Определение № 286 от 04.12.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Бургас, 04.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

С. М. Цолова

П. Ив. П.а Дакова като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600268 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.249 ал.3 във връзка с глава ХХІІ от НПК т.е. за проверка на протоколно определение, постановено в разпоредително заседание, в частта му относно произнасянето по въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, както и в частта му относно конституирането на граждански ищци.

Образувано е по частна жалба от адв. Д. Г. от АК – Бургас, защитник на подсъдимите Б. Г. К., И. С. Т., Д. И. Н. и М. А. М., по частна жалба от адв. С. В. от АК – Варна, защитник на подсъдимия Р. В. Д. и по частна жалба от адв. Р. П. от АК – Варна, защитник на подсъдимия Г. М. И., против протоколно определение № 1218/30.10.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 191/2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта му, в която е прието, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, с които да са засегнати правата на подсъдимите или на пострадалите, като е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора, както и по частна жалба от адв. И. А. от АК – Варна, защитник на подсъдимите Т. С. С. и С.

О. Н., против цитираното по-горе протоколно определение, в частта му, в която са приети за съвместно разглеждане в наказателния процеси предявени граждански искове и са конституирани граждански ищци.

С атакуваното определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 15.05.2025 г., първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, с които да са засегнати правата на подсъдимите или на пострадалите, като е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване и връщане делото на прокурора; потвърдил е взетите спрямо подсъдимите Б. Г. К., И. С. Т., Г. М. И., Т. С. С., Р. В. Д., Д. И. Н., Д. А. Н., Н. М. И. и С. О. Н. мерки за неотклонение; приел е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от П. В. А. граждански иск против подсъдимия Т. С. С., с който се претендира 1 обезщетение за причинени с престъплението по чл.116, ал.1 т.6, пр.1 и т.10, във вр. с чл.115 от НК в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва до изплащането на сумата от датата на деянието - 08.06.2016 г.; приел е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от А. А. А. граждански иск против подсъдимия Т. С. С., с който се претендира обезщетение за причинени с престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и т.10, във вр. с чл.115 от НК в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва до изплащането на сумата от датата на деянието - 08.06.2016 г.; приел е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от С. И. А. граждански иск против подсъдимия Т. С. С., с който се претендира обезщетение за причинени с престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и т.10, във вр. с чл.115 от НК в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва до изплащането на сумата от датата на деянието - 08.06.2016 г.; конституирал е П. В. А., А. А. А. и С. И. А. в качеството на граждански ищци и частни обвинители в процеса; приел е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Д. Ж. Ж. граждански иск против подсъдимия Г. М. И., с който се претендира обезщетение за причинени с престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.10, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК в размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва до изплащането на сумата, считано от датата на деянието - 08.06.2016 г.; приел е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Д. Ж. Ж. граждански иск против подсъдимия Р. В. Д., с който се претендира обезщетение за причинени с престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.10, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК в размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва до изплащането на сумата, считано от датата на деянието - 08.06.2016 г.; конституирал е Д. Ж. Ж. в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В частната жалба от адв. Д. Г. от АК – Бургас, защитник на подсъдимите Б. Г. К., И.

С. Т., Д. И. Н. и М. А. М., депозирана в установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното в проведеното разпоредително заседание определение в атакуваната му част, като в тази му част същото се определя като неправилно. Оспорват се мотивите на съда, с които са отхвърлени възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите и е отказано връщане на делото на прокурора. Заявява се, че на първо място първостепенният съд в обжалваното определение не е дал отговор на всичките направени възражения касаещи допуснати отстраними процесуални нарушения, а на тези които е отговорил изводите са напълно неправилни. По отношение на възражението касаещо обвинението спрямо подсъдимия Т., находящо се на стр. 46 от обвинителния акт, че повдигнатите в диспозитива обвинения касаят щета по 2 моторни превозни средства, а именно „Ланд Роувър“ на стойност 871.20 лв. и „Фолксваген Голф“ на стойност 1445.40 лв. и общия сбор на щетата е 2316.60 лв., се сочи, че в обвинителния акт е записано, че общия сбор на щетите по повредените МПС са 2366.60, като действително имало повредено П образно заграждение на стойност 50 лв., но то не било МПС. Твърди се, че тази непрецизност води до неяснота на обвинението. Окръжният съд се упреква, че въобще не е обсъдил основателността на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения касаещи на несъответствията в обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт относно периодите на действия на ОПГ, както и на пострадалите лица. В тази връзка се 2 сочи, че според обвинителния акт инкриминираният период е от месец май 2013 г. до 08.06.2016 г., а на стр. 41 от обвинителния акт било посочено, че профилираната и организирана дейност на ОПГ е осъществявана в продължение на шест години. Сочи се и обстоятелството, че на стр. 6 от обвинителният акт /последното изречение ,,от началото на 2014 г. до 08.06.2016 г."/, според прокуратурата пострадали са Р. П., Ж. Д. и т.н., а единственото обвинение, свързано с пострадало лице Р.П€, се намирало на стр. 46 от обвинителният акт и касаело обвиненията на подсъдимия Т. - по точка три - за П-образно заграждение, което Т. е повредил на конкретна дата - 17.07.2013 г., като вещите са били собственост на „Казино Бийч Ризорт Груп“ ООД, на който като управител е посочен Р.П€, като в тази връзка се заявява, че същият не може да е бил пострадал за периода от началото на 2014 г. до 08.06.2016 г. Аргументира се извод, че е налице несъответствие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинението, което нарушава правото на защита, а непроизнасянето на съда по част от направените възражения за наличието на отстраними съществени процесуални нарушения води до нарушаване правото на защита респ. до неправилност на атакувания съдебен акт. В тази частна жалба като допълнително основание за отмяна на определението на съда се сочи и обстоятелството, че съдът е приел за разглеждане предявени граждански искове и е конституирал частни обвинители и в тази връзка се заявява, че начинът на провеждане на разпоредителното заседание и допускането на участие на неконституирани страни би довело до ново връщане на делото от начало, което не е в интерес на никоя от страните в процеса. Настоява се за отмяна на протоколното определение на Окръжен съд – Бургас от 30.10.2025 г., като бъде постановено делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

