Решение № 155 от 17.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500296 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 58/05.01.2026г. подадена от Г. П. Г. – взискател по изп.дело № 20247120400383 по описа на ЧСИ Илиана Станчева срещу постановление от 17.12.2025г. на ЧСИ Илиана Станчева, с което е прекратено производството по изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител заявява становище за незаконосъобразност на постановеното прекратяване на производството по изп.дело № 20247120400383 по описа на ЧСИ Илиана Станчева. Посочва се, че не е налице основание за прекратяване предвид на това, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп.дело не е обезсилен, както и поради това, че спорът между страните относно вземането на взискателя не е приключил с влязло в законна сила съдебно решение, доколкото делото е върнато от ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Моли постановлението за прекратяване на изпълнителното дело да бъде отменено, както и да бъдат присъдени сторените в производството съдебноделоводни разноски.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е депозирано писмено становище по жалбата от длъжниците П. А. М., Н. А. И., И. А. И., И. А. И., чрез процесуалния си представител.

Заявяват становище за неоснователност на жалбата, предвид на това, че решението от 30.04.2024г. на ВАпС постановено по т.д.№ 319/2023г., въз основа на което е издаден 1 изпълнителния лист, послужил за образуване на настоящото изпълнително производство, е обезсилено от ВКС, поради което е налице основанието по чл.433, ал.1, т.4 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Считат, че в този случай не е налице основание за обезсилване на изпълнителния лист, а прекратяването е на основание отпадане на изпълнителното основание за издаването му, което е обезсиленото съдебно решение.

Молят жалбата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, считано от уведомяване на жалбоподателя за обжалвания съдебен акт /19.12.2025г./ от процесуално легитимирана по реда на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК страна - взискател, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20247120400383 по описа на ЧСИ Илиана Станчева е образувано по молба на Г. П. Г. срещу П. А. М., Н. А. И., И. А. И., И. А. И. въз основа на издаден изпълнителен лист № 79/19.05.2024г. по решение № 126/30.04.2024г. по в.т.д.№ 319/2023г. на ВАпС, с който задължените лица са осъдени да заплатят на Г. П. Г. сумата от по 30 000 лева от всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.09.2022г. до окончателното и изплащане.

С определение № 924/21.03.2025г. по гр.д.№ 1655/2024г. по описа на ВКС са обезсилени на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от иска, решение № 126/30.04.2024г. по в.т.д.№ 319/2023г. по описа на ВАпС и решение № 149/29.03.2023г. по т.д.№ 609/2022г. по описа на ВОС, в частта по предявените от Г. П. Г. срещу П. А. М., Н. А. И., И. А. И., И. А.

И. искове за сумата от по 5142,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от по 30 000 лева за периода от 01.01.2021г. до 09.09.2022г. и е прекратено производството по т.д.№ 1655/2024г. по описа на ВКС.

С решение № 244/11.08.2025г. по т.д.№ 1655/2024г. по описа на ВКС е обезсилено решение № 126/30.04.2024г. по в.т.д.№ 319/2023г. по описа на ВАпС, с което П. А. М., Н. А.

И., И. А. И., И. А. И. са осъдени да заплатят на Г. П. Г. сумата от по 30 000 лева от всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.09.2022г. до окончателното и изплащане и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС по предявените искове.

С молба от 05.11.2025г. длъжниците по изпълнителното дело - П. А. М., Н. А. И., И.

А. И., И. А. И. са сезирали ЧСИ Илиана Станчева с искане за прекратяване на изпълнителното дело № 383/2024г. на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, поради обезсилване на съдебното решение № 126/30.04.2024г. по в.т.д.№ 319/2023г. по описа на ВАпС, по силата на което е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

По предоставената възможност за становище по молбата, взискателят Г. П. Г., чрез 2 пълномощника си е посочил, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело, поради това, че не е обезсилен изпълнителния лист и не е налице влязло в законна сила решение относно вземането на взискателя.

С постановление от 17.12.2025г. ЧСИ Илиана Станчева е прекратила производството по отношение на лихвата за забава от по 5142,07 лева дължима от всеки от длъжниците на основание приложеното определение № 924/21.03.2025г. както и по отношение на главницата, на основание решение № 244/11.08.2025г. на ВКС.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитативно уредени в чл.433, ал.1 от ГПК, като същите са свързани с първоначално несъществуване или с последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Отсъствието и първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането му – за неговото продължаване, което означава, че с настъпването на което и да е от основанията по чл.433, ал.1 от ГПК, настъпва по силата на закона и прекратяване на изпълнителното производство.

Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на основанието, поради което то има декларативно, а не конститутивно действие. Следователно предвидената от законодателя обжалваемост на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство цели да осигури възможност за извършване на проверка от съда на формалните основания за прекратяването и по конкретно наличието на това, на което се е позовал съдебния изпълнител.

