Решение № 1663 от 13.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1663 гр. Пловдив, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330113745 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. К. М. – Г. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

За признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за кредит № ** г., е недействителен, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че целият договор е действителен, да признае за установено, че клаузата на чл. 4, ал.1 от сключения между тях договор за кредит № **г. е нищожна;

За признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство от ** г., е нищожен.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 600 лева при лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР в размер на 50 %. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който било уговорено възнаграждение за предоставено 1 обезпечение. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и чл. 143, т.

19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посоченият в същия размер на ГПР е различен от действително приложения. Посоченото се извежда на база на обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство се включва в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което е следвало да бъде включено в ГПР. По този начин не било изпълнено и задължението по чл. 5 от ЗПК, доколкото в предоставения на ищеца стандартен европейски формуляр не бил посочен действително приложеният ГПР, а единствено този в размер на 50 %. Възразява се, че в договора липсва и методиката за формиране на ГПР. Навеждат се доводи, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК, доколкото в общите условия към него липсвали условията, при които може да бъде упражнено правото на отказ от договор. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит не е изцяло недействителен, се навеждат съображения, че уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник не е произвела действие, доколкото същата противоречи на добрите нрави и несъответства на изискванията за добросъвестност по чл.

143, т. 19 ЗПК. Отделно от посоченото, се навеждат доводи, че клаузата е нищожна като неравноправна.

С оглед изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва предявената искова претенция по отношение на ответника. Признава се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 600 лева, при договорен ГПР в размер на 50 % и договорен лихвен процент в размер на 41,24 %. Посочва се, че в договора за потребителски кредит липсва основание за плащане на суми на ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Последният е сключил договор за поръчителство с ищеца от ** г., като се задължил да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕАД. За предоставяне на услугите по договора за поръчителство, следвало ищецът да заплати сумата в размер на 44,29 лева месечно за периода на действие на договора. Същият имал 2 възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора и да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Оспорва се предявеният иск за нищожност на договора за поръчителство и твърденията, че възнаграждението по същия следвало да бъде включено в ГПР, доколкото заплащането на същото не било включено като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит. Посоченият договор имал характер на договор за поръчка, а не на договор за поръчителство. Също така договорът за поръчителство бил сключен след сключване на договора за потребителски кредит, поради което не можело да бъде включен в ГПР.

Клаузите на посочения договор не били неравноправни, доколкото не съдържали уговорки във вреда на потребителя и отговаряли на изискванията за добросъвестност. Навеждат се съображения и че ищецът е имал възможност в 14-дневен срок от сключване на договора за поръчителство да се откаже от него, без да дължи възнаграждение по същия.

В указания срок е постъпил отговор на искова молба и от „Кредисимо“ ЕАД, с който се признава, че между него и ищецът е сключен договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 600 лева при лихвен процент в размер на 40,24 % и ГПР в размер на 50 %. Оспорват се правните съждения в исковата молба, че договорът е недействителен, доколкото възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР. Сключването на последния договор било предвидено като възможност, а не като условие за сключване на договора за потребителски кредит. Още повече, че кредитът бил сключен преди договора за поръчителство, поради което възнаграждението по него нямало как да бъде включено в ГПР. Не се споделят възраженията, че ищецът е бил заблуден досежно параметрите на сключения договор. На същия била предоставена предварително информация за дължимите суми. Не отговаряло на действителното фактическо положение обстоятелството, че в общите условия липсвали условията, при които може да бъде направен отказ от договора. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, то се посочва, че същият е акцесорен и не влияе върху действителността на договора за потребителски кредит.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 3 писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит №** г., сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД /л. 10 – л. 15/, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 600 лева, която последният следвало да върне на тринадесет месечни вноски в размер на 58 лева, при договорен лихвен процент от 41,24 % и ГПР в размер на 50 %. В чл. 4, ал.1 от договора било уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл.4, ал.2 от договора, ако ищецът не представил съответното обезпечение, ще се считало, че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът нямало да породи действие.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата сключила Договор за предоставяне на поръчителство от ** г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД /л. 31 – л. 34/, по силата на който ответника се задължил да отговаря пред другия ответник „Кредисимо“ солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищецът следвало да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 44,29 лева на месец за срока на договора за потребителски кредит.

По делото е изготвено заключение по допуснатата ССчЕ /л. 103/, от което се установява, че при определяне на ГПР съобразно договора за потребителски кредит, като разход е включена единствено договорната лихва.

ГПР ще се увеличи с 38,19 %, ако се включат и разходите за поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, респ. същият би се получил 88,18 %.

Съдът кредитира приетото по делото заключение по ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Същото не е оспорено и от страните в производството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът 4 намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 600 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № 1179941/06.12.2018 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително 5 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченото се потвърждава и от заключението по изготвената ССчЕ, съобразно което, ако се включат и разходите за поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, ГПР би възлизал на 88,18 %,

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен. С оглед посоченото и предявения иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.