Определение № 506 от 22.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. София, 22.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600420 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и 8 от НПК.

С определение № 107 от 15.03.2023 г. по НЧД № 141/2023 г., Окръжен съд – Кюстендил е потвърдил постановление на Окръжна прокуратура – Кюстендил от 17.01.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 43/2021 г. по описа на РУ МВР гр.Бобов дол, пр.пр. № 1465/2021 г. на ОП-Кюстендил, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Против определението е постъпила жалба от А. В. Р. и С. В. А. – наследници (дъщери) на починалата пострадала Р. И. Т., чрез адв.Е. П., редовно преупълномощена, с оплаквания за неправилност. В жалбата се твърди, че оспорваният съдебен акт е постановен при непълнота на доказателствата и при неизвършване на всестранно разследване, с доводи, че не е изследвана задълбочено и възможността за друг механизъм за настъпване на смъртта, че скоростта на движение на влака към момента на удара е възприета при липса на скоростомерната лента и без опит тази скорост да се докаже посредством други научни методи, че не е изискана разпечатка от обаждането на машиниста Д. до тел.112, за да се провери достоверността или недостоверността на показанията му за неговите възприятия от инкриминирания случай и че не е била изискана справка от НИМХ за часът на настъпване на развиделяването, имащо значение за възможностите за възприемане на препятствието на релсите. Според жалбоподателите, формирането на крайно гледище за ненарушаване от машиниста на правила за движение, е необосновано и на практика реализира отказ от правораздаване.

Апелативен съд – София, като въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и с приложените по делото материали, намира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да потвърди постановлението за прекратяване, първостепенният съд е възприел застъпената от прокурора теза за случайно деяние по чл.15 от НК, тъй като машинистът е бил в невъзможност да спре влака преди достигане тялото на Р. Т. (аргументирано на база съответни експертни заключения).

Освен това, КОС е изразил мнение, че по делото са събрани всички необходими доказателства за разкриване в пълнота на фактическата обстановка, чрез разпит на свидетели, чийто показания са от значение за обективната истина и чрез приобщаване на изготвените в досъдебната фаза експертни заключения. Провеждането на разпит на полицейските служители, открили пострадалата на жп линията, както и евентуално уважаване исканията на жалбоподателите за попълване на доказателствената маса (с горепосочените справки и допълнителна железопътно-техническа експертиза), контролираната инстанция е преценила за безпредметно, понеже не би довело до промяна на установените обстоятелства.

Въззивният съд счита крайният правен извод за прекратяване на наказателното производство за прибързан и необоснован.

Предмет на разследването е настъпилата смърт на Р. И. Т. от гр.***, като независимо по кой текст от НК е образувано досъдебното производство, зададената чрез него рамка не отменя основното задължение по чл.13 от НПК на разследващите органи – да вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на обективната истина, което на практика означава да изследват всички факти, довели до фаталния резултат, което в случая не е сторено.

Според наличните към момента доказателствени източници, Р. Т. – в относително стабилно за възрастта си (69 г.) здравословно състояние, макар и с придружаващи заболявания (чернодробна стеатоза, хроничен пиелонефрит и високо кръвно налягане), но без каквито и да е проявявани суицидни нагласи, а едновременно достатъчно жизнена и енергична да полага грижи за инвалидизиран съпруг, за имота си и за обитаващите с нея едно общо домакинство нейни близки (дъщеря и внуци), напуснала дома си в гр.***, на ул. „***” № ***, вечерта на 13.07.2021 г. преди 22.00 ч., за да се отзове покъсно в безлюден ареал посред нощ на влаковата линия (между релсите) в района на жп гара „***”, в близост до закритата жп спирка „Банковица”, където малко след 03.35 ч. на 14.07.2021 г. била затисната от влакова товарна композиция (локомотив и товарни вагони), управлявана от машиниста – свид.А. Д., без прегазване на тялото от колелата на железопътния състав.

