Решение № 205 от 23.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. ХАСКОВО, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500240 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на Д. Х. С. от гр. ***.

С Решение № 7 от 12.01.2024 г., постановено по гр.д. № 720/ 2022 г. РС Свиленград е отхвърлил предявения от Д. Х. С. срещу С. П. С. иск за делба на следния недвижим имот:

Първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ по документ за собственост: 116,00 кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. ***, ул. ***, ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана, застроен на 116,00 кв.м. и съответни ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***.

Съдът е признал за установено, по предявения от С. П. С. против Д. Х. С. иск с правно основание чл.21, ал.4 от СК, че придобитият по време на брака им възмездно недвижим имот: Първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, който имот по кадастралната карта и кадастралните 1 регистри на гр.Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп.директор на АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:жилище, апартамент, с площ по документ за собственост: 116,00 кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. ***, ул.***, ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана, застроен на 116,00 кв.м. и съответни ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***, е лична негова собственост и тя няма принос в придобиването му.

Съдът е допуснал съдебна делба по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с рег.№ ***, с рама № ***, намиращ се в държане у С. П. С., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, ул. ***, която да се извърши между: Д. Х. С. и С. П. С. при равни квоти от правото на собственост.

Съдът е осъдил Д. Х. С. да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград сумата 50,00 лв. – държавна такса по отхвърления иск за делба, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист – да заплати и сумата 5,00 лв. – ДТ.

Съдът е осъдил Д. Х. С. да заплати на С. П. С. сумата от 1636,48 лв. – разноски по делото.

Недоволна от постановеното решение,в частта, в която съдът е приел,че процесният недвижим имот е изключителна собственост на С. П. С. и е отхвърлил иска за делба между страните на този имот, е останала въззивницата Д. Х. С., която обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Свиленград решение в обжалваната част е неправилно, поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът неправилно ценил събраните по делото доказателства и достигнал до извода,че средствата, с които е закупен процесният имот нямат характер на СИО и че съпругата няма принос в придобиването му. Представени по делото били доказателства, видно от които е,че съпругата също е работила по трудово правоотношение, а в годините, когато е отглеждала децата е получавала съответните доходи за това. Ответникът, ищец по насрещният иск, не установил какви средства е заработвал в Гърция и в Германия, както и че той единствено се е грижел за семейството и е осигурявал средства за неговата издръжка. Изводите на съда,че процесният имот не бил придобит с общи на съпрузите средства противоречал на извода,че лекият автомобил, допуснат до делба, е придобит с общи средства на двамата съпрузи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Свиленград в обжалваната част и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения от С. П. С. против Д. Х. С. насрещен иск с правно основание чл.21 ал.4 вр. чл.23 ал.1 от СК и да допусне до делба процесния недвижим имот при квоти ¾ идеални части за С. П. С. и ¼ идеална част за Д. Х. С. от ПИ с идентификатор *** и при равни за страните квоти по отношение на самостоятелния обект в сградата с идентификатор ***. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Й., пълномощник на С. П. С., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Свиленград решение в обжалваната част е правилно и моли то да бъде потвърдено. Твърди,че именно С. С. е титуляр на влога и този влог е формиран от спестяванията му от трудово възнаграждение.

Закупеният с тези средства недвижим имот бил изключителна негова собственост и в хода на съдебното производство не се установило съвместен принос на съпругата за придобиване на този имот. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощника си адв. С. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на постановения съдебен акт.Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява, не изпраща представител. С писмена молба вх. № 3866/22.04.2024 г., подадена от адв. Й. се оспорва подадената въззивна жалба.

Поддържа се подадения писмен отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Свиленград решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски във въззивната инстанция в писмения отговор и с оглед изхода на спора принципно такива му се дължат. Същият обаче не е представил доказателства за сторени такива във въззивното производство нито с представения отговор, нито с молба вх. № 3866/22.04.2024 г. Ето защо, доколкото няма представени доказателства за направени от въззиваемия разноски във въззивното производство то на същия не следва да бъдат присъждани такива.

Р С Свиленград е сезиран с иск за делба, предявен от Д. Х. С. против С. П. С. на недвижим имот и движима вещ, лек автомобил, придобити по време на брака между страните.

