Решение № 6371 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6371 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110155524 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

03.04.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на пети март през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 55524/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗК „ЛИ“ АД срещу АПИФ“, като се твърди, че на 09.05.2023 г., около 15:30 ч. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 250“, рег. № ВР **** СМ, управляван от Ц. П. С. по бул. „Ботевградско шосе“ към гр. София на кръстовището със Северна скоростна тангента бил преминал през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно – дупка. Поддържа, че в следствие на това по автомобила били нанесени вреди – скъсана пред лява гума с увредена джанта и задна лява гума с увредена джанта, като за инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП № 1844526/09.05.2023 г. Навежда доводи, че към момента на инцидента за лекия автомобил е била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 93002210050868, с период на застрахователно покритие от 09.11.2022 г. до 08.11.2023 г.

Излага съображения, че е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 06011 1261-23-00031, като с платежно нареждан от 26.09.2023 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3031,97 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че в случая пътят с оглед разпоредбите на ЗП е се поддържа и ремонтира от ответника, поради което именно последният отговарял по регресната претенция. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираното регресно вземане, както и деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се искът се оспорва. Твърди, че протоколът за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила, освен това същият бил непълен, неточен и противоречив, като местопроизшествието не било посетено от служители на КАТ и нямало снимков материал, като излага подробна обосновка. Поддържа, че не било доказано наличието на застрахователно правоотношение към момента на ПТП-то, съответно ако изобщо имало договор при какви условия бил сключен. Навежда доводи, че не можело да се направи извод какъв е механизма на ПТП, дали е спазена разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, както и дали е имало други автомобили на мястото, съответно какви са били метеорологичните условия. Излага съображения, че нямало данни и за това дали водачът на МПС-то е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, което с оглед оповестените общи условия на ищеца изключвало възможността за заплащането на застрахователно обезщетение. Твърди, че са налице неизяснени обстоятелства, които с оглед предвиденото в общите условия на ищеца водели до хипотеза на изключен застрахователен риск, като самата застрахователна полица сама по себе си не удостоверявала наличието на основание за плащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че в случая не били описани вреди, които да произтичат от обективните свойства на вещта, като единствено се твърдяла отговорност на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД, което в случая изключвало регресната отговорност, тъй като същата се носела единствено в хипотезата на чл. 49 ЗЗД и то при установено непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени 2 при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.

Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечителногаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

Представена е Застрахователна полица №9302210050868/08.11.2022 г. за застраховка „Каско“ на МПС, сключена между сключена между ЗК „ЛИ“ АД от една страна, в качеството на застраховател и Ц. П. С. от друга страна, в качеството на застрахован. По силата на сключената застраховка застрахователят е приел срещу заплащането от застрахования на уговорената по договора застрахователна премия – в размер на 2361,74 лева, да носи застрахователен риск за настъпването на вреди по лек автомобил „Мерцедес CLS 250”, рег. № ВР **** СМ за периода от 09.11.2022 г. до 08.11.2023 г., при уговорена застрахователна сума от 50500,00 лева.

Застрахователната полица е форма за действителност на застрахователния договор (арг. чл. 344, ал. 1 КЗ), който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл.

180 ГПК.

Следователно налице е валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“.

3

Приложен е Констативен протокол за ПТП № 1844526/09.05.2023 г., като се установява, че е посочен следния механизъм на ПТП: на 09.05.2023 г., около 15:30 ч., лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 250“, рег. № ВР **** СМ, се движи в района на пътен възел между бул. „Ботевградско шосе“ и Северна скоростна тангента, където превозното средство попада в необезопасен дупка с остри ръбове, като в следствие на това по автомобила са нанесени увреждания.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.