В частната жалба от адв. С. В. от АК – Варна, защитник на подсъдимия Р. В. Д., депозирана в установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното в проведеното разпоредително заседание определение в атакуваната му част, като в тази му част същото се определя като неправилно. Отправя се упрек към първоинстанционния съд, че е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство, предвид наличието на процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на подсъдимия Р. Д., въпреки наведените възражения в тази връзка, че пространственото визиране в обвинителния акт на чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК лишавало Д. и защитата да разберат какво е обвинението и респективно организират защитата му адекватно. В тази връзка се заявява, че в обвинителния акт липсват задължителните реквизити, визирани в чл. 246, ал. 2 и ал.3, предл. 2 от НПК, доколкото въпреки множеството хипотези визирани в нормата на чл.321, ал.3 от НК, съдебното производство е било инициирано, посредством внесен обвинителен акт, без да е посочено досежно кое инкриминирано деяние точно се претендира ангажирането на наказателната отговорност на този подсъдим. Твърди се и че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва и конкретика по отношение на участието на Р. Д. в организираната престъпна група, като не били посочени точни факти, относими към неговата дейност като участник в същата, а 3 доколкото обвинението по чл.321 ал.3 НК касаело обща престъпна дейност на всички лица визирани в обвинителния акт, то конкретни детайли по отношение на всеки един от тях, вкл.

Р. Д., относно времето и досежно кои деяния и кога всеки е взел участие в същата следва да бъде посочено конкретно и непротиворечиво. Заявява се, че по отношение на участието на подсъдимия Р. Д. в ОПГ в обвинителния акт почти не са изложени факти и обстоятелства, които да очертаят състава на престъплението по чл. 321 ал. 3 за този подсъдим, респективно в коя хипотеза на тази норма, а освен едно декларативно посочване на ролята на Р. Д. като човек, който е присъствал на определени места и имал принадлежност към процесната ОПГ, нямало изложени конкретни факти, които да определят и действията, с които този подсъдим би изпълнил функциите си в организираното престъпно сдружение с останалите членове на групата. Обосновава се извод, че липсата на посочване в обвинителния акт на конкретните действия на Р. Д. в тази група на фона и на останалите членове на сдружението, както и липсата на изложени факти относно това доколко дейността му може и е използвана за реализиране на целите на групата, представлява нарушение на чл. 246, ал. 2 от НПК.

Аргументира се оплакване, че съдебния състав изобщо не е подложил на анализ и преценка твърдяните процесуални нарушения и необосновано е приел, че не са налице процесуални нарушения в досъдебната фаза, които да са нарушили правото на защита на подсъдимите.

Основавайки се на твърдението, че в досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, се настоява за отмяна на протоколно определение, постановено 30.10.2025 г. по НОХД 191/2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения, посочени от защитата в разпоредителното заседание и частната жалба.

В частната жалба от Р. П. от АК – Варна, защитник на подсъдимия Г. М. И., депозирана в установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с постановеното в проведеното разпоредително заседание определение в атакуваната му част, като в тази му част същото се определя като неправилно. Оспорват се мотивите на съда, с които са преценени като неоснователни възраженията на защитника на този подсъдим за допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява се, че волята на съда в атакуваното определение е неясна, противоречива и не будеща убедителност. Твърди се, че И. е обвинен за деятелност по чл.321,ал.3 ,т.2,вр.ал.2 от НК, по чл.116,ал.1,т.6 пр.1,т.10,вр.чл.115,вр.чл.18 от НК и по чл.339,ал.1 от НК, като досежно обвинението по чл. 321,ал.3 ,т.2,вр.ал.2 от НК, обвинителния акт не бил формулиран така с оглед определяне предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В тази връзка се заявява, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерностга на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние - време, място, начин на извършване, форма на вина и др., а правната квалификация на деянието - словесно и цифрово следва да бъде посочена в заключителна част на обвинителния акт съгласно чл.246, ал.3 от НПК т.е. в обвинителния акт следва да е налице единство между словесно и цифрово изписване на 4 квалификацията. Оспорва се заявеното от съда по отношение на разпространението на наркотици, че такова самостоятелно обвинение липсва, а същото е част от общото обвинение по чл.321 от НК, относно целите, с които е създадена групата, като се сочи, че в диспозитива на обвинението на Г. И. и останалите участници, на които им е вменено обвинение по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК било посочено, че той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по първи пункт, за това, че от месец май 2013 г. до 08.06.2016 г. на територията на Република България в к.к. „Слънчев Бряг“, Община Несебър, обл. Бургас и гр. Банско, обл. Благоевград участвал в организирана престъпна група, която е въоръжена и създадена с користна цел да върши престъпления по чл.354 а ,ал.2 ,т.1 от НК. В този смисъл се аргументира извод, че само има обвинение, но същото цифрово е детайлизирано и е изведено на първо място от така изброените престъпления включени в алинея 3 на чл. 321 от НК. Твърди се, че в случая, предвид, че не са изложени факти в обстоятелствената част, които обосновават елементи от състава на престъплението, за което обвиняемият е предаден на съд, липсва формулирана позиция на обвинението относно при какви обстоятелства е осъществено деянието. Настоява се за отмяна на определението на Окръжен съд – Бургас.