Решение № 221 от 20.09.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Исперих, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100337 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.

Постъпила е искова молба вх.№ 1566/05.05.2023 г. от Б. Е. Е. от с.Л., обл.Р., с адрес за призоваване : гр.И., ул.“Х. Я.“ №..., чрез адв.Е. К. от АК - С., против О. И. Е. от гр.И., обл.Р., като моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина.

Ищцата твърди, че страните са сключили брак на 15.07.1999 г., от който имали родено едно дете – пълнолетния О. О. Е., роден на 02.04.2000г.

Първоначално отношенията били добри, но в последствие съпругата разбрала, че ответникът играел хазартни игри и бил пристрастен към тях, като не се бил отказал и до днес. През целия им брачен живот не е давал пари за издръжка на семейството си и детето си, всичките си пари изигравал в игралните зали.

Вземал пари не само от съпругата си, но и от близки и приятели. Продал колата си и земите си, като всичките пари отново изиграл на хазарт. Ако съпругата му откажела да му даде пари, започвал да я заплашва, поради което тя се страхувала от него да не я набие. Искала да се разведат по взаимно съгласие, но той отказал. От 4 години съпрузите били във фактическа раздяла – не живеели в един дом. Наскоро на адреса на ищцата пристигнало уведомление за предсрочно изискуем кредит от Б.... в размер от 20 000 лв., получен от ответника през 2020 г. – когато страните вече не живеели заедно.

Голямата задлъжнялост на съпруга и неговото поведение според ищцата са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като нямало никакви изгледи брачното им съжителство и отношенията им да бъдат заздравени.

Предвид изложеното счита, че брака й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли да бъде прекратен изцяло по негова вина. Желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното 1 си фамилно име А.. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен адв.Е. К., като поддържат исковата молба и молят да бъде уважена.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът О. И. Е. не депозира писмен отговор. Не заявява становище по исковите претенции, не прави възражения, както и доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 3/15.07.1999 г. на Кметство с.Л., Община И..

Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела да носи брачното име Е..

От общото си съжителство страните имат роден един син – О. О. Е., роден на 02.04.2000 г., който вече е пълнолетен. През първите години на брака отношенията между съпрузите били много добри. В последствие ответникът останал дълго време без работа и издръжката на семейството била поета от ищцата. Последвал период, през който О. Е. работел в чужбина и след завръщането си в Б. закупил такси, с което реализирал доходи.

Междувременно започнал да играе хазартни игри в игрални зали, натрупал големи парични дългове и това довело до влошаване на отношенията между съпрузите. Ответникът не само, че не давал пари за издръжка на семейството си, но започнал да тормози съпругата си – искал й пари, заплашвал я, когато не му давала, продал таксито и притежаваните от него земи без да внесе и лев в семейния бюджет, взел спестените от ищцата пари за ремонт на къщата, за да погасява дълговете си от хазарт. Съпругата поискала да се разведат по взаимно съгласие, но съпругът отказал. От 4-5 години страните не живеели заедно – ищцата живеела със сина си в нейната къща в с.Л., а ответникът – в бащината му къща в гр.И.. Въпреки това той продължавал да я притеснява, като ходел в дома й и й искал пари, включително ставал агресивен към нея.

Това му поведение я притеснявало, страхувала се за живота и здравето си – нейния и на сина им. В края на месец март ищцата получила на адреса в с.Л. чрез частен съдебен изпълнител покана – уведомление от Б........ АД, от която разбрала, че след раздялата й с ответника той бил теглил кредит в размер на 20 000.00 лв., по който плащанията били в забава и предстояло обявяването му за предсрочно изискуем. Това поведение на съпруга силно притеснявало ищцата, тъй като неговите дългове нараствали, а тя е поела изцяло издръжката на сина им, който бил студент към настоящия момент.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в с.з. свидетел В. Н., както и от представените писмени доказателства по делото. Свидетелката, която е близка приятелка на ищцата и има наблюдения и преки впечатления от семейния й живот, излага подробно обстоятелствата, описани по-горе. Категорична е, че съпрузите не могат да живеят повече заедно, тъй като от една страна са разделени от 4-5 години, а от друга с поведението си през последните години ответникът по никакъв начин не е допринесъл за заздравяване на семейните отношения и за отглеждане и възпитание на детето им.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

2

От 4-5 години съпрузите са разделени и не живеят заедно. През този период, макар и ответникът да е посещавал дома на съпругата си, той е правел това единствено и само, за да й иска пари и да я заплашва. Не са правени опити за заздравяване на семейните отношения.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и чувствата си един към друг, отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като семейство. По този начин необратимо са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да живеят заедно като семейство, за което свидетелства и дългата им раздяла. Бракът им съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

По отношение на въпроса за вината за разстройството на брака съдът счита, че от събраните писмени и гласни доказателства категорично се доказа, че именно ответникът със своите действия и поведение е допринесъл изцяло за влошаване на отношенията между съпрузите и за последвалата раздяла. Съпругът е този, който не осигурявал средства за издръжка на семейството си и не се ангажирал с грижи за детето и съпругата. Нещо повече, той системно е посягал на парите от семейния бюджет, за да погасява натрупаните от него дългове от хазартни игри, като по този начин е затруднявал издръжката на семейството. Включително си е позволявал да заплашва ищцата с физическа саморазправа, когато тя е отказвала да му даде пари. Именно това поведение и действията на ответника са отблъснали съпругата му от близостта с него, накърнили са доверието й в съпруга й и са я принудили да вземе решение да се раздели с него, за да предпази себе си и детето им от безотговорното отношение на О. Е..

Ищцата е поискала след прекратяване на брака да се възстанови предбрачното й фамилно име А., поради което същото следва да променено.

Не са предявени претенции за издръжка между съпрузите, както и за ползване на семейно жилище.

Предвид обстоятелството, че роденото от брака дете към настоящия момент е пълнолетно, съдът не дължи произнасяне по въпроса за родителските права, режима на лични отношения и издръжката.

При горния изход на делото, на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо от ГПК, окончателната държавна такса в размер на 50.00 лв. следва да се възложи на ответника.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49, ал. 1 СК, сключения с Акт № 3/15.07.1996 г. на Кметство с.Л., Община И., ГРАЖДАНСКИ БРАК между Б.

Е. Е., ЕГН: ********** от с.Л., обл.Р. и О. И. Е., ЕГН: ********** от гр.И., обл.Р., поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 49 ал. 3 СК, че вина за разстройството на брака има съпруга О. И. Е..

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 326 от ГПК, че след прекратяването 3 на брака и занапред ищцата ще носи предбрачното фамилното име А. и ще се именува Б. Е. А..

ОСЪЖДА, на основание чл. 329 ал. 1 от ГПК, О. И. Е., ЕГН: ********** от гр.И., обл.Р., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - И. сумата от 50.00 (петдесет) лева - дължима окончателна ДТ по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4