В случая изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, което предвижда наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който се отменя актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, или този акт се признае за подправен.

Цитираната норма очевидно не предвижда и обезсилване на изпълнителния лист, което междупрочем е уредено като самостоятелно основание за прекратяване на изпълнителното производство в чл.433, ал.1, т.3 от ГПК. В този смисъл изложените в жалбата възражения за липса на основание за прекратяване на изпълнителното производство, поради необезсилване на изпълнителния лист послужил за образуване на настоящото изпълнително дело, са неоснователни.

Прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, при образувано изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист на основание чл.404, т.1, предл.2 от ГПК, а именно невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, е налице тогава, когато по реда на касационния контрол, се уважи жалбата срещу въззивното решение и се отрече материалното право на кредитора /взискателя/, т.е отхвърли се заявената от последния искова претенция като неоснователна. Именно липсата на удостоверено в съдебен акт материално право на взискателя е основание за отпадане ex lege на изпълнителната сила на съдебния акт и за прекратяване на изпълнителното производство.

Аналогични са и хипотезите, при които осъдителното въззивно решение е обезсилено поради недопустимост на иска и съдебното производство е прекратено, както и когато съдебното решение е прогласено за нищожно.

3

В настоящия случай, решението на ВАпС от 30.04.2024г. постановено по в.т.д.№ 319/2023г. е обезсилено от ВКС в частта по исковете за законна лихва в размер на по 5142,07 лева и производството по тях е прекратено на основание чл.233 от ГПК, а в частта по отношение на главницата от по 30 000 лева, дължима от всеки от длъжниците, е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане по предявените искове от друг състав на ВОС. Не е налице следователно хипотезата на чл.433, ал.1, т.4 от ГПК на отмяна на акта /решението/, въз основа на който е издаден изпълнителния лист по отношение на главницата и отричане на материалното право на кредитора, с влязъл в сила съдебен акт. Това е така, тъй като с решение № 244/11.08.2025г. по т.д.№ 1655/2024г., съставът на ВКС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС, производството касателно вземането на кредитора /взискател/ е все още висящо, т.е не е налице нито влязло в сила отхвърлително решение, нито влязло в сила прекратително определение по претенцията за главницата. Горното обуславя незаконосъобразност на постановлението от 17.12.2025г. на ЧСИ Илиана Станчева в частта, с която е прекратено изпълнителното производство по отношение на главницата от по 30 000 лева дължима от всеки от длъжниците по изп.дело № 383/2024г., поради което следва да бъде отменено и делото върнато на съдебния изпълнител.

В частта, с която е прекратено изпълнителното производство по отношение на лихвата за забава в размер на по 5142,07 лева дължима от всеки от длъжниците по изпълнителното дело, постановлението на ЧСИ Илиана Станчева е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.

За пълнота следва да се посочи, че при хипотеза на отмяна или обезсилване по реда на инстанционния контрол на съдебното решение, по което е издаден изпълнителния лист, и връщане на делото за повторно разглеждане, образуваното по повод на издадения изпълнителен лист изпълнително производство подлежи на спиране по изричното разпореждане на чл.432, ал.1, т.4 от ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС Определение № 201/02.04.2015г. по ч.т.д.№ 220/2015г. на ВКС; Определение № 240/28.05.2021г. по ч.т.д.№ 688/2021г. на ВКС.

Съобразно изхода на спора и предприетото от насрещната страна оспорване на подадената жалба, основателно се явява искането на жалбоподателя Г. Г. за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 12,78 евро – заплатена държавна такса, за която по делото е представено доказателство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл.435, ал.1, т.1 от ГПК по жалба с вх. № 58/05.01.2026г. подадена от Г. П. Г. – взискател по изп.дело № 20247120400383 по описа на ЧСИ Илиана Станчева постановление от 17.12.2025г. на ЧСИ Илиана Станчева, с което е прекратено производството по изпълнителното дело в частта по вземането за главница в размер на по 30 000 лева дължимо от всеки от длъжниците, на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК.

4

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител при СИС към ВРС за продължаване на действията по същото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 58/05.01.2026г. подадена от Г. П. Г. – взискател по изп.дело № 20247120400383 по описа на ЧСИ Илиана Станчева срещу постановление от 17.12.2025г. на ЧСИ Илиана Станчева, с което е прекратено производството по изпълнителното дело в частта относно вземането за лихва за забава в размер на по 5142,07 лева, дължимо от всеки от длъжниците, на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК.

ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН **********, Н. А. И. – Исмаил, ЕГН **********, И. А. И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН 9807151063 ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. П. Г., ЕГН 72022081104 сумата от 12,78 /дванадесет и 0,78/ евро, представляваща сторени по делото съдебноделоводни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5