Определение № 261 от 30.06.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. К., 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20255100500164 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 536/17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС – К., е оставена без уважение молба с вх. №2853/10.03.2025 г. , подадена от В. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к. „В.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. със служебен адрес гр. С., бул. „А.С.“ № *, за изменение на решение № 79 от 04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС-К. в частта за разноските за платено адвокатско възнаграждение в размер на 633 лева с ДДС.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател В. Х. П., който го обжалва чрез своя процесуален представител а д в . Д. М., като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че по делото бил представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които било видно че, жалбодателят е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1900 лева. Искането за присъждане било допустимо, тъй като бил представен договор за правна защита и съдействие, фактура, касов бон и списък на разноските с молба преди приключване на устните състезания, като нямало спор по делото, че хонорарът бил заплатен. От страна на ответника липсвало направено възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, поради което дори и да направи такова с отговора на настоящето искане същото било 1 преклудирано. Сочи, че за съда липсвала правна възможност за редукция на хонорара, като извършената такава при липса на възражение за прекомерност било процесуално нарушение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение на жалбодателя в размер на още 1267 лева с ДДС над присъдените с решението 633 лева с ДДС.

Ответникът по частната жалба „Ф.“ ЕООД – гр.С., не представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество разгледана частната жалба е основателна.

Гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.19 от ЗПК. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „F.“ в полза на ответника.

С решение № 79/04.03.2025 г. по гр.д. № 1356/2024 по описа на РС – К., е признато за установено по предявения от В. Х. П., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к. „В.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. със служебен адрес гр. С., бул. „А.С.“ № *, против „Ф.“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „А.“ № *, вх.*, ет.*, офис * че сключените между страните Договор за потребителски кредит № 62121 от 07.05.2018 г. е нищожен на основание чл.26, ал. предл. l от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Със същото решение „Ф.“ ЕООД е осъдено да заплати на В. Х. П. направените по делото разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, 300 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 633 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение.

По делото ищецът е бил представляван от Еднолично адвокатско 2 дружество „Д. М.“, респ. от адв. Д. М., който е представил договор за правна защита и съдействие на основание, с предмет оказване на правна защита и съдействие по гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС – К., с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1900 лв. Към договора е представена фактура за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС – К., както и фискален бон за сумата от 1900 лв.

При така установените данни по делото на ищеца се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1900 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Или, съдът може да редуцира заплатеното от страната възнаграждение, само по искане на на насрещната страна. В случая насрещната страна - „Ф.“ ЕООД – гр.С., не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което за съда не съществува възможност да присъди по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Като е достигнал до противни на изложените доводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, като на частния жалбодател се присъдят допълнително 1267 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 536/17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС – К., вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 79/04.03.2025 г. по гр.д. № 1356/2024 по описа на РС – К., в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД - гр. С., бул. „А.“ № *, вх.*, ет.*, офис 20, с ЕИК 200599406, да заплати на В. Х. П., с адрес гр. К., ж.к. „В.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, допълнително 1267 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

3

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. К., 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20255100500164 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 536/17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС – К., е оставена без уважение молба с вх. №2853/10.03.2025 г. , подадена от В. Х. П., ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к. „В.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. със служебен адрес гр. С., бул. „А.С.“ № *, за изменение на решение № 79 от 04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС-К. в частта за разноските за платено адвокатско възнаграждение в размер на 633 лева с ДДС.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател В. Х. П., който го обжалва чрез своя процесуален представител а д в . Д. М., като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че по делото бил представен договор за правна защита и съдействие и фактура, от които било видно че, жалбодателят е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1900 лева. Искането за присъждане било допустимо, тъй като бил представен договор за правна защита и съдействие, фактура, касов бон и списък на разноските с молба преди приключване на устните състезания, като нямало спор по делото, че хонорарът бил заплатен. От страна на ответника липсвало направено възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, поради което дори и да направи такова с отговора на настоящето искане същото било 1 преклудирано. Сочи, че за съда липсвала правна възможност за редукция на хонорара, като извършената такава при липса на възражение за прекомерност било процесуално нарушение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение на жалбодателя в размер на още 1267 лева с ДДС над присъдените с решението 633 лева с ДДС.

Ответникът по частната жалба „Ф.“ ЕООД – гр.С., не представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество разгледана частната жалба е основателна.

Гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.19 от ЗПК. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „F.“ в полза на ответника.

С решение № 79/04.03.2025 г. по гр.д. № 1356/2024 по описа на РС – К., е признато за установено по предявения от В. Х. П., с ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к. „В.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. със служебен адрес гр. С., бул. „А.С.“ № *, против „Ф.“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „А.“ № *, вх.*, ет.*, офис * че сключените между страните Договор за потребителски кредит № 62121 от 07.05.2018 г. е нищожен на основание чл.26, ал. предл. l от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Със същото решение „Ф.“ ЕООД е осъдено да заплати на В. Х. П. направените по делото разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, 300 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 633 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение.

По делото ищецът е бил представляван от Еднолично адвокатско 2 дружество „Д. М.“, респ. от адв. Д. М., който е представил договор за правна защита и съдействие на основание, с предмет оказване на правна защита и съдействие по гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС – К., с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1900 лв. Към договора е представена фактура за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС – К., както и фискален бон за сумата от 1900 лв.

При така установените данни по делото на ищеца се следват разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1900 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Или, съдът може да редуцира заплатеното от страната възнаграждение, само по искане на на насрещната страна. В случая насрещната страна - „Ф.“ ЕООД – гр.С., не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което за съда не съществува възможност да присъди по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Като е достигнал до противни на изложените доводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, като на частния жалбодател се присъдят допълнително 1267 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 536/17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1356/2024 г. по описа на РС – К., вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 79/04.03.2025 г. по гр.д. № 1356/2024 по описа на РС – К., в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД - гр. С., бул. „А.“ № *, вх.*, ет.*, офис 20, с ЕИК 200599406, да заплати на В. Х. П., с адрес гр. К., ж.к. „В.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, допълнително 1267 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.