Разследването по делото е било изключително съсредоточено върху поведението на машиниста и върху инцидента по самото затискане, като задълбочено проучване на обстоятелствата, при които Т. се е оказала на местопроизшествието, не е извършвано, което е първият сериозен пропуск в доказателствената дейност. Отхвърлянето на възможността, озоваването на тялото на жената на жп линията, да се дължи на чужди действия, е от 2 съществено значение за казуса, като елиминирането на въпросната възможност следва да е убедително доказателствено обезпечено и надлежно аргументирано, а не да се приема по подразбиране, какъвто подход е демонстриран в определението на КОС или само да се декларира, че е била проявена процесуална активност, а такава реално да отсъства, какъвто подход се наблюдава в прокурорското постановление. В обжалваното определение даже е употребен изразът „легнала между релсите на железопътната линия” (за Т.), което фактическо положение, навеждащо на волеви акт, при това със суициден елемент, е изцяло произволно и не почива на никакви доказателства.

По делото, в том 1 от ДП е приложено постановление на разследващия полицай от 15.07.2021 г. (л.78, дублирана номерация), с което е било възложено на ОР при РУ – Бобов дол, установяване на евентуални свидетели – съседи или живеещи наоколо (има се предвид максимално близо до ареала на мастопроизшествието), които да бъдат разпитани в това процесуално качество (относно възприятия за процесния случай, относно здравословно състояние на пострадалата, навици, приятели, посещения и пр.), проверка за охранителни камери в района на местопроизшествието и около дома на пострадалата, както и др. детайли, свързани с изчезването на жената, но по делото липсва документална следа, тези указания да са били изпълнени, освен повърхностно проведените разпити на наследниците. Тоест, не личи да са били положени необходимите усилия, за да се изясни, кога приблизително Т. е излязла от имота си, накъде и с каква цел се е придвижвала, къде от гледна точка на жп линията е бил разположен домът й, било ли е необходимо пресичане на тази жп линия при обичайните придвижвания на жената в града, ако е било необходимо – на кои места е ставало, намирало ли се е местопроизшествието в близост до някое от тези места.

В показанията на свид.Р. Р. – внучка на починалата, са се съдържали сведения, че баба й е била видяна да излиза от вкъщи на 13.07.2021 г. в около 19.00 – 19.30 ч. от съседка на име Р., живуща на същата улица на № 15 и за посоката, в която е тръгнала, но няма данни и това лице да е било издирено и разпитано. В показанията на свид.А. Р. – дъщеря на Т., се сочи, че предходни вечерни напускания на майка й са били свързани с участие в заупокойни церемонии, но по делото няма извършена проверка за починали на същата или предишната дата лица в ***, чийто близки да са в състояние да предоставят информация, дали пострадалата е присъствала на бденията, ако е присъствала, кога си е тръгнала, от кое място и в какво състояние.

Едва при изготвянето на СМЕ на трупа на потърпевшата, е станало ясно, че при Р. Т. е констатирана проходимост на съдовете по мозъчната основа, но с умерено към тежко изразени атеросклеротични промени по интимата им, както и проходимост на венечните съдове на сърцето и здрава аорта, но с леко до умерено изразени атеросклеротични промени по интимата им и тази на аортата. Същите изменения, се позволили на вещото лице да заключи, че се касае за генерализирана атеросклероза с по-изразено засягане 3 на мозъчните съдове и дребноогнищна миокардиосклероза, които нямат връзка с настъпилата смърт, но пък е било възможно да доведат до „внезапно прилошаване”, до изпадане на пострадалата в „безпомощно състояние” и евентуално падане и последващо лежане на железопътната линия. Не са били разкрити от медика наранявания – порезни, прободни, посечни, огнестрелни и др., които да не могат да се получат при травмата от съприкосновението с влака, нито следи за борба или самоотбрана.

