974г./ следвало да бъдат изключени от доказателствения материал и да не бъдат кредитирани от съда при решаване на делото.

Подчертава, че съдебният състав е обосновал решението си в частта за двуетажната масивна жилищна сграда изцяло с цитираното по – горе удостоверение за търпимост, като не дал вяра на свидетелите на ищцата, представените от нея писмени доказателства и твърдения и без да съобрази обстоятелствата, че същото е било оспорено от ищцата В., както и служебната позиция на ответника, който като бивш председател на ОС – Б. и Зам. областен на К., можел да се снабди с удостоверение със съдържание изцяло в негов интерес.

Допълва, че липсвали основания за издаване на процесното удостоверение за търпимост, доколкото налице били строителни книжа – разрешително за строеж и строителен протокол.

Навежда съображения в подкрепа на твърдението си, че процесната къща е построена през 1966г. преди сключване на брака между Д. и К. Ц.и, респ. същата, както и недвижимият имот, в който е построена, са лична собственост по силата на наследяването на Д. Ц. като наследник на родителите си Б. Ц. и Н. В., и не са в режим на СИО.

Подчертава, че от страна на ответниците не е проведено обратно доказване във връзка с оспорването на нотариален акт №** от 2010г., респ. при сключената покупко-продажба с нотариален акт №80, том II, рег.№3718, дело №223 от 2017г. не е настъпил вещно правен транслативен ефект, като Р. Ц. не е станал собственик на 4/6 ид.части от майка си К. Ц., тъй като същата е притежавала 1/3 идеална част. Счита сделката, обективирана в нотариалния акт от 2017г. за относително недействителна на основание чл.76 от ЗН и непротивопоставима на останалите сънаследници, каквато е ищцата, и във връзка с което от страна на ищцата било направено възражение по чл.76 от ЗН, по което липсвало произнасяне от районния съд.

Допълва, че приемайки, че по силата на приращението ищцата и ответниците са съсобственици на двете едноетажни сгради, районният съд незаконосъобразно е определил делбените квоти за тях като 1/6 ид.част за В. В. и 5/6 ид. части за Р. Ц. и счита, че тъй като собствеността върху УПИ е в съсобственост по 1/3 ид.част за всяка от трите страни, то и собствеността върху сградите следва да се разпредели по същия начин.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск като делбата бъде допусната при претендираните от ищцата квоти.

2

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни Р. Д. Ц. и К. Р. Ц., чрез пълномощника им адв.Е. Б., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания. Въззиваемите считат решението в частта за постройките за допустимо, тъй като същите са индивидуализирани от пръвоинстанционния съд правилно и в съответствие с установената съдебна практика и се аргументира в тази насока. Твърдят, че по силата на нотариален акт №156 от 1976г. Д. Ц. е придобил приживе правото на собственост върху празно място - УПИ IV-1240, в кв.33, по предходния регулационен план на гр.Б. на основание наследство и давностно владение и по време на сключения между него и ответницата Ц. граждански брак, респ. същото е в режим на СИО. Подчертават, че предмет на нотариален акт №** от 2010г. е жилищната сграда ведно с 120/590 ид. части от УПИ VII-845, кв.30 по регулационния план на Б. от 1990г., а не цялото дворно място, и с него ответниците и В. Ц. били признати за собственици по наследство от общия им наследодател и давностно владение върху тези 120/590 ид. части от процесния имот, които представлявали разликата в площта на имота по предходния и действащия регулационен план на Б., и за която същите не притежавали документ за собственост. Аргументира се, че сочените от въззивницата като липсващи актове от нотариалното производство по обстоятелствена проверка, са унищожени поради изтичане на срока за съхранението им, а доколкото нотариалният акт, издаден по реда на чл.587 от ГПК представлява официален документ, ползващ се с доказателствена сила досежно извършените от нотариуса действия, то в хода на първоинстанционното производство ищцата не е успяла да обори констатациите на нотариуса относно притежаваните от ответниците идеални части. Подчертават, че предявения от ищцата инцидентен установителен иск не е приет за съвместно разглеждане при новото разглеждане на делото, доколкото същият е недопустим, като първостепенният съд е действал в изпълнение на указанията на въззивната инстанция, дадени в отменителното решение. Поддържат твърдението си, че жилищната сграда е построена през 1976г. Сочат, че по отношение на приетите от съда като писмени доказателства строителни документи не е настъпила преклузия, доколкото в делбеното производство правилата на процесуалната преклузия не са приложими. Оспорват твърдението за относителна недействителност на основание чл.76 от ЗН на сделката, обективирана в нотариален акт №**г., доколкото тази разпоредба не е приложима към процесния случай. Навежда доводи в подкрепа на становището си, че процесните две постройки, долепени до жилищната сграда също са в режим на СИО.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалваните му части. Претендират се разноските по делото.

ОС-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С оглед естеството на оспорванията, преценени в контекста на събраните доказателства, съдът приема, че фактическата обстановка по делото е установена от районния съд в съгласие с представените писмени доказателствени средства, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице. Така установена, фактическата обстановка по спора е следната:

На ***г. в с.Б. окр.К. е сключен граждански брак между Д. Б. Ц. и К. Р. Р., която при сключването приела фамилното име на своя съпруг (вж.удостоверение за граждански брак, приложено на л.68 от гр.д.№1482/2018г. по описа на РС-Дупница).

На **г. Д. Б. Ц. се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност с №156, том ІІ, дело №601 от **г. на ** районен съдия, с който Д. Ц. бил признат за собственик по наследство и давност на парцел ІV, имот пл.

№1240 в квартал 33, по плана на село Б., с урегулирано пространство от 470 кв.м., при съседи: от двете страни-улици и от две страни А.В. (л.6 от гр.д.№1482/2018г. по описа на ДнРС).

Според удостоверение изх.№111/05.10.2018г., издадено от Община Б. (л.43 от гр.д.

№1482/2018г. на ДнРС), описаният в посочения нотариален акт поземлен имот е частично идентичен с урегулиран поземлен имот, представляващ парцел **, в квартал 30 по действащия регулационен план на гр.Б., одобрен със Заповед №231/04.12.1990г.

Видно от удостоверение за наследници с изх.№53/17.02.2016г., издадено от Община Б., Д. Б. Ц., с ЕГН **********, е починал на **г. и същият е оставил наследници по закон – преживяла съпруга и двама низходящи от първа степен, а именно - К. Р. Ц., с ЕГН 3

**********- съпруга, Р. Д. Ц., с ЕГН ********** - син и В. Д. Ц., с ЕГН ********** - син.