В срока по чл.211 ал.1 от ГПК С. П. С. е предявил насрещен иск против Д. Х. С. с правно основание чл.21 ал.4 вр. чл.23 ал.1 от СК относно Първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ по документ за собственост: 116,00 кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. ***, ул. ***, ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана, застроен на 116,00 кв.м. и съответни ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***.

3

При разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните и относими към спора доказателства. Въз основа на тях е изградил изводи за основателност на предявения насрещен иск с правно основание чл.21 ал.4 вр. чл.23 ал.1 от СК, касаещ недвижимия имот, с оглед на което и е отхвърлил предявения иск за делба на този имот. Съдът подробно е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Между страните няма спор,че процесният недвижим имот е придобит по време на брака, сключен между страните, и че продажната цена от 10 000 лв. е заплатена по банков път от личен влог на съпруга С. С.. Съдът е обсъдил съвкупно всички събрани по делото доказателства, приложимите правни норми и съдебната практика и правилно е достигнал до извода,че имотът е закупен с лични средства на съпруга С. С. и че същият не е съпружеска имуществена общност. Този извод е правилен. Влогът е разкрит на 24.10.2017 г. / удостоверение изх. № 1476-64000827/19.01.203 г./ при действието СК в сила от 2009 г. За разлика от отменения СК от 1985 г., сега действащия СК не включва в обхвата на СИО паричните влогове. Получаваното от съпруга трудово възнаграждение също представлява лично имущество, доколкото за него приносът на другия съпруг изначално е изключен. И когато изцяло с тези средства са придобити вещи, те също имат характер на лична собственост / Р. № 123 от 29.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3357/2017 г., II г. о., ГК,№ Р. № 86 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 914/2016 г. на ІІ г. о./.

Жалбоподателката не ангажира доказателства, от които да може да се направи извод за съвместен принос на съпрузите в придобиването на тези средства. От представеното и прието като доказателство по делото извлечение от банковата сметка на С. С. се установява постъплението периодично на различни суми във валута, а така също и периодично извършвани вътрешно банкови преводи от сметката на С. по сметката на съпругата Д. С..

Представеното извлечение не е оспорено и не се установява по делото, че по тази сметка са постъпвали суми различни от преводи за трудово възнаграждение. От същата тази сметка е заплатена и сумата от 10 000 лв. на 14.05.2018 г. за закупуването на процесния имот. В представения по делото нот.акт № 61 от 14.05.2018 г. е посочена покупна цена от 10 000 лв., която е заплатена по банков път на продавача. Съпоставени тези доказателства със събраните гласни доказателства водят до извода,че средствата по този влог са лична собственост на титуляра С. С. и че съпругата няма принос в придобиването им. Представен е препис от трудовата книжка на ищцата, видно от която е,че същата е била трудово ангажирана и е получавала трудово възнаграждение. Други доказателства, вкл. гласни ищцата не е ангажирала. Само и единствено въз основа на представената трудова книжка не може да бъде обоснован извод, различен от направения по-горе. Показанията на разпитаните по делото свидетели – Г. С. и Ж. П., съответно сестра и майка на С. С., дават основание на съда да приеме,че семейството е било материално осигурявано преимуществено от съпруга.

Тези показания не са оборени от други, събрани в производството доказателства. Не може да бъде отречено изобщо, въпреки,че показанията на свидетелите са в тази насока,че ищцата е 4 полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Но доколкото се установява,че семейството е било материално осигурявано преимуществено от съпруга и че средствата по сметката са формирани изцяло от спестявания на съпруга от негово трудово възнаграждение, то съвестният принос за придобиването на тези средства е изключен. Ето защо следва да се приеме,че процесният имот, макар и закупен по време на брака, не е придобит в режим на СИО и е лична собственост на придобилия го съпруг С. С..

Не съставлява противоречие в мотивите на съда, приетото от него,че движимата вещ е придобита по време на брака с общи средства на съпрузите и че по отношение на нея следва да бъде допусната делба. Не са ангажирани доказателства относно годината на закупуване на автомобила и покупната му цена, но събирането на доказателства в тази връзка не се налага, доколкото няма спор между страните,че този автомобил е придобит по време на брака, в режим на СИО, няма спор относно квотите. Няма пречка по отношение на конкретен имот или движима вещ да бъде установено,че е придобита по време на брака с общи средства за двамата съпрузи, а по отношение на други имоти или вещи този съвместен принос да бъде отречен.