Решение № 2513 от 24.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 25896/2021
- Вид
- Решение № 2513
- Подписан
- 24.03.2022
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 2513 гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110125896 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби от 03.02.2022г. на ответника В.С.. Посочва се, че в постановеното по делото решение е допусната фактическа грешка, тъй като в мотивите е прието, че ответниците дължат сумите солидарно, а в диспозитива това не било отразено по този начин. Също така, в диспозитива всеки от ответниците се осъждал да заплати разноски в полза на ищеца, а не солидарно, като се стигало до присъждане на ищеца на разноски в двоен размер.
С оглед на това, моли за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението, както и изменение на решението в частта за разноските, като ответниците бъдат осъдени да заплатят разноските от 580лв. солидарно.
Насрещната страна - К.Х., е подал отговор, е който посочва, че за по-голяма яснота следвало да се допълни, че В.С. е осъден да заплати сумите солидарно с К.В..
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:
Молбите са подадени от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което са допустими.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни по следните съображения:
Съдебното решение представлява единствено между мотиви и диспозитив, като в мотивите се формира волята на съда, а в диспозитива същата намира ясно отражение по съществото на спора. Когато е налице разминаване на формираната в мотивите воля и нейното външно отражение в диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка.
1
В случая такова несъответствие не е налице, тъй като формираната в мотивите воля на съда съответства изцяло на отразената в диспозитива.
Както е посочено в мотивите на решението, ответниците се намират в отделни и самостоятелни процесуални правоотношения. Поради това, единият от тях е направил възражения, каквито другият не е. Ето защо се е стигнало като резултат до това, че по отношение на ответника В.С. претендираните суми са уважени в пълния предявен размер, а по отношение на ответника К.В. има отхвърлителна част. Това се дължи на обстоятелството, че ответникът В. е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е било частично уважено за акцесорното вземане за лихва. От своя страна, това обстоятелство се е отразило и на разноските по спора, като К.В. е осъден за суми в по-малък размер. Същият не може да отговаря солидарно с другия ответник за сумите, за които последният е осъден, тъй като те са в по-голям размер. Поради това, ответникът К.В. е осъден солидарно с другия ответник до размера на сумите, за които К.В. отговаря, тоест до по-малкия размер. В случая не е налице несъответствие между мотивите и диспозитивът, а просто е използвана този тип техника за оформяне на диспозитива - двамата ответници отговарят солидарно за главниците от 3000лв. и 365лв., ведно със законната лихва, а за лихвата за забава и за разноските отговарят солидарно до размер от 111,23лв. и 568,88лв., а само ответникът В.С. отговаря за разликата за лихва за забава над 111,23лв. до 179,18лв. и за разликата за разноските над 568,88лв. до 580лв. Тоест, няма двойно присъждане на едни и същи суми.
Другият начин, по който би могъл да бъде оформен диспозитивът и би имал същият смисъл е, ответниците В.С. и К.В. да дължат солидарно главниците от 365лв. и 3000лв., ведно със законната лихва, 111,23лв. лихва за забава и 568,88лв. разноски, а ответникът С. да дължи още 67,95лв. за лихва (разликата между 179,18лв. и 111,23лв.) и още 11,12лв. за разноски (разликата между 580лв. и 568,88лв.). Налице са две възможности за оформяне на диспозитива, които имат един и същ смисъл, като в случая е използван първият вариант на оформяне.
По изложените съображения, молбите се явяват неоснователни.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. № 19803/03.02.2022г. и с вх. № 19802/03.02.2022г., подадени от ответника В.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2