Решение № 14701 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14701 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110165356 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по искова молба на Л. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. Б........... срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 5112,92 евро /10 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, ведно със законна лихва, считано от 19.07.2024г. – датата на влизане в сила на оправдателното решение, до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че на 10.08.2020г. ищцата била привлечена като обвиняема по д.п. №513 ЗМШП 5321/2019г. по описа на СДВР, пр.пр. № 49447/2019г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 308, ал.1 от НК. В тази връзка в съда е било внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за посоченото престъпление и образувано НАХД № 12044/2020г. по описа на СРС, 101 с-в. С решение от 04.05.2023г. по НАХД № 12044/2020г. ищцата е оправдана по повдигнатото обвинение и призната за невиновна, като решението е потвърдено от горната инстанция.

Ищцата твърди, че четири години е била обвиняема, като през това време е била силно притеснена, че ще бъде осъдена, че ще бъде уволнена от работа и няма да може да започне друга работа, като това я е сринало психически. Изпаднала е в тежка депресия, затворила се в себе си, не контактувала с никого. Въз основа на незаконните действия на разследващите органи и прокуратурата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на здравето – получила психическо разстройство, засегнати са личността и достойнството на ищцата като гражданин, като понася болки и страдания, били уронени честта и достойнството на същата, околните започнали да се отнасят с подозрение към нея, отбягвали я. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не оспорва иска по основание – а именно, не оспорва постановеното оправдателно решение. Оспорват се твърдението на ищцата, че е претърпяла посочените в исковата молба вреди.

1

Алтернативно оспорва размера на същите. Моли за отхвърляне на иска, а в случай, че същият бъде признат за основателен – определяне на обезщетение в по-малък размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С приетия доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: С решение от 04.05.2023г. по нахд № 12044/2020г. по описа на СРС, 101 с-в, Л. Г. е призната за невиновна в това, че на 29.06.2016г. в гр. София е съставила неистински официален документ – писмо изх. №1855/29.06.2016г. по описа на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, на който е бил предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице – Д........., заместник-директор на УМБАЛ „Алексдандровска“ Е А Д и заместващ изпълнителния директор на лечебното заведение – доц д.р. К........, с цел да бъде използван пред ЧСИ Неделчо Митев по изп.д. № 636/2016г., във връзка със запорно съобщение с изх. № 021438/02.02.2016г., поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т.2 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 308, ал.1 НК.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства. Видно е от постановлението за привличане в качеството на обвиняем на ищцата за престъпление по чл. 308, ал.1 НК, че същото й е връчено на 10.08.2020 г. в присъствието на нейния защитник – адв. Е. К. - САК.

Видно от Постановление за освобождаване от наказателна отговорност от 09.09.2020 г., материалите по досъдебно производство № 513 ЗМИП 5321/2019г. по описа на СДВР, пр. пр. № 49447/2019г. по описа на СРП са внесени в съда с предложение обвиняемата, Л. Г. Д., ЕГН **********, родена в с. Н........, българка, българско гражданство, неосъждана, разведена, безработна, адрес за призоваване: гр.Б....., да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

По образуваното НАХД № 12044/2020 г., по описа на СРС, НО, 101 състав е постановено Решение от 04.05.2023 г., с което ищцата е призната за невиновна по повдигнатото обвинение.

Така постановеното решение е било протестирано от Прокуратурата, като е образувано ВНАХД № 2821/2024 г. по описа на СГС, 9 въззивен състав, с решението по което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, като същото е влязло в сила на 19.07.2024г.

Събрани в производството са гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От показанията на свидетеля А........, 42 г., син на ищцата, се установява, че живее с майка си в едно домакинство, като тя работила 30 години в Александровска болница, с голям опит, била уважавана от всички колеги, винаги се отнасяла много отговорно и съвестно към работата, която върши. Била весела и жизнерадостна, но след обвинението през 2020 г. станала друг човек, спряла да комуникира с близки, с приятели, не искала да вижда никого. След повдигане на обвинението се почувствала зле и била приета в неврологията на УМБАЛ „Александровска“, отказвала да се храни, притеснявала се дали ще си намери нова работа и как ще се издържа, предвид, че й оставало малко време до пенсия.

От показанията на свидетеля Б........, син на ищцата, се установява, че и той живее с нея в едно домакинство. Майка му работила в продължение на 30 години в Александровска болница, специалист ТРЗ, отговаряла за заплатите, болничните и клиничните пътеки. Била в много добри отношения с колегите си и всичко било наред до 2020 година. След това й било повдигнато обвинение, била уволнена, затворила се в себе си, не искала да вижда никого, ходела по лекари и психолози.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за логични 2 последователни и кореспондиращи помежду си, като отчита евентуалната заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК.

По делото е представен документ от психиатрична консултация на ищцата с д-р Л.......... – специалист психиатър, изготвен на 27.01.2020 г. Посочено е, че консултацията е проведена по желание на ищцата, във връзка с възникнали служебни проблеми.

Заключението е, че ищцата е преживяла остра стресова реакция в резултат на стресогенно събитие от служебен характер.

По делото е представена и Заповед № 3-125/29.05.2020 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Като мотиви са посочени: системно нарушение на трудовата дисциплина, извършено многократно от служителя, както и нарушение на трудовите задължения, съгласно подписаната длъжностна характеристика.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/ на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от законодателя хипотези; 3/ищецът да е претърпял вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Доказването на вредите и на причинноследствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл.7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.

Първата предпоставка от фактическия състав на спорното материално право се установи по делото.

По иска с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за неимуществени вреди:

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.1, ал. 1 и чл.2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност.

Доколкото Прокуратурата на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация на ответника.

В конкретния случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл.308, ал.1 НК Чл. 308. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.; доп., бр. 26 от 2004 г.; изм., бр. 27 от 2009 г.; изм., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.; изм., бр. 101 от 2017 г.; изм., бр. 61 от 2025 г., в сила от 30.01.2026 г.) (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години, като производството по делото е приключило с влязло в сила решение, с което ищцата е призната за невиновна.

В процесния случай н е се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което по закон да е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години.

На 10.08.2020 г. обвинението е предявено на ищцата, като й е наложена и мярка за неотклонение „подписка“.

При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено 3 води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.

52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о.

В настоящия случай съдът отчита, че проблемите на ищцата от финансово и служебно естество са започнали още преди същата да бъде привлечена като обвиняема по д.п. №513 ЗМШП 5321/2019г. по описа на СДВР, пр.пр. № 49447/2019г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 308, ал.1 от НК.

От приетия по делото документ от психиатрична консултация на ищцата с д-р Л..........

– специалист психиатър, изготвен на 27.01.2020 г., се установява, че ищцата е изтеглила кредит от 14 000 лева за своя приятелка, която не плащала редовно вноските, което довело до изпълнителното дело при ЧСИ Неделчо Митев. Споделя, че във връзка с този кредит е водила дело. Със сигурност това е причинило стрес и притеснения на ищцата, доколкото на работното й място е било получено запорно съобщение и е следвало да се правят удръжки от трудовото й възнаграждение всеки месец.