Решение № 158 от 24.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Бонка Янкова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Сийка Милева като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200972 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат М. Х. - защитник на подсъдимия Д. К. А. и по жалба на частния обвинител Н. И., чрез повереника адвокат С. Ц. против решение № 184 от 12.05.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 883/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 12. наказателен състав.

С касационната жалба на частния обвинител, подадена чрез повереника, се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.

Поддържа се, че доказателствата по делото установяват наличието на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно, а именно причиняване на смърт по особено мъчителен за жертвата начин; че показанията на свидетелите П., М., М., К., както и заключението на съдебномедицинската експертиза № 74/2022 г. установяват, че И. И. е изпитвал значителни по интензитет предсмъртни мъки и страдания и е бил в състояние да преработи и осъзнае случващото се с него, до момента на изпадането му в безсъзнание. В жалбата се излагат и съображения за явна несправедливост на наказанието тъй като съдът не е отчел множество отегчаващи вината обстоятелства – изключително високата степен на обществена опасност на престъплението по чл. 116 НК; извършването на деянието от подсъдимия в изпитателния срок на влязла в сила присъда за друго тежко умишлено престъпление; данните за други противообществени прояви на подсъдимия, изводими от показанията на свидетеля А. З..

1

С касационната жалба частният обвинител отправя искане за признаване на подсъдимия за виновен по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1 , т. 6, пр. последно, вр. с чл. 115 НК, както и да му бъде наложено наказание доживотен затвор.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа се, че при постановяване на въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционната присъда са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с презумпцията за невиновност, тежестта на доказване, анализа и оценката на доказателствата, правото на защита, липса на мотиви. Обобщено в жалбата се твърди, че липсват мотиви на въззивното решение; че доказателствата са оценени превратно; че анализът на показанията на свидетелите В. М. и А. М. не дава отговор на въпроса за противоправното поведение на починалия И. спрямо подсъдимия Д. А. Г. и в този смисъл показанията на двамата свидетели са оценени превратно; че липсва отговор в съдебния акт на възраженията на защитата за обективната и субективна съставомерност на деянието по възведената от прокурора правна квалификация; че въззивният съд не е посочил ясно в мотивите си кои части от показанията на свидетеля В. М. приема за достоверни и на кои не се доверява; че на стр. 10 от въззивното решение е налице противоречие при описание на фактите на деянието, което създава впечатление, че към момента на удара с нож физическият и вербален сблъсък между подсъдимия и пострадалия е бил преустановен; че свидетелските показания установяват, че подсъдимият е бил нападнат от пострадалия, който за да се защити му нанесъл удар с нож.

По отношение на довода за нарушение на закона в жалбата на защитника се сочи, че въззивният съд не е обсъдил възражението на защитата за противоправното поведение на пострадалия и на другите участници в зарята, които проявили физическа и вербална агресия срещу подсъдимия; че в съдебното решение липсвало материалноправно обсъждане на установените факти (на стр. 25 от съдебния акт) в контекста на възражението за това, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана или нейното превишаване; че поведението на подсъдимия е защитно, предвид броя на атакуващите го и интензитета на техните действия, употребения от нападателите алкохол и предхождащото им поведение, свързано с нарушаване на обществения ред; че подсъдимият е изпаднал в състояние на силно раздразнение в резултат на проявената от пострадалия физическа и словесна агресия; че това обстоятелство следва да доведе до правната квалификация по чл. 118 НК, което само словесно е отчетено от САС на стр. 25 от решението, но не и правно; че в показанията на свидетелката А. М. се съдържат факти за това, че пострадалият е отправил обиди и е упражнил насилие спрямо подсъдимия, което провокирало и неговото следващо поведение; че наличието на личен мотив изключва приетата от въззивния съд правна квалификация за хулигански мотив по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК.

Защитникът моли да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд, алтернативно иска изменение на решението и прилагане на закон за по-леко наказуемо 2 престъпление и намаляване на наказанието.

Частният обвинител лично и чрез своя повереник поддържа пред ВКС депозираната срещу въззивното решение жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски от досъдебното, първоинстанционното и второинстанционното производство.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия Д. А. Г. поддържа подадената срещу въззивната присъда касационна жалба. Защитникът излага съображения за това, че въззивният съд не е дал отговор на фактическия въпрос за причината, поради която подсъдимият е излязъл от дома си в инкриминираната вечер, а именно, за да предотврати противоправните действия на пострадалия и неговите приятели; че спрямо подсъдимия е било извършено нападение от пострадалия и свидетелите С., А. и И.; че пострадалият и подсъдимият имали лични отношения, което изключвало хулиганските подбуди. Моли да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете жалби – на защитника на подсъдимия А. - Г. и на частния обвинител.

