Решение № 329 от 25.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Бургас, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200389 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по повод на подадена жалба от И. М. И., ЕГН **********,с посочен адрес **** срещу Наказателно постановление № 25-0346-000142/20.05.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Созпол, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата са изложени бланкетни по своята формулировка оплаквания за недоказаност на нарушението и процесуална незаконосъобразност поради твърде общо,абстрактно и лаконично описание мястото на нарушението.

В о .с.з. административно-наказващият орган,редовно призован, не се явява и не се представлява.

В о.с.з. жалбоподателят се явява, поддържа жалбата и акцентира върху тезата за недоказаност на вмененото му нарушение.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН сер. GA№1234647/28.04.2025 г. , в който били изложени следните обстоятелства: На 28.04.2025 г., в 09.06 часа, на ВП II-99 км 20, до ****, жалбоподателят И. И. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№*****,като водачът по време на движение не ползва задължителния обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.

Индивидуализирана била в АУАН и правната квалификация на нарушението, съответно по чл.137а,ал.1 ЗДвП.

АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя,който го подписал без възражения.

В изпълнение на правомощията си, Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, издал 1 атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят И. е санкциониран за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4, т.7,предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 50 лева.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните и приложени в административно-наказателната преписка писмени материали, както и от приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства- показанията на свидетеля М. В. и В. Х..

Съдът кредитира изцяло преките гласни доказателствени източници, приобщени чрез разпита на контролните длъжностни лица М. В. и В. Х., като подлагайки ги на индивидуална преценка и в съвкупност; чрез съобразяване на съществените им страни,съдът не констатира противоречия, нито логически разминавания. Действително показанията на контролните длъжностни лица включват преобладаващо възприятия относно най-общия контур на спомена за събитието на нарушението. Независимо,че настъпилите под негативното влияние на фактора изминало време детайлни непълноти относно спомена им за проверката и конкретния нарушител свидетелите се стремят да компенсират логически с пояснения относно точния стандарт на проверката, заложен в рутинните им служебни дейности, а именно, че тя всякога се основава на преки зрителни възприятия относно неизпълнение на задължението по чл.137а,ал.1 ЗДвП в момента на управление на МПС, съдът кредитира показанията им като гласни източници, излъчващи достоверни и обективни твърдения. Свидетелят Х. е с относително запазени във времето и на съдържателно ниво възприятия,които са категорични, че в процесния случай не е било допуснато изключение от точността на прекия визуален контакт към движещия се автомобил л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №*****,управляван от жалбоподателя, който именно по време на управление е забелязан без поставен обезопасителен колан, движейки се в района на бензиностанция „Петрол“ в гр.Приморско. /бел. „Ние по време на движение на автомобила имаме зрителен контакт. Възприела съм го нарушението. Водачът е бил без поставен колан в автомобила..“/

Действието на неблагоприятния фактор изминалото време / 1 година и до разпита на свидетелите в съдебна фаза/ и естествената способност на човешката памет да елиминира определени факти от миналото,в т.ч. невъзможността за прецизиране на определени детайли поради естеството на служебна ангажираност и смесване на сходни факти от различни случаи, не са способни да обосноват претендираните от жалбоподателя каузални връзки между действителното протичане на събитието и логическа недоказаност на факта на нарушението.

Отделните непълноти при разпита на акотсъставителя – например липсата на възможност да изведе конкретен спомен за датата, вида на МПС и конкретния деец, от мащабната и унифицираща възприятията контролна дейност /в изминалата 1 календарна година/, която поради обичайно повтарящите се пътни ситуации и сродни форми на ординерни административни нарушения, неспособни да окажат достатъчно интензивно въздействие върху психоемоционалното състояние на служителите, независимо от концентрацията, и добрата кондиция на паметта, прави тези закономерно настъпили непълноти несъществени. /бел. показанията на св.В.: „Щом сме съставили акт за това, че водачът не е използвал обезопасителен колан, това на сто процента е възприето от мен по време на проверката.“/

Възприятията на св.В. и подкрепящите ги съдържателно и по критерия доказателствен интензитет показания на св.Х. са потвърдени от собствения им визуален опит към датата на проверката 28.,04.2025г.,поради което съвсем основателно настоящата първа инстанция се довери 2 на показанията на контролните длъжностни лица, които наред с необорената доказателствена сила на АУАН по арг.на чл.189,ал.2 ЗДвП формират извод,че административно-обвинителната теза, основана на тези показания,не е голословна и недоказана, а напротив. Непълнотите относно фактическите обстоятелства в показанията на св.В. Х. и св.В., вторично възникнали в процеса на изминалото време и динамичната контролна дейност,предопределена от длъжностното им качество, не следва да се абсолютизират. И това е така, т.к,. същите не могат да бъдат оценявани изолирано, а в хармоничната им връзка и логична последователност с презюмираната доказателствена сила на АУАН.

Количественото натрупване на факти чрез разпита на двамата свидетели и констатациите в АУАН формира стройна логична последователност, правеща извода относно процесното събитие и поведението на жалбоподателя единствено възможен.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, както и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – мл.автоконтрольор по арг. на т.3.8 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.

34,ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42,ал.1 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен, като е постигната тъждественост между цифрово индивидуализиране на правната квалификация на нарушението и словесно описание на фактическите му елементи. Правилно е определена правната квалификация на нарушението в АУАН – чл.137а, ал.1 ЗДвП и е приложена относимата санкционна норма на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Изводите за релевантните обстоятелства и факти на настоящия състав, а именно доказаност на нарушението и неговия автор, са формирани в съответствие с информацията от събраните гласни доказателства, а аргументите на съда обхващат смисловия и информационен техен капацитет, предвид пълноценното изясняване на времето, мястото, начина на извършване на нарушението.

Законосъобразно по арг. на чл.3,ал.2 ЗАНН е приложена в наказателното постановление и санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП /в относимата към дата на нарушението редакция (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) , тъй като същата предвижда, че се наказва се с глоба 50 лв.

3 водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Към настоящия момент тази разпоредба чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП е претърпяла законодателна редакция с бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г . и установява размер на административното наказание глоба 100 лв.

Ето защо, настоящата инстанция счита, че е дадена правилната правна квалификация на нарушението и че за същото е приложена правилната санкционна норма.Според хипотезата на чл.

137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. /в т.см. Решение № 1610 от 20.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2149/2020 г. и Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1456/2020 г./

Не са релевирани конкретни аргументи, че при поставянето на обезопасителен колан към датата на проверката би се оказало застрашено здравословното състояние на И.. Не са представени доказателства, сочещи на заболяване или обективно уязвимо физическо или физиологическо състояние, при което употребата на обезопасителния колан би била противопоказна за здравето на водача. Още повече, че конкретни съображения за наличието на факти, попадащи в обхвата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП , следвало да бъдат изложени по време на проверката с представяне на нужните доказателства. / в т.см. Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1456/2020 г./

Предвид изложената мотивация съдът намира, че фактическите и правни изводи в НП за осъществен от И. И. състав на административните нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДвП законосъобразни и правилни, предвид което процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0346-000142/20.05.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 от ЗДвП , на жалбоподателя И. М. И. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева /с равностойност 25,56 евро/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.

Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.