Същевременно на вещото лице не е била поставена задача да даде медицинско становище, дали констатираните при Т. атеросклеротични изменения, в зависимост от степента им, са създавали възможност за нарушаване на паметта, концентрацията и ориентацията във времето и пространството (което е нещо съвсем различно от възможността за внезапно прилошаване), нито дали положението на тялото при неговото откриване, е отговаряло на допуснатото от експерта „внезапно прилошаване” и „падане”.

Впрочем за положението, в което е открито тялото на жената, по делото преки доказателства отсъстват изобщо, поради което приетото от прокурора в прекратителното постановление, че „на 14.07.2021 г. преди 03:31 часа” пострадалата „се намирала в легнало положение, леко косо, с лице към земята и с крака към идващия жп транспорт между релсите на релсовия влаков път … с изправени крака и ръце намиращи се до тялото й”, се е основавало единствено на хипотезата на вещото лице – медик, изложена в допълнителната комплексна железопътно-техническа и медицинска експертиза и изградена според вида, разположението и морфологичните характеристики на травмите. Оглед на тялото на потърпевшата не е бил проведен и не е можело да бъде проведен, заради приоритетната необходимост от спешното откарване, на още живата тогава Т., в болнично заведение, където по-късно починала. Дрехите и обувките й не са били приобщени като веществени доказателства, което се явява съществен, но непоправим понастоящем пропуск, въпреки тяхното наличие към момента на изготвяне на СМЕ на трупа, видно от изготвения от експерта фотоалбум (находящ се в том 1 от ДП). Очевидците при откриването й (полицейски служители и екип на СМП), не са били разпитани, за да се затвърди или отхвърли гореспоменатата хипотеза, нещо повече – първостепенният съд с атакуваното определение е изложил несподелими доводи за липса на необходимост от подобен разпит. Такъв разпит обаче, безусловно е уместен, като чрез него освен положението на тялото, би могло да се провери още и за евентуално наличие на изготвени фотоснимки на местопроизшествието от някой от тези очевидци, които да бъдат приобщени като веществени доказателства, респ. би спомогнал за изясняване къде се е намирало фенерчето, предадено в болничното заведение заедно с дрехите и обувките на Т. и дали очевидците са имали спомен за носени от жената бижута (поспециално обеци). Впрочем, в тази връзка е необходимо да се отбележи, че за някои от констатираните при аутопсията травми (особено по главата и слепоочието), записаният в СМЕ и в КЖТМЕ механизъм за получаване – от 4 удар и притискане с долните части на влаковата композиция, е логичен и научно обоснован, но е определен като възможен и не изключва други възможности за тяхното пораждане.

Що се отнася до самият жп инцидент, отказът да се събере автентичната информация от подадения от машиниста сигнал на тел.112, който по силата на чл.15 и чл.16 от ЗНССПЕЕН, е предназначен да се включва в регистър, съставляващ информационен фонд на МВР и да се пази в срок от пет години, както и самите данни от него да бъдат предоставяни на службите за спешно реагиране и органите на съдебната власт, е озадачаващ, тъй като именно съдържанието на сигнала би спомогнало за установяване с по-голяма степен на достоверност на реалните представи и възприятия от инцидента на машиниста – свид.Д.. Макар и да не е бил привлечен в качеството на обвиняем, той на практика се е явявал лицето, чието поведение е станало преимуществено обект на разследване, поради което и показанията му са подлежали на детайлна доказателствена проверка. Ето защо, въззивният съд се разграничава от позицията на първоинстанционния за възприемане на тези показания за правдиви априори, както и от мнението му за отсъствие на причини, хвърлящи съмнение в истинността им, защото свид.Д. при разпита си е заявил как видял „черно петно, като чувал, куче или друго”, което не можел да различи какво е и че се обадил на тел.112, да съобщи за видяно „нещо черно на релсовия път”, за да се провери какво става, но според приложената на л.171, том 1 от ДП докладна записка на мл.инспектор В.В. за посетения сигнал, началното сведение достигнало до полицейските служители от ОД (чийто единствен източник се е явявал сигнала на тел.112) е било за лице, за което се предполага, че е прегазено от влак.