Според прокурора въззивният съд е осъществил задълбочен и съвкупен доказателствен анализ и правилно е приел, че не са налице предпоставките за правна квалификация на деянието по чл. 118 и чл. 119 НК; че не е налице неизбежна отбрана и квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6 – по особено мъчителен начин за убития; че не са налице предпоставките на чл. 38а, ал. 2 НК за определяне на наказание доживотен затвор на подсъдимия, тъй като извършеното престъпление не е изключително тежко. Пледира за оставяне на решението в сила.

Подсъдимият Д. А. Г. в лична защита и в предоставената му последна дума изразява извинение, като твърди, че не е искал никого да нарани, моли за връщане на делото за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

1. Процесуалното развитие на делото

С присъда № 67 от 17.40.2024 г. по н.о.х.д. № 563/2023 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Д. К. А. за виновен в това, че на 9.0 1.2022 г., в гр. София по хулигански подбуди умишлено умъртвил И. И., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. с чл. 115 НК му наложил наказание в размер на осемнайсет години лишаване от свобода, като го оправдал за квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 НК, а на основание чл.

57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. С присъдата съдът приложил чл. 59 НК, чл. 68 НК, както и се произнесъл по разноските и веществените 3 доказателства.

По протест на прокурора и по жалби на частния обвинител и на защитника на подсъдимия, пред Софийския апелативен съд било образувано в.н.о.х.д. № 883/2024 г., приключило с решение № 184 от 12.05.2025 г., с което на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда.

Касационните жалби на частния обвинител и на защитника на подсъдимия са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 и т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, касационната жалба на частния обвинител, и тази на защитника, са неоснователни.

С оглед посочените в жалбите възражения, ВКС разгледа първо доводите на защитника, които се отнасят до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.

2 НПК, а останалите претенции на защитника и на частния обвинител, касаещи основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – приложението на закона и явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, ще бъдат анализирани накрая.

2. По доводите на защитника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК В жалбата на защитника се навеждат доводи за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, които могат да бъдат обобщени до два основни пункта – липса на мотиви по съществени въпроси за наказателната отговорност на подсъдимия и пороци при формиране на вътрешното убеждения на съда по фактите, дължащо се на незаконосъобразна оценка на доказателствата, извършена в отклонение от процесуалните изисквания за пълнота и обективност, зачитане на презумпцията за невиновност и правилата за тежестта на доказване.

2.1. Първият основен довод на касатора е, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да изложи надлежни мотиви към решението, така както изисква чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК.

Това възражение е неоснователно.

Изложените в жалбата на защитника доводи във връзка с пороци в мотивите на въззивното решение в голяма си част са общи и абстрактни, поради което не е възможно да получат конкретен отговор от касационната инстанция.

Мотивите на въззивното решение са структурирани по начина, който е 4 указан в чл. 339 НПК. Като втори съд по фактите САС е подложил на собствен анализ събраните от първата инстанция доказателства, провел е въззивно съдебно следствие, в рамките на което е извършил оглед на веществени доказателства (приложените към делото видеозаписи от охранителни камери от местопроизшествието), разпитал е поискания от защитата свидетел М. М., дал е възможност на подсъдимия да даде допълнителни обяснения.

Въз основа на извършения анализ на доказателствата въззивният съд е изложил релевантната фактология, която не се различава съществено от тази, възприета от първата инстанция; подробно е отговорил на възраженията на защитата и е развил съответните правни съображения във връзка с доводите за това подсъдимият да е действал при условията на неизбежна отбрана или афект; съдът аргументирано е мотивирал възприетата правна квалификация и вида и размера на наказанието.

Неоснователен е доводът в жалбата за липса на отговор в мотивите на възражението на защитата за обективната и субективна съставомерност на дението. На л. 164 – л. 168 от въззивното съдебно дело САС е изложил съображения по всички доводи на защитата по релевантните за случая правни въпроси

В този смисъл ВКС счита, че мотивите на въззивното решение са съответни по форма и съдържание на посочения в закона и утвърден в практиката стандарт. Вътрешното убеждение на инстанцията по фактите е защитено убедително и е подробно мотивирано.

2.2. Второто възражение на защитника се отнася до твърдения за допуснати от втората инстанция съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата.

Конкретно се твърди в жалбата, че показанията на свидетелите А. М. и В.

М. са обсъдени и оценени неясно от въззивния съд. Твърдението е неоснователно.

На л. 24 – л. 25 от решението, съответно чл. 150 – 151 от съдебното дело на САС, съдът е подложил на анализ и оценка показанията на А. М. и В. М., като ясно е заявил причините, поради които ги възприема за достоверни – отчел е обстоятелството, че тези свидетели са в близки отношения със С. С. и са познавали починалия И. И., но също така и факта, че двамата свидетели са наблюдавали инкриминираните събития, и в частност самото деяние, в непосредствена близост. По отношение на В. М. въззивният съдебен състав е посочил, че достоверността на показанията му следва и от това, че изложението му по фактите е пълно и обстойно, включително и по отношение на поведението на починалия и неговите приятели – свидетелите С., А., С., П. към подсъдимия, което представя пълна картина на случилото се.